Определение № 783 от 24.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. Благоевград, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Милена Каменова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500691 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№12990/27.05.2025 година, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Симитли, ул.“***“ №108, чрез адв. Д. Ф. против Определение № 996/21.05.2025 година, постановено по гр.дело № 33/2024година по описа на Районен съд - Благоевград.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно.

Твърди се, че районният съд е определил адвокатското възнаграждение произволно и при несъобразяване на относимите пазарни възнаграждения за оказване на адвокатски услуги. Твърди се, че след постановяването на решението по дело С-438/22 година на СЕС съдилищата следва да определят адекватни на обичайните пазарни размери адвокатски възнаграждения. Твърди се, че в противен случай ще се постигне обратен на целения с чл.

101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право.

Сочи се, че с решение от 28.06.2016 година по дело C-57/15 и решение от 07.04.2022 година по дело С- 385/20 СЕС е изложил концепцията си относно „разумността“ и „пропорционалността“ на разноските за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Сочи се,че с решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20, СЕС е изложил концепцията си за „разумността“ на разноските, включително за адвокатско възнаграждение в светлината на национално съдебно производство за установяване на 1 неравноправния характер на договорни клаузи.

Твърди се, че същото разрешение е изведено в мотивите към т.2 от ТР № 3 от 01.08.2024г. по т.д. № 3 от 2022г. на ОСГТК на ВКС, с което ВКС съобразява на основание чл. 633 от ГПК разрешението, изведено в практиката на СЕС, че губещата делото страна следва да понесе разумните разноски, т.е. тези, които не са нененужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на услуги, които не са необходими) и които следва да са пропорционални - когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна и се позовава на решение от 28.07.2016 г., United Video Properties (С-57/15), ECLI:EU:C:2016:611, т. 25, т. 29, т. 30, и решение от 28.04.2022 г., Nova Text GmbH (С-531/20), ECLI:EU:C:2022:316, т. 45 - т. 48 и на собствената си практика, формирана с Тълкувателно решение 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че в този смисъл е и Определение № 725/17.02.2025 г. по ч.гр.д. № 3473/2024 г. на ВКС, II г.о.

Жалбоподателят твърди, че районният съд незаконосъобразно не е съобразил абсолютните минимуми по НМРАВ. Сочи се съдебна практика.

Твърди се с жалбата,че адвокатът носи имуществена отговорност, пропорционална на материалния интерес на делото, което също следва да бъде отчетено при определяне на възнаграждението.

Твърди се, че не може съдът да присъжда възнаграждение, което е значително по-ниско от потенциалните имуществени вреди, които адвокатът носи при евентуална грешка.

Сочи се в жалбата,че първоинстанционният съд не е отчел специфичните условия, в които адвокатите работят: поемат разходи за консумативи, носят търговски риск и не разполагате с редовно и предвидимо възнаграждение, независимо от изхода на делото, резултатите или ефективността на нашата работа. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че трудът на адвоката е високо квалифициран и следва да бъде подобаващо заплатен.

Твърди се в жалбата,че съдът не е съобразил, че нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК позволява на съда да намали адвокатското възнаграждение при кумулативното изпълнение на условието делото да не съставлява правна и фактическа сложност.

Сочи се, че правната сложност на настоящото дело в никакъв случай не може да бъде определена като ниска, като се твърди, че осъществяването на защитата по предявените искове изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения - сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

Твърди се в жалбата, че следва да се съобрази трудът на персонала подпомагащ адвоката в дейността му.

Сочи се в жалбата,че с определеното от съда адвокатско възнаграждение няма да бъде постигнат разубеждаващия ефект от иск - така решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на 2

СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Сочи се, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ищцовото дружество да сключва договори с неравноправни клаузи и нарушаващи ЗПК, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени потребители.

Твърди се, че определянето на адвокатския хонорар в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата следва да бъде съобразено с пазарните условия на труд.

Оспорва се с частната жалба извода на районния съд за „злоупотреба с право“ при искането за определяне на адвокатско възнаграждение

Твърди се в частната жалба, че при определено възнаграждение от 600 лв., реалният нетен доход след приспадане на дължимите осигуровки, данъци и нормативно признати разходи е под 230 лв., която сума не покрива дори административните и консумативни разходи по едно дело, и е несъразмерна на труда, отговорността и квалификацията, които адвокатът влага.

Иска се въззивният съд да съобрази посочената в частната жалба съдебна практика.

С оглед заявеното във въззивната жалба се иска от съда да отмени Определение № 996/21.05.2025 година, постановено по гр.дело № 33/2024година по описа на Районен съд – Благоевград и се иска да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК.

С отговора на частната жалба се иска от съда да я отхвърли. Твърди се, че е било заявено възражение, че ответникът няма качеството на материално затруднено лице, като се сочи, че не са били представени доказателства за противното.

С отговора на частната жалба се заявява възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 33/2024 година по описа на Районен съд – Благовеград е било образувано по искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“ №146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш. против С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Симитли, ул.“***“ №108.

С

Определение

№666/08.04.2024г. е

3 приет за съвместно разглеждане пред първоинстанционният съд, предявения от ответника С. Г. Т. срещу ищеца „Ай Тръст“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

С първоначалната искова молба са били заявени обективно съединени установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК – с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на “Ай Тръст” ЕООД срещу С. Г. Т., ЕГН **********, за следните суми: - сумата от 442.46 лв. - неплатена главница по Договор за кредит №2046937 от 20.06.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. Г. Т., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и С. Г. Т., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 18.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30.76 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г.; сумата от 49.96 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 01.04.2021г. до 07.03.2023г., които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №945/19.10.2023г. по ч.гр.д.№2163/2023г. по описа на Районен съд Благоевград.

В същото производство е разгледан и осъдителен насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите – да бъде осъдено „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.Ш. да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Симитли, ул.“***“ №108, сумата от 2 678.69 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г. към Договор за потребителски кредит №2046937/20.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното плащане.

Производството по гр.дело № 33/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград е приключило с Решение № 193/12.3.2025 година, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“ №146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш., против ответника С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Симитли, ул.“***“ №108, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на “Ай Тръст” ЕООД срещу С. Г. Т., ЕГН **********, за следните суми: - сумата от 442.46 лв. - неплатена главница по Договор за кредит №2046937 от 20.06.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и С. Г. Т., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и С. Г. Т., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 18.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30.76 лв. - договорна 4 лихва за периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г.; сумата от 49.96 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 01.04.2021г. до 07.03.2023г., които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №945/19.10.2023г. по ч.гр.д.№2163/2023г. по описа на Районен съд Благоевград.

Със същото решение, районният съд е осъдил на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.Ш., да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, гр.Симитли, ул.“***“ №108, сумата от 2 678.69 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2019г. към Договор за потребителски кредит №2046937/20.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното плащане.