Решение № 43 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № *** г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И., чрез Р. Н..

Административнонаказващият орган се представлява в съдебното заседание от И. А..

Районна прокуратура – Силистра, редовно призована, не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поР. което е допустима.

Съдът приобщи като писмени доказателства административнонаказателната преписка, жалбата и приложените към тях документи, включително наказателното постановление и АУАН, протокол за извършена проверка, декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, писмени обяснения, трудов договор № *** г., протокол/данни за вписвания в регистъра на заетостта, както и заповеди относно правомощията на контролните органи. В съдебното заседание съдът прочете, прие и приложи като доказателство и стокова разписка от 27.08.2025 г.

Съдът събра и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, свидетелите по акта и свидетел, воден от жалбоподателя.

Актосъставителката Р. И. Ж. заяви, че проверката е извършена на *** г. около ***ч. в шивашки цех в ****, съвместно с икономическа полиция, НОИ и РУ–Дулово. На място е заварила 1 лицето Н. А.Р. да извършва трудова дейност – шиене на машина. Посочи, че на *** г. са представени документи, включително трудов договор с лицето, а нарушението се изразява в приемане на работа на****г. преди сключване на трудов договор. Утвърди, че декларациите са попълвани доброволно, без внушение/принуда; актът е съставен на **** г. в ДИТ – Силистра в присъствието на двамата свидетели по съставянето и управителя, без възражения при връчване.

Св. М. Д. Г. заяви, че екипите са били разпределени по два обекта (в ****, като тя и колегата са били в****, а колежката Ж. – в ****. Потвърди, че е присъствала при съставянето на акта и че след приключване на проверката във *** са отишли и до*** когато проверката там вече е била приключила.

Св. Д. Р. Ц. потвърди разпределението на екипите и че е присъствал на проверката само в ****, а при актовете с актосъставител Ж. е бил свидетел по съставянето. Посочи, че декларациите са попълвани свободно и доброволно.

Св. Г.А. И. заяви, че на **** г. работниците са били повикани поР. необходимост от спешна поправка на върнати изделия (калъфки), доставени от „***“ ЕООД (гр.***), с кратък срок за експедиция, като е признат фактът, че в този ден лицата са били на работа (за няколко часа).

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни, конкретни и основани на лични преки възприятия относно ключовите факти – фактическо полагане на труд и представяне на трудов договор с по-късна дата, като те се подкрепят от писмените доказателства.

Показанията на свидетелите Г. и Ц. се възприемат като относими главно към организацията на проверката и реда по съставяне/връчване на АУАН. Показанията на свидетеля И.се кредитират относно причините за организиране на работа на **** г., но по същество потвърждават извода за реално полагане на труд на тази дата.

От наказателното постановление, АУАН и събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че на*** г. около ***ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в ***, ул. „*** № **, стопанисван от „***“ ЕООД. При проверката е установено, че лицето Н.А.Р. осъществява трудова дейност в обекта – шиене на машина на калъфки/столовки.

Посочено е, че е изискана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която се е констатирало, че лицето е прието на работа на *** г. при липса на сключен писмен трудов договор, при разпределение на работното време 08:00–17:00 ч. и договорено възнаграждение на брой изделие.

На **** г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра е представен трудов договор № *** г. за същото лице и същия обект, при 8-часов работен ден и уговорено месечно възнаграждение*** лв., както и данни за вписване/уведомяване по реда на регистъра на заетостта.

Налице е несъответствие между данните за „възнаграждение на брой“ в НП (0,17 лв.) и в АУАН (0,25 лв.). Съдът приема, че то не засяга основния, съставомерен факт по чл. 61, ал. 1 КТ – допускането до работа преди сключване на писмен трудов договор – и не препятства правото на защита, още повече че трудовият договор, представен впоследствие, индивидуализира трудовото правоотношение като такова (длъжност, място, работно време).

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа, а чл. 62, ал. 1 КТ изисква писмена форма. Съгласно чл.

1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, което изключва „заместване“ на трудовия режим с позоваване на търговска неотложност при реално организиране и упражняване на трудова дейност под ръководството/организацията на работодателя. В настоящия случай предоставянето на работна сила е доказано по несъмнен начин чрез съвкупната оценка на: прякото възприятие на актосъставителя за фактическо полагане на труд (шиене на машина); данните от декларацията по чл. 402 КТ относно работно време и възнаграждение; последващото оформяне на трудово правоотношение с трудов договор № *** г.; както и признатите от свидетеля на жалбоподателя обстоятелства, че на **** г. е била организирана работа по корекция на продукция и лицата са работили няколко часа.

2

По въпроса за доказателствената стойност на декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ: съдебната практика приема, че подписаната декларация е частен свидетелстващ документ и не притежава обвързваща материална доказателствена сила, но може да се цени в съвкупност с останалите доказателства (гласни и писмени), като при наличие на други потвърждаващи данни може да подкрепи извода за трудово правоотношение. В настоящия казус декларацията не е единственото доказателство; тя се подкрепя от преки възприятия на инспектора и от последващо представения трудов договор.

Жалбоподателят поддържа теза за „ад хок“ работа в условията на „оправдан стопански риск“, кратък срок по поръчка и липса на технологично време за сключване на трудов договор.

При тези доводи съдът приема следното:

Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е формално и се счита довършено в момента, в който работникът започне фактически да престира труд без да е сключен писмен трудов договор.

Съдебната практика изрично приема, че осъществяването на фактическия състав по чл. 61, ал. 1 КТ не може да бъде „заличено“ с последващо сключване на трудов договор – т.е. последващият договор (дори сключен по предписание) не игнорира вече осъщественото нарушение. ПоР. това доводите за стопанска неотложност и краткотрайност на работата не дерогират императивното изискване на закона за сключване на трудов договор преди започване на работа.

По възражението, развито в писмените бележки, че свидетелите по акта (Д. Р. Ц. и М. Д. Г.) не са присъствали в **** към момента на установяване на нарушението, както и че част от нарушенията са констатирани в ***

Съдът приема, че това не представлява съществено процесуално нарушение по настоящото дело.

Първо, от показанията им се установява, че те са били в ***, а актосъставителят е бил в *****, като те са присъствали при съставянето на АУАН и поР. това са свидетели по съставянето.

Второ, чл. 40, ал. 3 ЗАНН допуска, при липса на свидетели, присъствали при извършване/установяване на нарушението (или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие), актът да се състави в присъствието на двама други свидетели (свидетели на съставянето), като се прави отбелязване. Чл. 40, ал. 4 ЗАНН предвижда и хипотеза за съставяне в отсъствие на свидетели при установяване въз основа на официални документи. Тази уредба е последователно разяснявана и в съдебната практика – свидетелите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН са свидетели на съставянето на акта, а не задължително очевидци на самото нарушение; тяхната роля се приема като декларативна и отсъствието им при самия момент на нарушението не води автоматично до порок на АУАН, когато правото на защита не е ограничено.

Трето, в конкретното НП мястото и времето на нарушението са индивидуализирани ясно – шивашки цех в ***, ул. „***“ №***, на *** г. около ****ч., относно конкретно лице (Н. А.Р.).

Обстоятелството, че при общата проверка е имало и втори обект в ****, не обезсилва констатацията за настоящото нарушение, тъй като именно актосъставителят (очевидец) е възприел на терен трудовата дейност в обекта, описан в НП.

По възражението за „маловажен случай“: Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, според което преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тълкувателното решение действително постановява, че преценката за маловажност по чл. 28 ЗАНН е въпрос на законосъобразност и съдът контролира тази преценка. В настоящата материя обаче е налице специална уредба в КТ: чл. 415в, ал. 2 КТ изрично постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и тези на чл. 62 и чл. 63 КТ). ПоР. това общият институт на чл. 28 ЗАНН е неприложим, тъй като законодателят дефинитивно е изключил възможността нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ да се третират като „маловажни“. Този извод е последователно застъпен и в съдебната практика, включително чрез разбирането, че специалната уредба на „маловажност“ в трудовото 3 законодателство изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

Следователно възражението за маловажност е неоснователно.

С оглед на изложеното съдът приема, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ, и че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано.

За извършеното нарушение санкционната рамка за работодателя е уредена в чл. 414, ал. 3 КТ (имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение), а компетентността за издаване на НП – в чл. 416, ал. 5 КТ. Наложената имуществена санкция от 1 600 лв. е близка до законовия минимум. Административнонаказващият орган е отчел като утежняващо обстоятелство, че дружеството е санкционирано и за предходно нарушение от същия вид (НП № 192300206/18.10.2023 г., влязло в сила на 19.10.2023 г.).

При тези данни съдът не намира санкцията за явно несъразмерна.

По претенцията за разноски: в писмените бележки на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, като е посочено, че ще бъде представен списък. По делото не се установява представен списък на разноските, поР. което разноски не се присъждат. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал атакувания акт, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон, който служи като ориентир и горна граница по смисъла на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното искане, съдът следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €.