Определение № 16614 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16614 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505957 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 32а от Правилник за вписванията (ПВп).

Образувано е след администриране на жалба, вх. № 18-00-44 от 03.06.2026 г. по описа на Служба по вписванията – град София, подадена от Л. Т. Ц., чрез адвокат Ц.Г., срещу Определение № 467 от 14.05.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се разпореди отбелязването на съдебно Решение № 1593 от 11.03.2026 г. по гр. дело № 1266/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания отказ, като по същество се поддържа, че изводите на съдията по вписванията са несъответни на чл. 102а, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Решение № 404 от 25.06.2024 г. по гр. дело № 4311/2023 г. на ВКС. Искането е да се отмени обжалвания отказ.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията излага следните мотиви, че: 1) на основание чл. 236, ал. 3 ГПК съдебните решения се подписват от състава, постановил акта, като от молителя бил представен за вписване препис на електронен документ, за който, след като не е в 1 електронна среда се прилагат всички законови изисквания, както и че не е ясно кой съдебен служител е изготвил хартиения препис; 2) полето за подпис на съдията е изпълнено от правоъгълен печат „вярно с елетронно подписания оригинал“ и подпис на деловодител, поради което представеният акт не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 3 ГПК и на чл. 32а ПВп; 3) съгласно чл. 14 ПВп на отбелязване подлежат само влезлите в сила решения, а в случая представеното разпореждане за влизане в сила на съдебното решение не подлежи на отбелязване.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваният отказ, обективиран в Определение № 467 от 14.05.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, е неправилен.

Съгласно установилата се практика по приложение на относимите норми от ГПК (чл 236, ал. 3 ГПК и чл. 102а, ал. 4 ГПК), обективирана в Решение № 541 от 13.09.2024 г. по гр. дело № 1717/2023 г., ІV Г. О. на ВКС;

Решение № 161 от 6.11.2023 г. на ВКС по гр. дело № 4782/2022 г., IV г. о., ГК;

Решение № 209 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. дело № 746/2023 г., IV г. о., ГК;

Решение № 265 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. дело № 2296/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 404 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. дело № 4311/2023 г., IV Г.О. на ВКС и други, след влизане в сила на измененията в ГПК (ДВ, бр. 110/2020 г.) и приетата разпоредба на чл. 102а, ал. 1 ГПК, с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение.

Съгласно разпоредбите на глава ХVІІІа ЗСВ, органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис (виж и чл. 102а, ал. 1 ГПК).

Правилата за това, според чл. 360к ЗСВ, са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/2017 г.). Според чл.

46 от Наредба № 5 от 01.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делото, както и вътрешния 2 оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (ДВ, бр. 47/2017 г., изм., бр. 55/2022 г.), след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер (чл. 22, ал. 1, т. 6 и 7), който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съобразно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя. В чл. 102а, ал. 4 ГПК е предвидено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

В случая, видно от изпратената по компетентност на Софийски градски съд преписка по Заявление, вх. № 36537 от 14.05.2026 г. на Служба по вписванията – град София, е представено за отбелязване влязлото в сила Решение № 1593 от 11.03.2026 г., постановено по гр. дело № 1266/2025 г. на Софийски градски съд. Актът е подписан в електронна среда с квалифициран електронен подпис на постановилия го съдия, като за отбелязване е представен възпроизведения на хартиен носител документ, който е заверен при условията на чл. 102а, ал. 4 ГПК – от съдебен деловодител. Този документ законът признава за официален препис на издаденото в електронна форма решение и следователно доказва, че е подписано от съответния съдия.

Приложеното към заявлението Разпореждане № 12306/29.04.2026 г., с което съдията, постановил горното решение разпорежда, че същото е влязло в сила на 15.04.2026 г., е представено за да удостовери именно това обстоятелство, а не за да бъде отбелязан вместо влязлото в сила Решение, както необосновано е приел съдията по вписванията. Това Разпореждане замества правоъгълния син печат, обозначаващ датата на влизане в сила на съдебния акт.

Част от преписката е и Придружително писмо, изх. № 26362 от 29.04.2026 г., с което съдията, постановил Решение № 1593 от 11.03.2026 г. по гр. дело № 1266/2025 г. по описа на СГС, изпраща акта за неговото отбелязване. В тази връзка и с оглед на конкретиката на случая следва да се отбележи, че с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. дело № 3

7/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че в никакъв аспект съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание.

По тези съображения, жалбата се явява основателна. Обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото да се върне на съдията по вписванията, който да извърши исканото отбелязване на процесното влязло в сила решение по гр. дело № 1266/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 467 от 14.05.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се разпореди отбелязването на постановеното съдебно Решение № 1593 от 11.03.2026 г. по гр. дело № 1266/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 14 състав.

ВРЪЩ А делото на съдията по вписванията да извърши исканото отбелязване на влязло в сила Решение № 1593 от 11.03.2026 г., постановено по гр. дело № 1266/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4