Определение № 1858 от 16.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858 гр. Варна, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500824 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 6978/27.01.2023 г. от И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: ******, действаща чрез адв. Л. П. от АК – Варна, срещу Определение № 11 /03.01.2023г., постановено по гр. дело № 4856 / 2022г. на Варненски районен съд, 20 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 83374/01.12.2022г., подадена от И. Т.

Ч., чрез процесуалния й представител - адв. Л. П., за изменение на Решение № 3702/28.11.2022 г. постановено по гр.д. № 4856/2022 г. на ВРС, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателката счита определението за неправилно. Сочи, че в случая не било необходимо представянето на изричен договор за правна помощ към представената разписка, в която в графа „работа“ било посочено: „правна защита и съдействие по гд No 4856 / 2022г. на Районен съд - Варна“, а в графа „платено сума“ – 2000 лева. Категорично и недвусмислено било обстоятелството, че се имало предвид плащане в брой, като също ясно било и че плащането е най-късно преди даване ход на устните състезания, когато била представена разписката. Нито законът, нито тълкувателното решение изисквали плащането да се установява с договор от „адвокатски кочан“. Страната била заплатила възнаграждението, което било удостоверено с надлежна разписка, претендирала е своевременно плащането, а насрещната страна не била оспорила за прекомерност, поради което и на ищцата се дължала сумата от 2000лв. – разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата не е изразила становище.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

1

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от т И. Т. Ч. срещу „Ирида 07" ООД, ЕИК 201268462, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че за ответника е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца в размер на 566, 49 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени ползвани делекосъобщителни услуги за периода от 07.08.2007г. до 07.07.2008г., предоставени по договор № С0042363/03.01.2001г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от дата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2009г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5800/2009г. по описа на Х състав на ВРС в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД с ЕИК 131468980, и които вземания са прехвърлени на „Ирида 07" ООД с ЕИК 201268462.

С депозирания по делото отговор ответникът оспорва иска като недопустим, евент. неоснователен. Не се прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ищцата заплатено адвокатско възнаграждение.

В първо съдебно заседание, в което е даден ход и на устните състезания по делото ответникът не се явява и не депозира писмено становище. Преди да се даде ход на устните състезания процесуалният представител на ищцата представя списък с разноски, към който е приложена и разписка /No 1 към Договор за правна помощ/, от която се установява, че ищцата е заплатила на адв. П. за осъщественото от него процесуално представителство по делото сумата от 2000 лв.

Постановено е Решение No 3702 / 28.01.2022г., с което уважена претенцията на ищцата. В частта за разноските ВРС е приел, че не са налице основанията за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на ищцата, доколкото в представената разписка, доколкото не бил отбелязан начин на плащане – в брой или по банков път, поради което и не е присъдил претендираното от ищцата като заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

С молба вх. No 83374 / 01.12.2022г. ищцата е отправила искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като й бъдат присъдени разноски в размер на 2000лв., съобразно представените доказателства.

Отново в предоставения срок за становище, от ответната страна такова не е постъпило.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, ВРС се е придържал към мотивите, изложени в решението и е оставил без уважение молбата на ищцата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

2

Съобразно мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, „ разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК.

Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.“ Разрешението, което се дава с цитираното Тълкувателно решение въз основа на мотивите по-горе, е в насока, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Това е и причината да се възприеме, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане – в брой, по банков път или друго. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

С оглед на изложеното и видно от представената по делото разписка /No 1 към Договор за правна помощ/, същата е с необходимото съдържание на договор за правна защита и съдействие, като включва всички негови съществени елементи и по естеството си представлява именно договор за правна защита и съдействие. Дори и да не се възприеме това виждане, то предвид, че по делото липсва друг нарочен писмен договор за правна защита и съдействие, то същата доказва съществуването на такъв, по който страните са договорили и адвокатско възнаграждение в размер от 2000 лв., доколкото писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване.

В настоящия случай страните по договора за правна помощ изрично са посочили в нарочно съставената разписка, че е платена сумата от 2000лв., като предвид съставянето и подписването именно на разписка, то и следва да се приеме, че плащането е в брой.

Повторното, изрично отбелязване „в брой“ след „платено сума“ не е необходимо за възникването на удостоверителното доказателствено значение на писмения документ в разглежданата част.

Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на ищцата по правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът, от своя страна, не се е позовал на евентуално възражение за прекомерност в отговора на исковата молба, не се явява и не изразява писмено становище в хода на процеса, като не е депозирал и отговор на молбата за изменение по чл. 248 от ГПК, нито на частната жалба.

С оглед на горното и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, поради което 3 и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11 /03.01.2023г., постановено по гр. дело № 4856 / 2022г. на Варненски районен съд, 20 състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА по молба с вх. No 83374 / 01.12.2022г. от ищцата И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: ******, действаща чрез адв. Л. П. от АК – Варна, Решение №

3702/28.11.2022 г. постановено по гр.д. № 4856/2022 г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА за разноските, като наред с вече присъдените разноски за заплатена държавна такса:

ОСЪЖДА „Ирида 07" ООД с ЕИК 201268462, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, ДА ЗАПЛАТИ на И.

Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляващи сторените от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4