Решение № 297 от 17.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Перник , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500159 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А, ЧРЕЗ Кмета на Община Перник - С. В.

ПРОТИВ: Решение № 260062 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело № 3522 /2020 г. по описа на Районен съд - Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми на закона, в частта в която съдът се е произнесъл по предявения обратен иск, като се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да бъде решен по същество.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсвало облигационно отношение между Община Перник и лицето В. Д. И., поради което и неправилно съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Община Перник обратен иск срещу него. Съгласно посоченото в жалбата, пред първоинстанционния съд били представени доказателства, че ответникът по обратния 1 иск е настанен в процесния общински имот въз основа на Заповед за настаняване на Кмета на Община Перник, като липсвала заповед на изземване на имота от него, поради което и наемното правоотношение не било прекратено и същият продължавал да се ползва от процесния имот.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не изпраща представител, с писмена молба преди дата на съдебното заседание процесуалния представител на въззивника е изразил становище по хода на делото – делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и, че подържа така депозираната въззивната жалба и моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени доводи.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призовани не изпращат представител, не изразяват становище по съществото на спора.

Трето лице помагач, редовно призован, не изпращат представител, не изразяват становище по съществото на спора.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

П о депозирало от „Топлофикация Перник” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Община Перник, Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02169 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

От представения препис на акт № *** от *** за частна общинска собственост, се установява, че Община Перник е собственик на процесния имот с адрес ***.

От приложената Заповед №***, се установявам че В. Д. И. и неговото семейство са настанени в общинско жилище находящо се на адрес ***.

Видно от декларации от 28.10.1997 г. и 04.05.2004 г., подписани от ответника по обратните искове, същия е деклариране обстоятелства за имуществено и семейно състояние.

От представената декларация от 04.05.2004 г., се установява, че В. Д. И. е декларирал, че е запознат с правни норми от Закона за общинската собственост.

Видно от констативния протокол № *** приложен към настанителната Заповед №***, подписан от служител на общината, са отразени платени задължения за вода и ток, но липсва отразяване за задължения към топлофикационното предприятие. От представени два броя удостоверения, е видно, че В. Д. И. е със настоящ и постоянен адрес, който съвпада с адреса на процесния имот ***.

От изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената 2 топлинна енергия до топлоснабдения имот находящ се в *** за процесния период е в размер на сумата 659,52 лева.

Със Заповед № *** на Общински народен съвет – гр. Перник, В. Д. И., заедно със семейството му: И. Б. и Й. В. е настанен в общинско жилище за отдаване под наем, състоящо се от една стая, кухня, сервизни помещения и мазе, находящо се в ***. В заповедта не е указан срок на настаняването, липсват и разпоредби, регламентиращи отговорността на настанените лица за заплащане на режийни разходи на жилището, вкл. за топлофикация. Заповедта е подписана от В. Д. И..

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2169 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен съд. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Обжалваното Решение № 260062 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело № 3522 / 2020 г. по описа на Районен съд – Перник е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Топлофикация-Перник”АД срещу Община Перник, е признато за установено, че Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета С. В. дължи на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр.

Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на 659,52 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 58,41 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02169 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

Предмет на въззивен контрол е решението в частта му по приетите за съвместно разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обективно кумулативно съединени обратни осъдителни искове, предявени от Община Перник срещу В. Д. И..

Основния довод в подадената въззивна жалба е, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявения от страна на въззивника Община Перник обратен иск срещу третото лице помагач В. Д. И., който за процесния период бил потребител на 3 топлинна енергия, тъй като същият бил настанен със семейството си в процесния топлофициран имот, адресно регистриран на адрес ***, а липсвали данни за изземване на процесния общински имот, поради което жилището не било с прекратено наемно правоотношение, тъй като издадената с настанителна Заповед съгласно наредбата за реда и условията за управление разпореждане с общински жилища на територията на община Перник била основание за възникване на наемно правоотношение.

В хода на първоинстанционното производството ответника по обрания иск В. Д. И. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който обрания иск е оспорен по основание и размер, като е посочено, че при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка, както и идентичност на имота, поради което исковата претенция била неоснователна.

С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият намира правното си основание в чл.232, ал. 2, пр. второ ЗЗД, с оглед на което в доказателствена тежест на ищеца по обрания иск, при условията на пълно и главно доказване, възложено доказване на валидно наемно правоотношение с ответника по обрания иск, добросъвестното изпълнение на задълженията си по договора за наем: да предаде наемния обект за ползване на ответника – наемател в състояние, отговарящо на ползването; да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответника наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.

По своето предназначение общински жилищата, представляващи частна общинска собственост могат се отдават за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като условията и редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС), с оглед на което Община Перник е приела Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общински съвет Перник, изм. и доп. с Решение № 468/29.10.2019 г. на ПАС; изм. и доп. с Решение № 293 от 25.09.2020 г.).

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че в настоящия случая Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общински съвет Перник, изм. и доп. с Решение № 468/29.10.2019 г. на ПАС; изм. и доп. с Решение № 293 от 25.09.2020 г.)., в която (в редакцията към релевантния исков период, а и към настоящия) е предвиден смесен фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение: заповед на кмета – чл. 21, ал. 1 от наредбата и писмен договор за наем по чл. 24, ал. 1 от наредбата, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение не намира приложение.

На първо място към релевантния момент, когато е издадена процесната настанителна Заповед № *** на Общински народен съвет – гр. Перник, като основание за настаняването са посочени чл.7 и чл.13, ал.2 от Закона за наемите и съответни разпоредби от Правилника за прилагането му. Законът за наемите е обнародван в ДВ, бр. 77 от 1.01.1947 г. и е отменен на 12.07.1969 г. бр. 53 от ДВ. Поради това към датата на издаване на настанителната заповед Закона за наемите вече е бил отменен и разпоредбите му не са могли да бъдат основание за жилищно настаняване. Поради което относими към 21.11.1990 г. и процесното настаняване, са били разпоредбите на Закона за наемните отношения, приет през 1969 г. и отменен на 24.05.1996 г., бр. 44 от ДВ, а посоченото в заповедта правно основание не обвързва съда да приложи релевантната правна норма.