Присъда № 19 от 25.11.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 370/2025
- Вид
- Присъда № 19
- Подписан
- 25.11.2025
- Състав
- Диана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 170 · Наказателен кодекс
- чл. 170, ал. 2, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- член 54 · Наказателен кодекс
- член 55 · Наказателен кодекс
- член 58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- член 62 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 и 5 · Наказателен кодекс
- член 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.371 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 19/25.11.2025 г. по НОХД № 370 по описа на Окръжен съд град Монтана за 2025 година.
С обвинителен акт на Окръжна прокуратура град * подсъдимия Б. В. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал.
2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК; престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и престъпление по чл.
206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и срещу подсъдимия К. Л. с ЕГН ********** за престъпление по престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията. Моли съда да признае подсъдимите за виновни, като им се наложи наказание над средния размер, предвиден в закона.
Пострадалите лица, редовно призовани се явяват в разпоредителното заседание. В деловодството на ОС *не е постъпило искане за конституирането им, като частни обвинители или граждански ищци. В хода на разпоредителното заседание завяват, че в наказателния процес няма да предявяват граждански иск и ще реализират правата си по граждански ред.
Подсъдимите Б. В., с ЕГН **********, защитаван в съдебното производство от адв. Р. А. от АК В. и К. Л. с ЕГН **********, защитаван в съдебното производство от адв. С. С. от АК В., се признават за виновни и признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Адв. А. и адв. С., молят съда да наложи наказание при усло вията на член 55 от НК и по конкретно пледират за налагане на наказание „пробация“.
Мотивират така отправеното искане с младата възраст на подсъдимите и тежкото им материално и семейно положение.
Производството се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т. 2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На осно вание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, ал. 2 от НПК съдът устано ви, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва така направените самопризнания, без да събира доказателст ва за 1 фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанията на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:
І. По фактите:
Свидетелите П. П. - ученик в седми клас към ОУ „*“ – *. и В. И. ученик в осми клас към ПГ ,,*“ – *. били приятели. Често излизали в парк ,,*“ в гр. *., където се събирали с други приятели и познати.
През лятото на 2024 г. към компанията на П. и И. започнали да ид ват подсъдимите Б. В. на 16 г., К. Л. на 18 г.
На неустановена с точност дата през месец юли 2024 г. с в. П. П. и св. В.
И. били в парк ,,*“ в г р . *.. В един момент към тях се приближили подсъдимите В. и Л., като последният поискал П. да му даде пари.
Свидетелката му заявила, че няма пари в нея и не може да му даде.
Подсъдимия Л. продължил да настоява, като и й заявил да отиде да вземе от родителите си. В този момент се намесил и подсъдимия В., който я заплашил с думите, че ако не отиде да донесе пари ще й нареже племенниците на парчета.
Свидетелката П. П. се изплашила от поведението на двамата и заплашителните им думи към нея, при което двамата със свидетеля В. И. тръгнали към дома й. П. влязла в дома си и взела паричната сума от 25 евро /левова равностойност 48,89 лв./, която се намирала в чантичка на баща й свидетеля П. П.. Тя и свидетелят И. се върнали в парка, където ги чакали двамата подсъдими. П. предала парите на подсъдимия Л..
На 28.07.2024 г. свидетелката П. П. и свидетелят В. И. били в жилището, където живеела П. с баща си - апартамент, находящ се в гр. *., ж. к. „*.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, собственост на Г. Т. ЕГН **********. Слушали музика и разговаряли. В един момент на входната врата на апартамента се позвънило и свидетелката П. отворила, при което подсъдимия Л. и подсъдимия В. нахлули със сила и без покана в апартамента. В. хванал П. от към гърба и държал ръцете й да не мърда, а в това време Л. започнал да обикаля из стаите на жилището и да търси ценни вещи. Свидетелката П. попитала Л. как во прави, при което той й казал да мълчи.
В един момент подсъдимия Л. донесъл нож от кухнята и го подал на подсъдимия В., който го взел и го опрял в гърлото на свидетелката П., при което я попитал има ли злато и ако има къде е. Св. П. се изплашила от думите и действията на двамата подсъдими, при което им заявила, че в шкаф в хола, в една кутия имало златни накити. Подсъдимия Л. се насочил към указаното място, а подсъдимия В. продължавал да държи П.. През това време свидетелят В. И. стоял изплашен и не реагирал.
Л. открил златните накити, а именно 1 бр. пръстен от злато 14к с нето 2 тегло 4,80 гр. на стойност 388,22 лв.; 1 бр. пръстен от злато 14к със си ви камъни с нето тегло 1,15 гр. на стойност 93,01 лв.; 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. на стойност 30 лв.; 1 чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. на стойност 136,69 лв.; 1 бр. синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. на стойност 476,38 лв.; 1 бр. мъжка гривна от злато 14к с нето тегло 12 гр. на стойност 970,56 лв. и 1 бр. пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. на стойност 566,16 лв. Златните накити били собственост на свидетелят П. С. П. /баща на П./. Подсъдимия Л. взел златните накити и двамата с подсъдимия В. напуснали жилището.
Малко по- късно си тръгнал и свидетелят В. И..
На 28.07.2024 г. подсъдимите Л. и В. посетили Заложна къща „*“ в гр. *. на ул. „*“ № *, където Л. като пълнолетно лице заложил 3 бр. дамски златни пръстени, 14 к, с общо тегло 8,90 гр. /бруто 9,18 гр. /. За направения залог бил издаден заложен билет с номер */28.07.2024 г. от св. В.И., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 623 л в. за заложените вещи.
На 29.07.2024 г. св. В. И. посетил търговските обекти в * - а в г р . *., находящ се в близост до търговски обект „*“ в гр. *.. Искал да си купи дрехи със спестени пари. Докато бил в магазините получил обаждане по мобилния си телефон от подсъдимия Л., който му поискал дребни пари. И. му заявил, че по-късно ще ходи в парка, след което се прибрал в дома си, находящ се в гр. *. на ул. „*.“ *, оставил покупките си и излязъл, за да посети парк ,,*“.
Точно пред къщата, го чакал подсъдимия Б. В., който му заявил „Дай ми парите, щото ще те бия“. Подсъдимия В. го заплашил, че и подсъдимия Л., ще го бие, ако не даде парите. Свидетелят В. И. имал в себе си 300 лв., които му били останали след пазаруването по-рано през деня, и тъй като се изплашил от заплахите на В., му предал сумата от 300 л в., след което заедно тръгнали към парк ,,*“.
В парка ги чакал подсъдимия Л.. Свидетелят И. на няколко пъти поискал о т В. да му върне парите, при което подсъдимия В. подигравателно се обръщал към другия подсъдим с думите: ,,Чули го?“. След това В. заявил на И. да спре да казва, че му е взел парите иначе ще има проблеми.
На 30.07.2024 г. подсъдимия Л. сам посетил „*“ в гр. *., ул. „*“ № *и заложил 1 чифт златни обеци от злато 14к с бруто тегло 1,70 гр. За целта бил издаден заложен билет с номер */30.07.2024 г. от свидетелят В.В., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 119 л в. за заложените вещи.
На 31.07.2024 г. Л. посетил ,,*“ в гр. .*., ул. „*“ № * и заложил 1 бр. синджир от злато 14к с кръст с тегло 5,80 гр. /бруто тегло 5,90 гр./. За целта бил издаден заложен билет с номер */31.07.2024 г. от св. М.Ц., който бил на работа по това време в заложната къща. Получената сумата за заложените вещи била 406 лв.
На 01.08.2024 г. свидетелят В. И. отново бил в парк ,,*“ в гр. *.. Същият 3 имал и ползвал мобилен телефон марка „*“ модел ,,*“ – *, на стойност 90 лв. В един момент в парка се появили подсъдимите Л. и В., като последния поискал от И. мобилният му телефон, за да го заложат срещу пари, а в последствие ще му го върнат. В. гледал заплашително свидетелят И. и клател глава, при което свидетелят И. се изплашил да не му напра вят нещо и предал телефона на подсъдимия Л.. Тримата заедно отишли до заложна къща в близост до заведение ,,*“ в гр. *., а именно ,,*“ в гр. *, ул. „*“ № * С видетелят И. изчакал отвън, а двамата подсъдими, влезли в заложната къща, където подсъдимия Л. като пълнолетно лице заложил 1 бр. мобилен телефон марка „*“ модел ,,*“. За целта бил издаден заложен билет с номер */01.08.2024 г. от свидетелят В.И., който бил на работа по това време в заложната къща. Л. получил сумата от 50 лв. за заложената вещ. След като подсъдимите излезли от заложната къща и свидетелят И. видял, че са взели пари, той ги попитал кога ще му върнат телефона, при което подсъдимия Л. му заявил ,,Млъквай, бе пикльо“.
Телефонът не бил върнат на И.. По-късно през деня свидетелят И. разговарял чрез друг телефон с майка си – свидетелката Ц. И., която го попитала защо не може да се свърже с него по неговия телефон, при което той и разказал как са му взели парите и телефона.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В. с оглед възрастта му към момента на деянията /16 г./. Съгласно заключението на същата, равнището на интелекта на Б. В. е в долната граница на средната за популацията норма, лицето не страда от умствена недоразвитост/изостаналост. Налично е съответствие на интелект и личностно развитие, спрямо календарната възраст на изследваното лице. Същият не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболя ване или психопатии.
Липсват данни за отклонения в психическото състояние на изследваното лице.
Към посочения период В. е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си. Извършените от В. деяния не се дължат на влиянието на пълнолетни лица. Според експертизата, той е бил способен правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да да ва достоверния показания за тях. Не е действал поради увлечение или лекомислие.
От заключението на изготвената съдебно - химическа експертиза се установява, че 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 4,80 гр. е злато, 14к; 1 бр. пръстен с камъни с нето тегло 1,15 гр. е злато, 14к; 1 бр. пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. не е злато; 2 бр. обеци от жълт метал с нето тегло 1,69 гр. е злато 14к; 1 бр. синджир с кръстче от жълт метал с нето тегло 5,89 гр. е злато, 14к.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стоковедстка експертиза на отнетите вещи. Съгласно заключението на същата, стойността на мобилен телефон марка „*“ модел ,,*“ – *, е 90 лв., а стойността на останалите вещи е както следва: 1/пръстен от злато 14к с нето тегло 4,80 гр. е на стойност 388,22 лв.; 2/ пръстен от злато 14к със си ви камъни 4 с нето тегло 1,15 гр. е на стойност 93,01 лв.; 3/ пръстен от жълт метал с нето тегло 3,23 гр. е на стойност 30 лв.; 4/ чифт обеци от злато 14к с нето тегло 1,69 гр. е на стойност 136,69 лв.; 5/ синджир от злато 14к с кръст с нето тегло 5,89 гр. е на стойност 476,38 лв.; 6/ мъжка гривна отзлато 14к с нето тегло 12 гр. е на стойност 970,56 лв. и 7/ пръстен от злато /без камъни и украшения/ 14 к с нето тегло 7 гр. е на стойност 566,16 лв., всички вещи на обща стойност 2 751,02 лв.
Горепосочената фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт, същата се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – свидетелски показания на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, назначени и изготвени експертизи, свидетелства за съдимост, заложни билети и др. Налице е и самопризнание на подсъдимите по реда на член 371,т.2 от НПК, поради което съдебното производство протече по реда на гла ва 27 от НПК, като в хода на съдебното производство не се събираха доказателст ва за нея.
Разпечатката съдържа 37 от 311 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d670f909-f5fd-4d96-b4c7-3eefff3fe5e2