Решение № 15510 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15510 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110102189 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление е образувано ч. гр. д. № 560/2025 г. по описа на РС Тополовград, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата М. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. София, .............., възразила, което обуславя интереса от търсената искова защита. Твърди, че на 29.06.2022 г. между Ай Ти Еф Груп АД и М. П. е сключен договор за потребителски кредит № 486902, съгласно който на ответницата е предоставен кредит в размер на 1100 лв. Договарянето между страните е осъществено от разстояние, като договорът е сключен след изпращане от кредитополучателя на съгласие /след получаване от него на договора, Общите условия и стандартния европейски формуляр/ за сключване и потвърждение за превеждане на сумата по посочен начин. Общата стойност на плащанията по кредита възлиза на сумата от 1175.16 лв., която да се върне на три вноски по 391.72 лв.

Договорът падежирал на 29.9.22 г., като задължението не е погасено. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.3.25 г. кредитодателят прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора за кредит. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответникът дължи сумите 780.93 лева – 399.28 евро, представляваща главница по договора за кредит, 37.99 лева - 19.42 евро, представляваща договорна лихва за периода от 29.07.2022 г. до 29.09.2022 г., 272.18 лева - 139.16 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2022 г. до 12.09.2025 г., за които е издадена заповедта. Претендира разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва 1 исковете. Твърди, че договорът е сключен при неравноправни условия, които поставят кредитополучателя в невъзможност да разбере клаузите на договора и водят до неговата нищожност. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.

Не е спорно по делото и се установява от приетите писмени доказателства, че на 29.06.2022 г. между Ай Ти Еф Груп АД и М. П. е сключен договор за потребителски кредит № 486902 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 1100 лв. срещу задължението й да го върне до 29.09.2022 г. на 3 вноски по 411.72 лв. всяка при одобрено обезпечение и по 505.48 лв. без одобрено обезпечение. Неразделна част от договора са Приложение № 1 и Приложение № 2 относно условията на кредита и условия за ползване на преференциален пакет и погасителния план, и Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 1, размерът на кредита е 1100 лв., лихвен процент на кредита – 40.55 %, ГПР – 49 %, общ размер на всички плащания 1175.16лв. /при надлежно изпълнение на задълженията/ последна вноска с падеж 29.09.2022 г. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита.

Сключването на договора се установява и от заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно и от което се установява, че на 29.06.2021 г. в полза на ответницата е преведена сума в размер на 1100 лв.

Според чл. 5 от договора за кредит, в срок до края на следващия ден считано от деня на предоставяне на сумата, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, в противен случай дължи неустойка за всеки ден без обезпечение, чийто размер е посочен в Приложение 1 – 3.06 лв. на ден, но не повече от 1% от размера на главницата на ден. Според погасителния план, при липса на обезпечение, общият размер на плащанията става 1516.44 лв., като в сумата е включена и такса преференциално обслужване от 60 лв.

От заключението по ССчЕ се установява и че освен горните суми, като задължения по договора са начислени и 90 лв. разходи за събиране. Към датата на цесията е отчетено плащане от 500 лв., с което са погасени 319.08 лв. главница, 37.16 лв. договорна лихва, 93.76 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение, 20 лв. такса перференциално обслужване и 30 лв. разходи за събирне. Непогасеното задължение от 1332.95 лв. включва 780.93 лв. главница, 37.99 лв. договорна лихва, 187.52 лв. неустойка, 40 лв. такса, 60 лв. разходи събиране и 226.51 лв. лихва за забава. Според заключението, при включване в ГПР на 2 неустойката и таксата по погасителния план, ГПР възлиза на 622.24 %.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 5.05.2023 г., сключен между Ай Ти Еф Груп АД /цедент /, и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, цесионер, от който се установява, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в приложение към договора. Според извадка от Приложение 1 от 25.3.25 г., предмет на цесията е и вземане срещу М. Г. П. по договор № 486902 от 29.6.22 г. в размер на 1332.95 лв. Приложено е по делото пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по всички прехвърлени вземания на дружеството. По принцип уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, поради което и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия да изпрати съобщението до длъжника като негов пълномощник, което в случая е сторено с получаване от ответницата на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземанията. Безспорно се установява, че именно вземанията на заемодателя по процесния договор за паричен заем с ответницата са валидно прехвърлени на ищеца, при което той е материалноправно легитимиран да търси изпълнението им от длъжника.

Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 498%, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – задължението за неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на главница и възнаградителна лихва, както и таксата обслужване. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е налице изключението по чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е да върне заема. Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за изпълнение задължение от потребителя заедно с месечните вноски, представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че тази неустойка е част от общия разход по кредита за потребителя, поради което подлежи на включване в ГПР. Невключването й в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

По отношение на таксата преференциално обслужване: възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не са налице допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. В случая допълнителните услуги са свързани с усвояването и управлението на заема, като водят до необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Тяхната цена, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява допълнително възнаграждение за извършена от кредитора дейност, част от предмета на договора, и поради това е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, т.е. подлежи на включване в ГПР. Невключването й в ГПР отново е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Отделно от горното, при включване на неустойката и таксата в ГПР, размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на 622.24 %.