Определение № 789 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. София, 25.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ушев

Членове:

Татяна Грозданова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на лишения от свобода Д. А. М. срещу определение от 05.08.2025 година на СГС, НО, 6-ти състав, постановено по НЧД № 4797/2025 година, с което на М. е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от десет месеца и шест дни от наложеното му наказание в размер на пет години шест месеца и десет дни „лишаване от свобода“ със съдебно решение № 635/2021 година на Едночленен Апелативен съд Тракия по Тежки престъпления, Република Гърция, постановено на 15.12.2021 година и влязло в сила на 15.01.2022 година, признато и прието за изпълнение с Решение № 98/06.03.2024 година, влязло в сила на 21.03.2024 година по НЧД № 468/2024 година на ОС Пловдив.

В жалбата се твърди, че СГС е неправилно е приел, че не е налице втората законова предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. Независимо, че в доклада на Затвора – гр. *** и експертната оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на М. била посочена необходимост от корекционна работа по делото, били налице 1 доказателства за поправянето на осъденото лице и благоприятна прогноза за неговата ресоциализация. Съдът взел предвид двете наложени наказания, но не е обсъдил редица положителни промени в личността на осъденото лице – че полага усилия за своето образование и успешно е завършил девети клас.

Сочи се, че отсъствията му от учебни занятия и невъзможността да полага обществено полезен труд се дължат нА влошеното му здравословно състояние. Сочи се още, че в изготвения за целите на настоящото производство доклад от ИСДВР е отразено, че осъденият М. търси поспокойна и безконфликтна среда, мотивиран е за участие в организирани групови мероприятия и специализирани програми, както и че връзката с близките му е съхранена и активна, а рискът от вреди по отношение на послаби членове на обществото е нисък, което обосновавало извод, че са налице доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 439а, ал. 1 НПК. Оспорва се и становището на първостепенния съд, че за предсрочното освобождаване на М. е релевантна и продължителността на зачетеното предварително задържане, доколкото предварителният арест е приравнен на лишаване от свобода, не е самоцелна мярка на държавна репресия и аналогично на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода оказва поправителновъзпитателно и предупредително-възпиращо въздействие.

Иска се отмяна на обжалваното определение и прилагане по отношение на осъдения М. на института на чл. 70, ал. 1 НК

СГП и Началникът на Затвора – гр. *** не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба на защитника на л/с М. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Л/с М. е постъпил в Затвора гр. *** на 11.04.2024 година за изтърпяване 2 на наказание от пет години, шест месеца и 10 дни при първоначален „Строг“ режим след трансфер от Република Гърция въз основа на влязло в сила на 21.03.2024 година Решение № 98/06.03.2024 година по НЧД № 468/2024 година по описа на ОС Пловдив, с което е признато и прието за изпълнение съдебно решение № 635/2021 година на Едночленен Апелативен съд Тракия по Тежки престъпления, Република Гърция, постановено на 15.12.2021 година и влязло в сила на 15.01.2022 година. С посоченото решение М. е признат за виновен и наказан за извършено от него на 23.07.2021 година престъпно транспортиране според гръцкия наказателен закон на 7 чуди граждани от гръцко-турската граница към вътрешността на Република Гърция с камион с цел печалба, съответстващо на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК на Република България. С решението за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на гръцкия съд е зачетен периодът от 30.07.2021 година до 15.01.2022 година, през който М. е бил задържан до датата на влизане на съдебното решение в сила, периодът от 15.01.2022 година, когато е започнал да изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ до влизане на българското съдебно решение в сила и фактическото предаване на осъдения М. от гръцките на българските власти, а така също още 174 дни, приспаднати му от гръцката държава като труд, който осъденият е положил в гръцкото пенитенциарно заведение.

От 17.09.2024 година л/с Д. М. е продължил да изтърпява приетото за изпълнение наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. ***, където е преместен със заповед главния директор на ГДИН поради започващ ремонт в затвора – гр. ***.

Към датата на заседанието пред първата инстанция, когато е постановено обжалваното определение, подалият молба за условно предсрочно освобождаване осъден М. е изтърпял фактически 4 (четири) години, 5 (пет) месеца и 29 (двадесет и девет) дни, като остатъкът от наказанието е 10 (десет) месеца и 6 (шест) дни, видно от справката от Затвора - гр. ***.

Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд налице е първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание.

Втората изискуема предпоставка за приложението на чл. 70 НК е 3 осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Първостепенният съд се е запознал с приложеното по делото затворническо досие, както и с всички възможни източници на информация за поведението на осъдения. С основание е приел, че второто условие не е налице и целите на наказанието не са постигнати. За да достигне до този извод СГС е взел предвид, че л/с М. двукратно е наказван със заповед № 294/23.12.2024 година и със заповед № 64/21.03.2025 година съответно с писмено предупреждение и извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиена за срок от седем дни, затова че е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода и че в него е открит саморъчно направен нож. Съдът е взел предвид и данните в доклада във връзка с оценката на риска от рецидив, чиято стойност е средна – 70 точки и въпреки провежданата корекционна работа след трансфера на осъдения М. на територията на страната този риск не е снижен и се е запазил в същите стойности. Към тези аргументи, с които проверяваната инстанция е приела, че индивидуалната работа с л/с М. следва да продължи, за да се постигнат в пълна степен целите на наказанието „лишаване от свобода“, следва да се добави още, че от представения по делото доклад се установява, че л/с М. формално приема отговорност за криминалното си поведение, не разпознава факторите, допринесли за извършеното, не изразява желание за промяна на криминалното си поведение, не вижда смисъл в това да ограничава собственото си поведение и смята, че има лица, които извършват криминални деяния, ако им се отдаде възможност и знаят, че няма да ги хванат. Сам той, 4 който е изтърпявал наказания лишаване от свобода двукратно преди настоящото, е приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково поведение, не разпознава проблемите в тяхната цялост, не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме за решаването на проблемите, склонен е да се насочи към бърз изход от затруднено положение, пренебрегвайки дългосрочните проблеми, демонстрира добро самочувствие и самооценка въпреки липсата на личностни качества (неграмотен и без професия) и изисква от околните да се съобразяват с мнението и интересите му, същевременно контактува със служителите от надзорно-охранителния състав само при крайна необходимост като се опитва да остава незабележим и да избягва засилен контрол над поведението си. От значение за преценка на втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване е и изготвената експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на л/с М.. Видно от нея адаптивните умения на М. са недостатъчни, за да гарантират успешната му реинтеграция в обществото и намаляване риска от рецидивизъм, тъй като осъденият има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, което е преценено като сериозен проблем, който пречи на корективните дейности и на постигането на желания ефект от тях. При тези данни, аргументите на защитника-жалбоподател, с които се обосновава неправилност на обжалваното определение на СГС - че осъденият М. търси по-спокойна и безконфликтна среда, мотивиран е за участие в организирани групови мероприятия и специализирани програми, както и че връзката с близките му е съхранена и активна, а рискът от вреди по отношение на по-слаби членове на обществото е нисък, макар и да почиват на доклада на ИСДВР, са откъснати от неговото цялостно съдържание и не могат да обосноват извод, че процесът на поправяне на л/с М. е завършил и целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати.

При това положение правилно контролираната инстанция е достигнала до извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка - осъденият да се е поправил.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.08.2025 година на СГС, НО, 6-ти състав, постановено по НЧД № 4797/2025 година по описа на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6