Определение № 159 от 09.10.2025, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Нови пазар, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Радева като разгледа докладваното от Светла Радева Частно наказателно дело № 20253620200414 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.243,ал.4 от НПК –по жалба,депозирана от Г. К. Г. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Ц.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“*** „№6 против Постановление за спиране на наказателното производство по ДП №***/2024г.по описа на РУКаолиново,пр.пр.№***/2024г.по описа на Районна прокуратура –Ш. от 28.08.2025г.

Жалбоподателят твърди,че в законоустановения 7-дневен срок обжалва цитираното по-горе постановление ,като аргументите му за това са следните:

Досъдебно производство №***/2024г. по описа на РУ-Каолиново е образувано и водено за това,че на ***г.в с.Ц.,общ.Каолиново,обл.Ш. е причинена лека телесна повреда на Г. К. Г. от същото село ,като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131,ал.1,,т.12 ,пр.първо във вр.с чл.130,ал.1 от НК.

С постановление за спиране на наказателното производство по ДП №***/2024г.по описа на

РУ-Каолиново,пр.пр.№***/2024г.по описа на наблюдаващия делото прокурор,досъдебното производство било спряно.,като жалбоподателят бил уведомен,че в хода на деянието в хода на ДП е установено,че „деянието е извършено от възходящ на пострадалия,което съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия „.

Счита постановлението за незаконосъобразно,поради следните съображения:

За да постанови обжалваното постановление,прокурорът приел,че на 09.02.2025г.между св.Г. Г. и св.В.И. възникнало напрежение от създала се ситуация по повод пътнотранспортна ситуация с участието на двамата свидетели,по повод на която може да възникне ПТП.,след която,в рамките на същата вечер чрез приложението *** св.Г. изпратил на св.И. съобщение със съдържание :“*** „,на което св.И. не отговорил.

Н ***г.св.Г. и приятелката му му В.Г. се наМ.ли в магазин „***“ в с.Н.,като пред магазина случайно срещнали св.И.,който бил придружаван от братовчед си Д.Д..Св.И. си спомнил съобщението и се обърнал към св.Д. с въпроса :“*** ?“,като последвала размяна на 1 реплики.На тръгване св.Г. казал на св.И.“***“ и тръгнал.

Ядосан,св.И. решил да се срещне с него и да му потърси сметка,като му написал,че иска да се срещнат.Получил съобщение от него,което гласяло,че св.Г. ще го чака до табелата на с.Ц..С лекия автомобил на св.Д.Д.,управляван от св.Р.Б. потеглили към с.Ц..

През това време св.Г. и св.Г.а отишли на гости на св.Д.Т. в същото село.

Когато стигнали табелата за входа на с.Ц.,св.И. видял,че св.Г. не е там.Като влезли в селото и пред дома на св.Т. видели автомобила на св.Г.,като тримата слезли от автомобила,а от багажника на автомобила св.И. взел тачка от дърво.

Според прокурора,св.Б. тръгнал в неизвестна посока,а св.И. И.-брат на св.В.И. разбрал,че брат му отива в с.Ц. и решил да го последва.

В селото видял автомобила на братовчед си и също спрял и излязъл от автомобила.

През това време св.Г. чул шума от спиране на автомобилите и излязъл пред къщата.Видял младежите и попитал св.И. :“*** „,което допълнително ядосало св.И. и с тачката той ударил св.Г. по главата.В отговор,последният посегнал да удари св.И. с юмрук.Двамата си разменили по няколко удари и в един момент паднали на земята и се сборичкали.Св.Д. посегнал да удари св.Г.,но не успял.Св.Т.,Г.а и близките на св.Т. чули викове и излезли на улицата.,но никой не видял конкретно лице да нанася удари на Г..При излизането им,св.В.И.,И.И. и Д.Д. се дръпнали настрани,качили се в автомобилите и потеглили.Г. се оплакал от болки в ръката и бил подаден сигнал на ЕЕН 112,като на място дошъл екип на ЦСМП-с.Н..

От тази приета фактическа обстановка прокурорът приел,че в случая се касае за лека телесна повреда ,представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Не бил налице квалифициращия признак по чл.131,ал.1,т.12,предл.1 от НК,тъй като между св.Г. и св.И. били трайно влошени отношенията отпреди,немалка заслуга за което имал и пострадалия Г.,който провокирал И. да отиде в с.Ц.,като дори му писал съобщение,че го очаква да се разберат.

Според прокурора не било установено с нужната категоричност, друго лице различно от св.И. ,да е нанасяло удари на св.Г..Свидетелите Т.,Г.а,Т.а,С. не видели сбиване и нанасянето на конкретни удари ,а приобщения запис от видеонаблюдение не внасял яснота,поради лошото качество на същия.

Предвид гореизложеното,прокурорът счел,че се касае за престъпление по чл.130,ал.1 от НК,което се преследва по тъжба на пострадалия,поради което са налице предпоставките наказателното производство да бъде спряно.

Жалбоподателят счита постановлението на прокурора за незаконосъобразно,поради следните съображения:

1/ По фактическата обстановка-счита,че същата е отчасти неправилна.

Видно от постановлението ,прокурорът коментирал приобщен по делото видеозапис/с лошо според прокурора качество/,на който се виждало,че трима души нападат 2 пострадалия,като първият нападател държи в ръцете си тачка,след което пострадалият бива повален и нападнат и от тримата.Действително ,на записа не се виждали ясно ударите на тримата нападатели,но се виждало,че и тримата се нахвърлят върху падналия мъж.След първоначалния удар с тачка от И. към Г.,последният почти веднага паднал на земята,след което върху него се нахвърлили и нанесли удари останалите двама нападатели- св.И. И. и св.Д.Д..

2/ По правните изводи:

По досъдебното производство не било установено жалбоподателят да е бил обект на нападение от свой възходящ.Той не разпознавал нито св.В.И. като свой възходящ,нито останалите свои нападатели като такива.

Счита,че извода на прокурора за несъставомерност на престъплението по чл.131,ал.1,т.12,предл.1-во от НК протИ.речи както на фактите по делото,така и на съдебната практика.Счита,че наличието на личен мотив не изключва хулиганските подбуди.Начина на извършване на деянието –публично,на пътното платно,след предварителна организация и сговор между четиримата,пристигането им не с един,а с два автомобила в селото,в присъствието на достатъчен брой свидетели,нанасянето на множество удари над пострадалия,включително с предмети,използвани за оръжие,при явно незачитане на обществените норми и порядки ,с изключителна дързост,демонстративно и предшествано и съпроводено от действия,които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Ето защо,жалбоподателят счита,че поради неправилния извод на прокурора била налице и неправилна квалификация на осъщественото деяние,което съставлявало основание за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

3/Процесуални нарушения:

Въпреки,че в жалбата си до ,по повод на която било образувано ДП ,пострадалият Г. поискал за всички действия да бъде уведомяван упълномощеният от него адвокат ,като към жалбата било приложено адвокатско пълномощно,повереникът му не бил уведомен за нито едно действие,за което е било необходимо участието на пострадалия.След приключване на разследването,на пострадалия не били предявени материалите .

Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство,като даде задължителни указания по прилагането на закона,които са в насока:

1.Констатиране от съда на доказателства за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК,което се преследва по общия ред

2.Да даде задължителни указания за точното прилагане на закона като задължи Районна прокуратура да повдигне обвинение на лицата,извършили подробно описаните в жалбата престъпления в съответното им качество на извършител/съизвършители и/или помагач/и.

Съдът ,като прецени жалбата и доказателствата,съдържащи се в ДП №***/2024г.по описа 3 на РУ-Каолиново,прие за установено от фактическа страна следното:

Делото е образувано с постановление на прокурор при ШРП от 05.08.2024г.за това,че на ***г.в с.Ц.,обл.Ш.,по хулигански подбуди е причинена лека телесна повреда на Г. К. Г. от с.с.- престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр.с чл.130,ал.1 от НК.

По воденото ДП са събрани гласни доказателства :показанията на свидетелите Г. К. Г.,Д.Т.

Й.,М. Д.а Т.а,Ц.С. С.,В.В. Г.а,Р.М.Б.,В. Д. И./“****** и Д.,***“/,св.Д. В. Д. :“***“, св.И. Д. И.

:“***.“

На ***г.,по негово желание Г. К. Г. е освидетелстван от съдебен лекар,за което е издадено СМУ №***/2024г.,издадено от ОСМ при „ МБАЛ –Св.Анна „АД гр.Варна.

По ДП е назначена СМЕ,изготвена от вещото лице д-р В.В. /съдебен лекар/,който в заключението си сочи,че от данните по делото и медицинската документация е видно,че на ***г.,Г. Г. е получил следните травматични увреждания:СЪЧЕТАНА ТРАВМА – ГЛАВА,КРАЙНИЦИ.

Контузия на главата :Една разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата срединно,огнища на травматичен оток,кръвонасядания и охлузвания в лявата челно-теменна област и лявата слепоочна област на главата.

|Контузия на крайниците:Едно надлъжно разположено охлузване на дясната предмишница в средната трета.

В резултат на получените травматични увреждания ,на пострадалия Г. е причинено временно разстройство на здравето,неопасно за жИ.та.

\Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети,по механизма на удар/натиск и триене /за охлузванията/,а морфологичните им особености към момента на освидетелстването позволяват да бъдат получени в соченото от него време.

По механизъм,установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начин,съобщен от пострадалия и свидетелите.

С Постановление от 28.08.2025г.,наблюдаващият прокурор е приел,че не е установено с нужната категоричност друго лице,различно от св.И. ,да е нанасяло удари на св.Г..Св.Т. твърди,че излязъл незабавно след св.Г. ,че го видял на земята и момчетата /св.В.И.,св.Д. и св.И.И./ наведени над него,но не видял нищо конкретно,защото било тъмно,а момчетата били зад автомобилите му.Св.Т.а ,св.С. и св.Г.а твърдят,че не са видели сбиване,респнанасянето на конкретни удари.Яснота не внасял и приобщения диск,съдържащ записи от камера за видеонаблюдение,предвид изключително лошото качество на същия.

Безспорно се установявало причинена на Г. Г. лека телесна повреда –разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Не бил налице квалифициращия признак по чл.131,ал.1,т.12 предл.първо от НК- деянието не било извършено по хулигански подбуди /Р 245/2017г.на ВКС/.

Доколкото престъплението следвало да се квалифицира като такова по чл.130,ал.1 от НК и 4 на основание чл.161,ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия,на основание чл.244,ал.1,т.1 от НПК във вр.с чл.25,ал.1,т.6 от НПК и чл.*** от НПК,наказателното производство по ДП №***/2024г.по описа на РУ.Каолиново е спряно.

Жалбата срещу постановлението на прокурора е подадена в законоустановения срок,от надлежно легитиМ.но лице и при наличие на правен интерес,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-основателна,поради следните съображения:

Съдът не споделя изцяло фактическата обстановка,възприета от прокурора,конкретно в частта,в която приема,че не е установено с нужната категоричност друго лице,различно от св.И. ,да е нанасяло удари на св.Г..

Напротив,от показанията на разпитаните свидетели се установява съпричастност към извършеното престъпление от две лица,разпитани в това процесуално качество – свидетелите В. Д. И. и Д. В. Д..

Следвало е да се положат нужните усилия,чрез съответните процесуално-следствени действия /респ.очна ставка между пострадалия Г. Г. и свидетелите В. Д. И., Д. В. Д. и И. Д.

И. ,или повторен разпит на същите/,за да се установят от обективна и субективна страна действията на всеки от тях преди и по време на физическата саморазправа помежду им,в резултат на която на Г. са причинени констатираните травматични увреждания./от какво са били продиктувани същите –дали са взаимосвързани с предходен инцидент на пътното платно между св.Г. и св.В.И. на пътното платно няколко месеца преди това и последвалата между тях комуникация чрез социалните мрежи или поради друга причина/.

Горното е необходимо ,за да се прецени о правната квалификация на деянието и съответно дали делото следва да се разглежда по общия ред/чрез внасяне на обвинителен акт от прокурора/ или следва да бъде повдигнато обвинение чрез подаване на частна тъжба /по арг.на чл.161 от НПК/.