Решение № 2646 от 12.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2646 гр. Варна, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110114037 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. М. Т. срещу М. Н. М. да се признае за установено отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част /извън вече разпоредената от нея на 27.08.2024 г. в полза на *** ½ ид.ч./ от недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-114/01.07.2022г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 19.09.2023г., представляващ имот с площ от 560 кв.м., а към 2022г. и по документ за собственост - 630 кв.м., с адрес - гр. И***, с номер по предходен план ***, в кв.***, парцел I, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор №№ *** ***и ***, ведно с изградените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***с площ по скица 80 кв.м. и по дан.оценка с разгърната застроена площ от 160 кв.м., мазе с площ от 10 кв.м. и таван с площ то 80 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор *** с площ по скица 39 кв.м., а съгласно данъчна оценка 40 кв.м.., поради трансформация на лични средства за придобиването на имота, на осн. чл. 23 СК.

В исковата молба се поддържа, че страните било обвързани от гражански брак за времето от 13.08.2017г. до 11.01.2022г., когато бракът бил прекратен с развод с Решение № 73 от 11.01.2022г., постановено по гр. д. № ***/2021г. по описа на Районен съд-Варна, 9 състав. По време на брака - на 13.08.2008г. бил закупен процесният имот изцяло с лични средства на ищцата, дарени на нея от родителите й и преведени по банков път на 24.05.2018г. Именно с дарените пари заплатила продажната цена на процесния имот на продавачите в размер на 22000 лв.. Сочи, че ответникът знаел, че паричните средства за заплащане цената на имота са дарени от родителите на ищцата и при развода заявил, че няма претенции към собствеността му, а на 26.08.2024г. М. М. подписал декларация, която намира, че следва да се цени като извънсъдебно признание, с която декларира, че придобитият по време на брака имот е закупен изцяло лични средства на ищеца и няма претенции към собствеността на същия. Ищцата излага, че на 27.08.2024г. продала ½ ид.ч. от процесния имот на родителите си. Доколкото за придобиване на имота били вложени изцяло нейни лични средства, придобити чрез от родителите й, намира, че е собственик на целия имот, а не само на вече разпоредената от нея ½ ид.ч.. Счита, че е налице изцяло трансформация на лично имущество, поради което и целият имот, находящ се в гр.

Игнатиево, обл. Варна, е нейна лична собственост.

В срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба не е подаден. Ответникът лично е 1 получил книжата.

В откритото съдебно заседание, проведено на 04.07.2025г. ответникът се явява лично и изрично признава изложените от ищеца фактически твърдения вкл., че парите за закупуване на къщата в гр. Игнатиево са дадени от родителите на ищцата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по чл.23 СК за пълна трансформация на лично имущество.

Разпределение на доказателствената тежест: съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже 1. придобивната стойност на имота (цената по договора за покупка от 11.12.2018г.); 2. размера на вложените средства, 3. че същите имат личен произход по смисъла на чл. 22СК и конкретно, че са дарени от родителите й; 4. дарените средства са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот (изцяло) и 5. влагането на личните средства към момента на придобиване на имуществото.

Видно от договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариелане акт от 11.12.2018 г., Ж. М. М.а посочена като купувач е придобила имот в гр.

***, съставляващ УПИ ведно със жилищна сграда и стопанска постройка за сумата от 22000 лв.

С подписана от него декларация на 26.08.2024г. ответникът е признал неизгодния за него факт, че имотът е закупен изцяло със средства предоставени от родителите на ишцата. Това признание се поддържа и в настоящото производство.

Видно от извлечение от банкова сметка на с титуляр Ж. Т. по същата на 24.05.2018 г. от *** е постъпила сума от 42 336,70 лв., а на 09.07.2018 г. от тази сметка на продава по посочения по-горе договор ***в е предена сума от 40000 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на *** / леля на ищеца/ и *** / съпруг на лелята на ищеца/, които съдът преценявайки по реда на чл.172 ГПК с оглед на роднинската връзка, но и съобразявайки, че съответстват на останалите събрани доказателства дарява с доверие в относимата част, в която свидетелите сочат, че парите за закупуване на къщата в с. ***са дадени от бащата на ищцата именно на нея като подарък.

С оглед събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира, че се установява, че придобивната стойност на имота по договора, обективиран във формата на нотариален акт е посочената в него цена от 22 000 лв. Същите са заплатени от ищеца, посочен като купувач по договора, доколкото видно от извлечение на банковата сметка на Ж.

Т. е платена сума именно от банковата сметка на продавача по договора. От всички доказателства в съвкупност- писменото извлечение от сметката, видно от което сумата е постъпила от***, от признанието на ответника, както и от гласните доказателства се установява, че покупката цена е дарена на ищцата от нейните родители. Дарените от родителите й пари са лично имущество на ищцата по смисъла на чл.22 СК и закупеното с тях право на собственост върху недвижим имот е лично, доколкото е придобито с лични средства.

При така събраните и обсъдени доказателства, предявеният иск е доказан по основание и подлежи на уважаване.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който обаче не претендира такива, поради което и не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. М. Т., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** срещу М. Н. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част /извън вече разпоредената от нея на 27.08.2024 г. в полза на **** ½ ид.ч./ от недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** одобрени със Заповед № РД-18-114/01.07.2022г. на ИД на АГКК, с последно изменение от 19.09.2023г., представляващ имот с площ от 560 кв.м., а към 2022г. и по документ за собственост - 630 2 кв.м., с адрес - гр. ***, с номер по предходен план ***, в кв.***, парцел I, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор №№***, ведно с изградените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***с площ по скица 80 кв.м. и по дан.оценка с разгърната застроена площ от 160 кв.м., мазе с площ от 10 кв.м. и таван с площ то 80 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор ***с площ по скица 39 кв.м., а съгласно данъчна оценка 40 кв.м., поради трансформация на лични средства за придобиването на имота, на осн. чл. 23 СК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3