Определение № 124 от 28.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. С.З., 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500009 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Д. Р. чрез адв. Ц. М. против определение №3396 от 03.12.2024г., постановено по гр.д.№ 2438/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.

Жалбоподателката обжалва определението като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения. Моли същото да бъде отменено и да й бъде присъдено адвокатското възнаграждение в пълен размер – 2000 лв. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство – адвокатски хонорар и заплатена ДТ.

Ответникът по частната жалба Х. Д. П. лично и като пълномощник на Б.

Н. П. взема становище, че частната жалба е допустима, но неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Гражданско дело №2438/2024 г. по описа на РС-С.З. е било образувано по искова молба, подадена от Л. Д. Р. от гр.П. срещу Х. Д. и Б. Н. П. от гр.П.Б., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание 1 чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот.

В съдебно заседание ищцата е направила искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК.

Съдът е постановил Решение №884/17.10.2024г., с което е признал за установено, че Л. Д. Р. е собственик на Поземлен имот с идентификатор №*** в гр.П.Б. и отменя на основание чл.537, ал.2, изр.последно ГПК нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот, въз основа на извършена обстоятелствена проверка №157, том VI, рег.

№10484, дело №1035 от 30.11.2022г. на нотариус Николай Калчев, вписан под №700 на НК, с район на действие РС-Казанлък, в частта за имот с идентификатор №***. С решението си, съдът се е произнесъл по искането на ищцата за присъждане на разноски, като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв.

В срока за обжалване на решението ищецът е депозирал въззивна жалба до Окръжен съд С.З. за отмяна на решението в частта за присъдените разноски, като се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е приел, че не следва да изменя решението си в частта за разноските, тъй като правилно са разпределени разноските по делото между страните с оглед изхода на делото, поради което е оставил без уважение молба, озаглавена „въззивна жалба“ с вх.

№31853/06.11.2024г. на Л. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес: от гр.П., ул.“*********, чрез адв. Ц. И. М., с която се иска изменение на Решение №884/17.10.2024г. по гр.дело №2438 по описа за 2024г. на Районен съд - С.З. в частта му за присъдените разноски, като неоснователна.

Старозагорският районен съд в мотивите на решението си е изложил съображенията си, по които е уважил възраженията на ответника, като е уважил претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя доводите, изложени от първоинстанционния съд.

Изложените от представителя на ищцата факти за действителна много по-висока цена на иска от данъчната оценка на имота не кореспондират с представените доказателства. Ако ищцата счита, че материалният интерес, който е защитаван по делото е много по-висок, то съразмерно е следвало да заплати и по-висока държавна такса. Това ищцата не е сторила, обосновавайки се с удостоверението за данъчна оценка на имота.

Фактът, че ответниците са двама, също не обуславя заплащане на адвокатско възнаграждение в двоен размер, тъй като ответниците са съпрузи и съответно необходими другари. Не става въпрос за отделни искове с отделен предмет на доказване срещу двамата ответници.

2

Отделно от това, следва да се отбележи, че след постановяване на решение по дело С- 438/22 на СЕС е налице формирана практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на I т.о., определение № 1396/ 29.05.2024 г. по ч.т.д. № 802/2024 г. на I т.о., и др.), според която Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е обвързваща за съда и третите лица. Посочените в нея размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото.

В случая, наред със защитавания интерес /4063,50лв./ следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ищеца по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС се изчерпва с депозиране на молбата и явяване в едно открито заседание по делото пред Старозагорски районен съд, в което не са осъществени процесуални действия, освен даден ход на устните състезания. Не са налице усложнения в процеса, нито усложнения в обема и характера на приетите доказателства, т. е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

Посочените обстоятелства, които от една страна са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, а от друга запазват баланса между справедливостта на съдебния акт и добросъвестността на участниците в производството, не предпоставят присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 1000,00лв. до пълния уговорен размер от 2000,00лв.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че правилно РС-С.З. е разпределил тежестта на разноските на страните съобразно изхода от исковото производство и не следва да се изменя решението в частта за разноските.

Подадената въззивна частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство – ДТ и адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по спора, а именно неоснователност на частната жалба по принцип не се следват разноски за жалбоподателя. В настоящия случай разноски не се дължат и поради това, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл.81 от ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се 3 дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, то няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, както е в настоящия случай. Налице е трайно установена практика на ВКС в тази посока.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3396 от 03.12.2024г., постановено по гр.д.№ 2438/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4