Решение № 1413 от 04.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000502455 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 22.03.2021г по гр.д. № 16849/2015г СГС, ІГО, 11-ти състав е отхвърлил предявения иск за защита на право на собственост на И. Т. И. по реда на чл.124 от ГПК против Й. Т. И. чрез установяване правото на ищеца на собственост, придобито на основание давностно владение върху ½ ид.ч. от имот – апартамент № 31 в гр. ***, ул. *** № 105 . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.Т., представляван от адв.

Г., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно. Поддържа, че неправилно СГС е възприел частично събраните свидетелски показания по делото, а не е кредитирал показания на свидетелите, доведени от ищеца. Оспорва изводите на съда по съществото на спора като необосновани . Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло уважен.

1

Ответникът по жалбата, ответник пред пред СГС Й.И. Т., представляван от адв.

А., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания.

В о.с.з. въззивникът се представляват от адв. Г., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна.

Въззиваемият се представлява от адв. А., която оспорва жалбата. Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е придобил по давност процесния апартамент. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

По делото от фактическа и правна страна се установява следното :

Предявен е иск за установяване, че ищецът е придобил право на собственост върху имот- апартамент № 31 с идентификатор *** в гр. ***, ул. *** №105, вх.В, ет.3 следствие изтекла придобивна давност, като владението е упражнявано против ответника- съсобственик на ищеца в имота. В уточнението на исковата си молба ищецът е посочил, че е владял имота със съзнанието , че с ответника – брат му- имат уговорка още приживе на тяхната майка, че процесният апартамент остава в негова собственост- по нейна воля.

Ответникът оспорва основателноста на иска. Възразява, че ищецът, след смъртта на майка им, е започнал да владее своята ½ ид.ч. и да държи тази на ответника.

Възразява,че ищецът не е държал вещта като своя, че не е демонтрирал пред съсобственика си своето намерение да владее неговата идеална част. Възразява, че е заплащал данъците на ½ ид.ч. от общия имот от момента на приемане на наследството 2 от майка им. Възразява, че ищецът ползва целия имот по тяхна уговорка, временно, поради наличие на нужда. Възразява да е узнал, че в имота се извършват ремонти.Оспорва наличието на уговорка този имот да остане собствен на ищеца.

По делото се установява безспорно между страните, че процесния имот – апартамент гр. ***, ул.*** № 105 е бил придобит в режим на СИО от техните родители Т. И. Н. и И. Н.. Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че пръв е починал Т. Н., че И. Н. е починала на 12.06.2001г и че страните са наследници на оставеното наследство при равни права помежду си.

Не се спори между страните, че след смъртта на И. Н. в процесното жилище е останал да живее ищеца със своето семейство.

По делото са представени отчетни документи за консумативни разходи в процесното жилище, от които се установява, че на името на ищеца се води партидата на адреса към Топлофикация София ЕАД.

Установява се, че партидата към Софийска вода АД се води на името на И. Н., на името на И. Н. се води стационарния телефон на адреса, а партидата към Чез Електро се води на името на Т. Н..

Ищецът представя доказателства, че през годините е заплащал консумативните разноски за имота, което като факт не се оспорва от ответника.

По делото са представени доказателства- приходни квитанции, от които се установява,че Й.И. е заплащал данък недвижим имот и ТБО за процесния апартамент за периода от 2005г до 2017г.

Представени са доказателства- писма от различни институции, от които се установява, че от 2011г Й.И. прави опити да се сдобие с документите за собственост, установяващи правата на неговите родители върху процесния имот.

По делото е представен в препис НА № 45, н.д. № 6058/1990г по описа на нотариуса при СНС към Втори районен съд – София, видно от който Й.И. е придобил право на собстевонст върху имот в гр. ***, ж.к. *** срещу поемане на задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя Г. К. Г..

В о.с.з. на 12.03.2019г са изслушани свидетелите Т. Т., И. Г., И. С., К. Д.-К., К. А. и М. Й..

Свидетелката Т. Т. установява, че живее в същия вход, в който е процесното жилище и познава страните и техните родители. Свидетелката установява,че хората в блока се познават от години. Свидетелката сочи, че след смъртта на Т. баба И. останала да живее в жилището сама, а след това при нея заживял дядо Г.. Свидетелката установява,че баба И. е споделяла с майка й , че дядо Г. дошъл при нея , за да има някой да го гледа, че той има жилище и ще го даде на децата на баба И. срещу доглеждане. Свидетелката установява, че е чула разговор между майка си и баба И., че 3 апартаментът на Г. ще остане за Й., а за големия син остава апартаментът в „Емил Марков”. Свидетелката сочи, че дядо Г. го е гледала баба И. и синът И.. Установява, че последно в жилището е виждала да идва Й. преди 24 години, когато баба И. и дядо Г. живеели там и той идвал с покупки. Свидетелката установява, че след смъртта на баба И. в жилището е виждала само И., който живеел там със своето семейство и там отгледал внуците си.

Свидетелят И. Г. установява, че е съсед във входа, в който е процесният апартамент. Свидетелят сочи, че познава ищеца, ответникът- не. Свидетелят установява,че с него лично нищо не е споделяно, но е чувал от съседи и от разговори, които е чувал без да се интересува , докато влиза в своя имот, че дядото, който е живеел с И. след смъртта на Т. е имал апартамент, който е отреден за Й., а апартаментът, в който живеела И., бил за И.. Свидетелят установява още, че след смъртта на своята майка в жилището заживели И. и съпругата му Л.. Според свидетеля И. правил и ремонт в жилището. Свидетелят установява още, че И. се е грижил за майка си. Според свидетеля преди около 3-4 години И. напуснал жилището.

Свидетелят установява,че разговорите за които свидетелства , че е чувал са били водени от съседи на първия етаж- М. и С., без да знае фамилиите им.

Свидетелят М. Й. установява, че познава страните и е приятел с Й.. Свидетелят сочи, че е придружавал Й. докато е пазарувал за майка си, но самият той не се е качвал.

Свидетелят сочи, че от Й. знае, че брат му е заключил апартамента след като починала майка му. Свидетелят установява,че не знае на кого от двамата братя е останало жилището след смъртта на майката , но от Й. знае, че на брат му купили апартамент, кола, гледали му децата и за това той трябва да получи този апартамент.

Свидетелят И. С. установява,че той познава Й. от повече от 25 години и са приятели. Свидетелят установява, че е чувал за апартамента, в който живеела майката на Й. на ул. Химитлийски проход. Свидетелят установява, че първоначално Й. нямал притеснения, но към 2008-2010г започнал да се притеснява , че няма нотариални актове, ключове за апартамента. Според свидетеля Й. считал, че жилището е общо с брат му, смятал, че го е наследил. Свидетелят установява, че в по-късни години Й. се притеснявал, че няма достъп до имота. Свидетелят установява още, че в жилището живеел брата на Й. и по думите на ответника- живеел там с негово съгласие.

Свидетелят установява, че е предупреждавал Й. за възможни спорове за собствеността с брат му , но Й. напълно отричал такава възможност това да стане с брат му.

Свидетелката К. К. установява, че е първа братовчедка на страните. Свидетелката установява, че семейството и братята били задружни, неразделни и наскоро разбрала, че не са в добри отношения. Установява, че Д. е полагал много грижи за майка си и дядо Г., докато живеели заедно. Свидетелката установява, че докато били живи леля И. и свако й купили кола на В., както и му помогнали за жилище в „Бъкстон“ и казвали, че 4 н а Д . нищо не са помогнали. Свидетелката установява, че Д. много помагал на синовете на И.. Свидетелката установява, че не е чувала за договорка дядо Г. да прехвърли имота си на Й. , а бала И.- на И.. Свидетелката установява,че е контактувала с дядо Г. и той е казвал, че Й. го има като баща. Свидетелката предполага, че поради това Г. е прехвърлил жилището си на Й.. Свидетелката установява, че се виждала с леля си, извън летния сезон, поне по 3-4 месечно, а понякога е оставала и да спи при нея. Свидетелката уточнява, че е ходила в апартамента в Бъкстон, но не знае чия собственост е.

Свидетелката К. А. установява, че е първа братовчедка на страните. Свидетелката установява, че е била близка с баба И. , че е живяла в процесното жилище около 5-6 години, преди години. Свидетелката установява, че баба И. й казвала да каже на Д. да не си дава неговата част от жилището, че ако е жива – ще почине, а ако е мъртва – ще се обърне в гроба, в никакъв случай да не си дава неговата част. Свидетелката установява, че от леля си е чувала, че на И. са купили кола, помогнали му за жилище, децата са му гледали и че той да си вземе каквото му се полага – половината, а другата половина е на Д. и да не си я дава. Свидетелката установява, че Й. приживе се е грижел много за родителите си, като и след смъртта им , грижил се е и за дядо Г., поел е всички разноски по погребението им, закупил е гробните места.

В о.с.з. на 22.10.2019г е разпитан свид. М. П., която установява, че е майка на свидетелката Т. Т.. Свидетелката установява,че на нея баба И. й казала, че с Г. са се разбрали той да дойде зда живее при нея, като неговия апартамент остане за Д., а за И. остане апартамента на баба И.. Свидетелката установява, че И. е заживял в апартамента още докато баба И. е била жила, но без да е сигурна кога точно.

Установява още,че И. й се е оплаквал от неприятности с брат му.

По делото е представена и декларация по чл.14,чл.27и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от И.И. на 26.10.2001г, която е приета за неавтентична от първоинстанционния съд и е изключена от доказателствения материал по делото, по отношение на което няма въззивни оплакавия или такива в отговора на ВЖ и искания към съда, поради което и въззивната инстанция не следва да обсъжда това доказателство.