Решение № 8 от 14.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ловеч, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА А.ОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.ОВА Търговско дело №

20214300900089 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 от КЗ, вр.с чл.45,чл.52,чл.84,ал.3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искови молби от С. Ч. Ж., А. Ч. М., Р. М. И., И.

М. И., Р. М. Д., И. К. Й., Л. К. М., Р. М. Р., всички с пълномощник адв.П.К.-САК, срещу „Алианц България“АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ******, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и В.В.

А.ов, с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ. Предявени са претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди- частични искове на всеки от ищците - С. Ч. Ж. и А. Ч. М.-за причинената смърт на баща им Ч.М.Дж.-поч.на 07.06.2021г., Р. М. И. и И. М. И.- от смъртта на баща им М. И. К.-поч.на 07.06.2021г., Р. М.

Д. и И. К. Й.-от смъртта на сина им М. И. К.-поч.на 07.06.2021г., Л. К. М. от смъртта на М.

И. К.-поч.на 07.06.2021г., с когото е живяла на съпружески начала, Р. М. Р.-за претърпените от него неимуществени вреди от причинените телесни увреждания от ПТП, станало на 07.06.2021г.

Като ищец първоначално участва и В. А. М., но с молба с вх.№4292/25.07.2023г.

(л.189 и л.190) заяви оттегляне на претенцията си, поради което и на осн.чл.232 от ГПК, в първото съдебно заседание, съдът прекрати производството по отношение на нея.

Ищците С. Ж. и А. М. твърдят,че в резултат на смъртта на баща им са претърпели неимуществени вреди,изразяващи се в неудобства,болки и страдания. Обясняват,че с баща им са имали много близки и топли отношения,разбирали са се и помагали,разчитали са един 1 на друг. Сега са лишени от моралната и физическа подкрепа на баща им. Страданията от смъртта ще ги съпътстват през целия живот.Твърдят,че загубата му се е отразила изключително негативно на здравословното им и емоционално състояние. Претенцията им е за присъждане на сумата от 25 500лв. за всеки (частичен иск от 180 000лв.),като обезщетение на неимуществените им вреди, заедно със законната лихва върху сумата, с начало от 14.06.2021г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3, вр.с чл.430,ал.1 от КЗ, евентуално от 15.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищците Р. И. и И. И. твърдят,че изживяват изключително тежко смъртта на баща им. Обясняват,че отношенията им с починалия са били изпълнени с много обич, уважение, привързаност и подкрепа. Със смъртта му губят своя пример за подражание.Страданието им е неописуемо и ще ги съпътства през целия им живот.Загубата на баща им се е отразила изключително негативно на емоционалното им и физическо състояние. Претенцията им е за присъждане на сумата от 25 500лв. за всеки (частичен иск от 250 000лв.),като обезщетение на неимуществените им вреди, заедно със законната лихва върху сумата, с начало от 14.06.2021г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3, вр.с чл.430,ал.1 от КЗ, до окончателното й изплащане.

Ищците И. Й. и Р. Д. обясняват,че отношенията им със сина им М. К. са били изпълнени с много обич,взаимно уважение и подкрепа.Той е изпълвал живота им със смисъл,радост и гордост. Дори и след като създал свое семейство М. продължавал да поддържа тесни контакти и с тях,да споделя радостите си и да търси съветите им. Ищците от своя страна възлагали големи надежди на сина им-да бъде тяхна опора,да им помага.

Внезапната му смърт е предизвикала у тях голяма мъка. Загубата им е непрежалима и безвъзвратна. Претенцията им е за присъждане на сумата от 25 500лв. за всеки (частичен иск от 250 000лв.),като обезщетение на неимуществените им вреди, заедно със законната лихва върху сумата, с начало от 14.06.2021г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3, вр.с чл.430,ал.1 от КЗ, до окончателното й изплащане.

Ищецът Л. М. обяснява,че е живяла с починалия М. К. около 27 години на семейни начала. Имали са щастлив семеен живот, полагали са общи грижи за децата им, живели в обич и разбирателство. След загубата му трудно успява да се справи сама с предизвикателствата на живота,лишена от обичта,подкрепата и опората на любимия човек.

Скръбта й и огромна и не отминава.Счита,че като лице,живяло на съпружески начала с починалия, има право на обезщетение,съгласно ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.

Претенцията й е за присъждане на сумата от 25 500лв.(частичен иск от 250 000лв.),като обезщетение на неимуществените й вреди, заедно със законната лихва върху сумата,с начало от 14.06.2021г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3,вр.с чл.430,ал.1 от КЗ, до окончателното й изплащане.

Ищецът Р. Р. е пострадал от произшествието на 07.06.2021г. Твърди,че е получил увреждания,причинили силни болки и много страдания. Възстановяването му продължава и в момента и все още изпитва болки в областта на ключицата,гръдния кош и главата,където е пострадал.Поради забавено зарастване се наложило удължаване на имобилизацията му, бил 2 в дълъг болничен и в момента продължават затрудненията му при извършване на натоварващи движения. В резултат на катастрофата и мъчителното възстановяване е изживял силен стрес,който все още не е преодолял. Претенцията му е за присъждане на сумата от 25 500лв.(частичен иск от 50 000лв.),като обезщетение на неимуществените му вреди, заедно със законната лихва върху сумата,с начало от 14.06.2021г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3,вр.с чл.430,ал.1 от КЗ,евентуално от 15.07.2021г., до окончателното й изплащане.

В срок са постъпили отговори по всяка претенция от отв. „Алианц България“АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ******, представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А., чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“ с ЕИК ******, представлявано от адв.Ц. В. – САК,с адрес за призоваване-******. В отговорите излага подробно становище по исковете, прави възражения и доказателствени искания, оспорва тези на ищците, отправя искане по реда на чл.213 от ГПК, по чл.219 от ГПК и по чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

Ответникът възразява по редовността на исковите молби,като твърди, че е налице нередовност- ищците не са посочили банкова сметка, съгласно изискването на чл.127,ал.4 от ГПК. Възразява,че не са представени пълномощни на адвоката, заявена като пълномощник и подписала исковите молби.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а.

„ХАВАЛ Н6", с рег.№ ЕН **** КР, собственост на „Райфайзен Лизинг- България“ ЕООДклон Плевен, ЕИК ****** и "Алианц България"АД, към датата на ПТП, със застрахователна полица № BG/01/121000622230, валидна от 03.04.2021г. до 02.04.2022г., както и образуваните щети в дружеството: Щета

1000/21/217/500412- за А. М., Щета

1000/21/217/500410- за С. Ж., Щета 1000/21/217/500411– за В. М., Щета 1000/21/217/500416за Р. И., Щета 1000/21/217/500417- за И. И., Щета 1000/21/217/500414- за Р. Д., Щета 1000/21/217/500413– за И. Й., Щета 1000/21/217/500415- за Л. М., Щета 1000/21/217/500409– за Р. Р..

Оспорва твърдения от ищците механизъм на причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие(ПТП), наличие на виновно и противоправно поведение на С. П. А.- водач на застрахования л.а. с марка „ХАВАЛ Н6", с рег.№ ЕН **** КР,също и причинно-следствената връзка между неговите действия и причиняването на ПТП, съотв.настъпването на смъртта на починалите и неимуществените вреди на ищците.

Твърди,че пътният инцидент е настъпил по изключителна вина на другия участник - Р. М.

Р., управлявал л.а. „Опел Зафира", с per. № ОВ **** ВМ, негова собственост, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Лев Инс“АД, съгласно застрахователна полица № BG/22/120003222991, с период на валидност:

20.11.2020г.-19.11.2020г. При условията на евентуалност заявява, че е причинен и от други участници в движението, дължи се на случайно събитие(чл.15 от НК) или на други обстоятелства и причини, довели до него, които нямат връзка с поведението на водача на застрахованото МПС. Счита,че към исковата молба не са представени никакви 3 доказателства, които по безспорен начин да установят механизма, виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. Оспорва доказателствената стойност на приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,като твърди,че в него не са посочени механизъм на ПТП, причини за настъпването му, фактическа обстановка и действия на участниците в него,тъй като не са изяснени, а е вписано,че са „в процес на изясняване". Няма констатации и по отношение установяване на вината на застрахования водач.

Оспорва твърдението в исковите молби за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС. Счита, че водачът е бил поставен в положение на невъзможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Липсата на тези доказателства има за последица да не възникне задължението на водача за репариране на вредите на ищците, настъпили в резултат на ПТП,респективно-не се поражда и задължение за застрахователя да заплати обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Прави възражение за наличие на съпричиняване от починалите лица (Ч.Дж. и М.

К.), съотв.от пострадалия шофьор Р. Р.-като активен участник в движението, като твърди, че са пътували без поставени предпазни колани, с което са допринесли за настъпване на вредоносния резултат и тежестта на уврежданията.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените в исковите молби неимуществени вреди на ищците,както и да са претърпени в резултат на загубата на пострадалите, съотв.на получените травми от Р., за които твърди, че се дължат на дегенеративни изменения с оглед възрастта му.

Оспорва фактическото съжителство на Л. М. с починалия М. К. да е довело да създаване на дълбока емоционална връзка между тях. Възразява,че не са представени надлежни доказателства за фактическото им съжителство.Оспорва доказателствената стойност на представеното в т.см. удостоверение.

Оспорва наличието на дълбока емоционална връзка между починалите и ищцитетехни близки, която обуславя претенциите за неимуществени вреди, а фактическата съпруга изключва от кръга на правоимащите.

По размер твърди,че претенциите са силно завишени и не съответстват на принципа на справедливост съгл.чл.52 от ЗЗД и съдебната и застрахователна практика.

Оспорва претенциите за изплащане на лихва от датата на деликта, доколкото от ищците не са представени изисканите от застрахователя допълнителни документи по образуваните щети. Счита,че това бездействие го е поставило в невъзможност да се произнесе по исканията им, видно от изпратените до всеки от тях уведомителни писма.

Затова счита,че не той,а ищците са в забава(т.н.забава на кредитора). Твърди,че застрахователят не е дал повод за завеждане на делото и затова не дължи лихва.

По реда на чл.372 от ГПК ищците представят допълнителни искови молби, в които отговарят на възраженията на ответника. Не се съгласяват с присъединяването на 4 останалите производства за съвместно разглеждане,с аргумент,че нямат връзка по между си,правопораждащ за вредите факт е смъртта на близките,а не осъществяването на ПТП.

Ищците не приемат липсата на посочена банкова сметка за неотстранима нередовност на исковата молба. Възразяват, че са представени пълномощни на адв.К..

Молят да се обяви за ненуждаещо се от доказване обстоятелство наличието на валидна застраховка по отношение на л.а. „ХАВАЛ Н6", с рег.№ ЕН **** КР в ответното застрахователно дружество.

Не приемат оспорването на механизма на причиняване на ПТП,като считат,че установяването му не е относимо към предявените искове, тъй като не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, на което се основават. Считат,че механизмът е установен в достатъчна степен и от съставения Констативен протокол за ПТП,който ангажира с доказателствената си стойност в частта на констатациите на съставителите за пряко възприетите от тях факти, относими към механизма на ПТП-мястото на инцидента,посоката на движение на автомобилите. За установяване на деликта не е нужно да се доказва вината и противоправното поведение на водача, доколкото тя се предполага,съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД. Не се изисква и да е установена с влязла в сила присъда по реда на чл.300 от ГПК.