Решение № 451 от 31.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000378 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е осъдено „О. - З.“ АД да заплати на С. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 45, А. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 46, сумата от по 135000 лева на всеки от тях , представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за причинените по вина на водача на товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ... - А.Т.С., неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищците от смъртта на майка им А.И.Я., починала при ПТП на 25.08.2019 г. в село К., обл. П. на ул. „Г.С.Р.“ № 3 , за което водачът е наказан с влязла в сила присъда № 40/15.06.2020 г., постановена по нохд № 646 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума до пълния предявен размер от по 150000 лева за всеки ищец. Със същото решение С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. са осъдени да заплатят на ЗАД „О. - З.“ АД сума в размер на 30 лева - разноски по съразмерност, а ЗАД „О. - З.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. И. М., вписана в Адвокатска колегия - С. адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на всеки от ищците в размер на 5076 лева за всеки от тях, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията или общо за тримата ищци 15228 лева. С решението е осъдено ЗАД „О. - З.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 16452 лева за държавна такса и платени от бюджета на съда разноски съобразно уважения размер на претенцията.

Срещу Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е постъпила въззивна жалба вх. № 1940/10.03.2022 г. от ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК - ....., седалище град С. и адрес на управление ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 чрез адвокат Т. И. Т., вписан в Адвокатска колегия – С.. Решението се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение на ищците над сумата от 75000 лева за всеки един от тях или за сумата над 225000 лева. Счита се същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материални и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Излагат се доводи относно неоснователно занижен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, както и че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен. Моли да бъде постановено решение, с което се отмени атакуваното решение в обжалваната част, като бъдат присъдени и разноски.

В постъпил отговор с Вх.№ 263765/06.04.2022 г. от С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. чрез адвокат Р. И. М. се счита, че въззивната жалба е неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорват се твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата, смята че определеният от ПОС в това отношение процент е завишен. Излага подробни аргументи. Поради немотивираността на въззивната жалба иска същата да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – ответник, засяга частично неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение; откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Пловдив са били предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Била е подадена искова молба от С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ.

К. чрез упълномощения си процесуален представител адв. Р. М., против ЗАД „О. - З.“ АД, в която се е твърдяло, че на 25.08.2019 г. в село К., област П. на ул. „Г.С.Р.“ № 3 настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ... - А.Т.С. извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е 2 предприел маневра за движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, както и че няма да създаде опасност за движението, в резултат на което ударил пешеходката А.И.Я., която от удара починала. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1024-1703 от 25.08.2019 г. и било образувано ДП № ЗМ 173/2019 г. по описа на РУ – Хисаря. Понастоящем е налице влязла в сила присъда № 40/15.06.2020 г., постановена по нохд № 646 по описа за 2020 г. на ОС – Пловдив, с която подсъдимият А.Т.С. е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на А.И.Я.. Присъдата е била потвърдена с решение № 260043/16.11.2020 г. по внохд № 452/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което е оставено в сила с окончателно решение № 65/27.05.2021 г., постановено по н.д. № 104/2021 г. на ВКС, III н.о.

Починалата при инцидента А.Я. била майка на тримата ищци. Излагат се в ИМ обстоятелства, че са били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг с дълбока и емоционална духовна връзка на взаимна обич, подкрепа и разбирателство; ищците понесли изключително тежко внезапната, нелепа и безвъзвратна загуба на своята майка, която за тях винаги била опора и авторитет и заедно се справяли с житейските трудности, а след кончината на А., ритъмът на живот на нейните деца е бил изцяло подчинен на скръбта и те все още не можели да приемат случилото се, станали са затворени, опечалени, асоциални, оплаквали се от липса на апетит, нарушения в съня и тревожност. Към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател, валидна до дата 26.04.2020 г. Ето защо с молба вх. № 99-4541/16.10.2019 г. ищците предявили претенция с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. Понастоящем, макар срокът за произнасяне да е бил изтекъл, застрахователното дружество не било изплатило обезщетения. Поради това ищците искали от съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О. - З.“ АД да заплати на всеки от ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната майка, настъпила в резултат на ПТП от дата 25.08.2019 г. в размер от по 150000 лева ведно със законната лихва върху главниците от датата на уведомяване на застрахователя 16.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „О. - З.“ АД, представляван от адв. И.А.И., вписан в Адвокатска колегия – С. е депозирал отговор на исковата молба, в която е изложил доводи за неоснователност на исковата претенция, поради това, че не е налице изключителна вина на водача Ангел Стоилов, защото имало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което се изразявало се в това, че последната е изскочила внезапно на пътното платно на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци. Застрахователното дружество е направило 3 възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД, на относимата съдебна практика, както и на социално – икономическото положение на страната. В отговора се е твърдяло, че не е налице сочената от ищцовата страна силна и дълбока емоционална връзка, тъй като възрастта на ищците сочи, че са в етап от живота си, в който са отделени от семейството на родителите си и са изградили собствени семейства. Оспорвана е била и претенцията по акцесорния иск за законна лихва върху претендираните суми, тъй като счита, че не е изпаднало в забава, предвид това, че носи договорна, а не деликтна отговорност.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е била постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която поддържат, че е била налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и покойната им майка, която ги легитимирала да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нейната смърт. Създаването на собствени семейства от ищците не е било основание за прекъсване на изградената връзка между деца и майка. Оспорвани са възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило в условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и че претендираното обезщетение се явявало прекомерно. Посочва се, че отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава.

Ответникът е подал отговор на допълнителна искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възражения .

Окръжният съд, след като е преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.

496 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение, като съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай не е имало спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищцовата страна резултат, поради което прекият иск по чл. 432 от КЗ е бил допустим. Не се е оспорвало, че ищците са деца на пострадалата, както и че към датата на настъпване на произшествието между виновния водач и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е била влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието, поради нарушаване правилата за движение – чл. 40, ал. 2 от 4

ЗДвП и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице, като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, ПОС е приел, че този въпрос подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в наказателното производство, тъй като поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство, а изводът за наличие на съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението на други участници в произшествието. Приел е, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. В тази връзка по делото е изслушано заключение на САТЕ /основно и допълнително с идентични изводи/, неоспоР. от страните, което ПОС е възприел като обективно и професионално изготвено. След анализ на материалите по делото експертът е стигнал до извод, че на 25.08.2019 г. около 9.11 часа, т.а. „Р. М.“, управляван от водача А.Т.С., на заден ход по ул. „Г.С. Р.“ в село К. е ударил пешеходката А.И.Я. в момент, когато последната е бил зад автомобила, в резултат на което същата е починала. По делото нямало данни за наличие на пешеходни пътеки на местопроизшествието. Ударът е бил настъпил на платното за движение на ул.