Решение № 687 от 14.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Русе, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № ***4520107412 по описа за *** година

Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че С договор за цесия третото-неучастващо в делото лице – „Файненшъл България“ ЕООД, прехвърлило на ищеца свои вземания срещу ответницата. Същите произтичали от сключени между третото лице и ответницата договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски паричен кредит № *** г. с Изи Асет Мениджмънт АД. По силата на договора за гаранция Файненшъл България“ ЕООД се задължило да отговаря солидарно с нея по договора за кредит и поради неизпълнение на задължението то било изпълнено от солидарния длъжник. Общият размер на задължение е посочен в исковата молба по размери по пера, както следва:

645,16 BGN (шестстотин четиридесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща главница за периода от 18.06.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 17.10.*** г. до окончателното изплащане на вземането;

66,27 BGN (шестдесет и шест лева и 27 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 13.12.2022 г. и 84,90 BGN (осемдесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 19.06.2022 г. до 17.10.*** г Претендирали сумите по реда на заповедното производство по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Дупница, но срещу заповедта било подадено възражение, поради което претендират за установяване на сумите по исков ред. Претендират за присъждане на разноските по делото.

Ответницата А. Х. Д. оспорва иска. Твърди, че заемът е погасен изцяло.

Не била уведомена за цесията. В договора за кредит имало неравноправни клаузи. Задължението била погасено и по давност по реда на чл.111 от ЗЗД.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №*** г. по описа на Районен съд 1 Дупница, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение Рег.№ *** г. срещу А. Х. Д. ЕГН:

**********, настоящ адрес ********** да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 645,16 BGN (шестстотин четиридесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща главница за периода от 18.06.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва за период от 17.10.*** г. до окончателното изплащане на вземането, 66,27 BGN (шестдесет и шест лева и 27 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 13.12.2022 г., 84,90 BGN (осемдесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 19.06.2022 г. до 17.10.*** г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN (петдесет лева).

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № *** г.: Договор за потребителски паричен кредит № *** г. Уточнения относно цедирано вземане: На 4.3.*** г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 1.2.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № *** от дата 10.3.*** г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..

По делото е представен препис от договора за потребителски кредит ***. От същия е видно, че е с дата „14.02.2022 г.“, а не „15.02.2022 г.

Договорът е сключен между ответницата като заемател и “Изи Асет Мениджмънт“ АД-София като заемодател. Съгласно договора за паричен заем “Изи Асет Мениджмънт“ АД-София предоставя на ответницата в заем парична сума в размер 1000 лв. за срок от 10 месеца. Погасителните вноски са 10 с конкретно посочени дати/падежи на всяка вноска. Лихвеният процент е фиксиран – 35,00 %, а годишният процент на разходите по кредита 41,25 %.

Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на годишния процент на разходите, са посочени в чл.2, т.8 от договора. В чл.2, т.7 е посочено, че общият размер на всички плащания е 1167,30 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят е длъжен в 3-дн. срок да предостави на заемодателя обезпечение в един от три посочени варианта: 1.Две физически лица – поръчители, отговарящи на определени изисквания за доходи и др.; 2.Банкова гаранция с бенефициент – заемодателя или 3.Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Представен е препис от приложение № 1 към договора за заем, което съдържа падежните дати на вноските и разбивка на сумата на месечната вноската от 196 лв. на главница и лихва в променящо се съотношение като в тази сума са включени главница и лихви в променливо съотношение и размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция във фиксиран размер от 79,27 лв. месечно. Така кредитополучателят знае от данните на приложение № 1 към договора за потребителски кредит, че ще трябва да плаща всеки месец погасителна вноска 196 лв. в продължение на 10 месеца докато изплати 2 сумата в общ размер на 1960 лв., която е различна и надвишава посочения в договора общ размер на всички плащания от 1167,30 лв По делото е представен договора за предоставяне на поръчителство ***, сключен на 14.02.2022 г. между ответницата и „Файненшъл България“ЕООД.

Съгласно същия дружеството отговаря като поръчител за неизпълнение на задълженията, а ответницата дължи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер общо на 792,70 лв. или по 79,27 лв. месечно за всеки месец от действието на договора за кредит.

По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Според същото при съобразяване на общия размер на дължимите от ответницата суми по приложение № 1 към договора за потребителски кредит, вкл. и тези, дължими за поръчителство ГПР е в размер на над 400 %. Вещото лице установява, че ответницата е платила по кредита общо 512,32 евро, което надвишава размера на чистата главница по договора от 1000 лв./511,29 евро/.

От изложеното е видно, че договорът за кредит №*** и договорът за предоставяне на поръчителство №*** и двата сключени на 14.02.2022 г. са неразривно свързани и задължението на заемателя се формира като сбор от задълженията по двата договора, дължи се като обща погасителна вноска по силата на погасителен план към договора за кредит като при това едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ЕООД е кредитодателя “Изи Асет Мениджмънт“ АД-София. При тези условия е очевидно, че клаузата за обезпечение е предпоставена и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе. Съгласно чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Клаузата на чл. 4 от договора за кредит относно поръчителство от одобрено от “Изи Асет Мениджмънт“ дружество - гарант е неравноправна и нищожна. Поради това не само възнаграждение по договор за поръчителство не се дължи, но е налице цялостна нищожност на договора на основание противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, изрично посочени в чл.22 от ЗПК. Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредите и общите разходи по кредита. В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата от 1 167,30 лв., включваща отпуснатия кредит от 1000 лв. и лихва в размер на 167,30 лв. или 10 месечни вноски от по 116,73 лв. при лихвен процент 35 %. Посочен е ГПР в размер на 41.25 %, но не става ясно кои са включените в него компоненти, а това от своя 3 страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/.

Съгласно чл. 4 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Файненшъл България“ЕООД в полза на кредитодателя, като при липсата на другите възможни обезпечения е очевидно, че одобряването на кредита е обвързано и от сключването на договора за гаранция. Самото възнаграждение по него е включено към месечната вноска по погасителния план към договора за заем. Съгласно същия ответницата се задължава да плаща месечна вноска, която включва и възнаграждение на дружеството.

Посочените суми по това перо представляват разход във връзка с предоставяне на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и несъмнено следва да бъде включена в годишния процент на разходите, който според заключението на приетата е-за би се променил на над 400 %. Тъй като това не е сторено, освен, че е нарушена императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по този начин се заобикаля и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Атакуваният договор за потребителски кредит не съдържа информация и относно размера на лихвения процент на ден, което също е част от задължителното му съдържание, предвидено в чл.11, ал.1, т.20 ЗПК и самостоятелно основание за неговата недействителност.

По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва, са налице и други основания за недействителност. В договора е предвиден лихвен поцент – 35 %. Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на сключване на договора няма императивни разпоредби, определящи максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно установена практика на ВКС, според която съглашение за плащане възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. Към датата на сключване на процесния договор, размерът на законната лихва е 10.00 %, т.е. уговореният в контракта годишен лихвен процент надвишава повече от три пъти законната лихва, в нарушение на добрите нрави. Поради това клаузата на т.3, б.“б“ от Договора накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което също се явява недействителна.

По изложените мотиви съдът приема, че сключения между ответницата и “Изи Асет Мениджмънт“ на договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е изцяло недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. При това положение се прилага разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по 4 кредита“. В случая ответницата изцяло е погасила главницата по договора, поради което претенцията за част от същата и лихви за забава се явява неоснователна и следва да се отхвърли.