Решение № 232 от 15.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500495 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез С.Г. – прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра, срещу Решение № 91/27.05.2025г. по гр. д. № 485/2024г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. М. Д., сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Посочва се, че наказателното производство против С. Д. е било прекратено поради това, че не е налице деяние, осъществено от неизвестен извършител, което да се квалифицира като престъпление. По образуваното наказателно производство от РП – Силистра, С. Д. не е бил привлечен като обвиняем и не е разпитван като такъв, спрямо него не са били вземани мерки за неотклонение като обвиняем. Развити са доводи, че от доказателствата по делото не се установяват предпоставките за основателност на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ - наличие на образувано наказателно производство срещу 1 ищеца, по което той да е привлечен като обвиняем и последното да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето и или че извършеното деяние не е престъпление, вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, да са пряк и непосредствен резултат от действия на Прокуратурата. По делото безспорно е установено, че претърпените от ищеца вреди са следствие на действия, извършени от органите на МВР /отнемането на свидетелството за управление на МПС и наложените принудителни административни мерки, както и 24-часовото задържане по Закона за МВР.

Поради това не е налице основание за възникване на отговорност на Прокуратурата за вреди, причинени вследствие на действия на органите на МВР. Жалбоподателят счита, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил принципа на справедливост, уреден в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като то не е съобразено с твърдения интензитет на упражнената репресия, социално икономическите условия и жизнения стандарт в страната. Отправеното във въззивната жалба искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В отговор на жалбата, С. М. Д., оспорва доводите в нея, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението.

Посочва, че в случая след излизане на резултатите от съдебно-химическата експертиза е установено, че в предоставените за изследване биологични проби, иззети на 06.01.2023 г., не е открито наличие на наркотични вещества или техните аналози. На това основание, с Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП – Силистра, ДП № 1886 ЗМ-17/2023г., образувано срещу ищеца за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е прекратено поради липса на извършено престъпление. Счита за несъстоятелни изложените в жалбата доводи, че необходима предпоставка за основателността на иска е наличието на образувано наказателно производство срещу ищеца, по което той да е привлечен като обвиняем и което да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, като се позовава на приетото в Решение № 187/13.06.2012г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Посочва, че подобно разрешение е възприето и в Решение № 341/05.10.2012г. по гр. д. № 1310/2011 г. на ІV г.о. на ВКС; решене № 425/01.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г.о., Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ІV г.о. на 2

ВКС и Решение № 397/26.11.2015 г. по гр. o. № 6047/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, като са доразвити постановките на т.т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в пълно съответствие с материалния закон – ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с нормативните критерии при определяне на обезщетение за причинените вреди. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото.

В проведеното съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по същество на спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС – Силистра е образувано по предявени от С. М.

Д., срещу Прокуратурата на РБ, осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес, ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство - 18.07.2024 г., и за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно воденото срещу С. Д. наказателно производство, представляващи пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения и доходи, като последица от отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца, като ищецът не е могъл да упражнява длъжността „шофьор“ в собственото си дружество „Горила 2009“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на досъдебното производство - 18.07.2024 г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 06.01.2023г. преминавайки с товарен автомобил - влекач “Волво”, с peг. № *** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ е peг. № ***, през ГКПП – Силистра, при фериботен комплекс - обл. Силистра, по ул. „Симеон Велики“, ищецът бил спрян за проверка от служители на ОД на МВРСилистра и тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества; тестът за употреба на алкохол бил отрицателен, но този за наркотици, извършен с техническо средство "Дрегер Дръг Тест 5000", с фаб. № ARPK-0018, отчел употреба на канабис и бензодиазепини; съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 804388/06.01.2023г. и талон за медицинско изследване с peг. № 127370; Д. е дал кръвна проба в МБАЛ – Силистра. Със Заповед за задържане №342 зз-1/06.01.2023г. С. Д. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУСилистра при ОД на МВР - Силистра. Със Заповед №23-1099000010/09.01.2023г. му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171. т. 1 б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за 3 управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. След излизане на резултатите от съдебно-химическата експертиза се установило, че в предоставените за изследване - биологични проби (кръв и урина), иззети на 06.01.2023г., не е открито наличие на наркотични вещества или техните аналози. С Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП Силистра досъдебното производство №1886 ЗМ-17/2023г., образувано срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е прекратено поради липса на извършено престъпление. Издадена е Заповед № 342з-896/24.07.2024г. на ОД на МВР-Силистра, с която е отменена заповедта за прилагане на ПАМ № 24-1099-000010/09.01.2023г. по чл. 171. т. 1 от б. „б“ от ЗДвП и му е върнато СУМПС след година и шест месеца - от 06.01.2023 г. до 18.07.2024г.

Вследствие на гореописаните действия на ищеца и на семейство му били причинени сериозни материални щети, защото в продължение на година и шест месеца е бил лишен от свидетелството за управление на МПС, което е препятствало възможността му да работи и да осигурява средства за прехрана на семейството, тъй като е професионален шофьор и едноличен собственик и управител на дружеството "ГОРИЛА 2009" ЕООД, специализирано в извършването на транспортна дейност на територията на Република България и извън страната. Случилото се отразило негативно на психическо и физическото му здраве. Претърпял вреди от проведеното срещу него наказателно преследване независимо от това, че същото е било прекратено.

Задържането на ищеца за срок от 24 часа, отнемането на свидетелството за управление на МПС и контролния талон предизвикали у него стрес и психическо неразположение, безсъние, тревожност, които довели до нарушение на социалните му контакти и затвореност. Наложило се е да посети специалист лекар-психиатър, да обяснява на близки и познати, че не е наркоман. Допълнително го депресирало това, че се наложило майка му да изтегли потребителски кредит, за да подпомогне финансово семейството му.

Изолирал се, лежал постоянно на леглото, нямал желание да излиза. Изпитвал срам и неудобство от това да обяснява постоянно причината за отнемане на СУМПС и че не употребява наркотици. Притеснявал се от децата си, съпругата и роднините си. Тревожел се за изхода на досъдебното производство, защото си представял, че ще бъде осъден и че ще бъде лишен от свобода. Повдигнатото обвинение му повлияло във всички аспекти - човешки, семеен, приятелски, трудов. При преглед от лекар - психиатър, му била поставена диагноза „протрахирано смесено тревожно — депресивно разстройство“ и му било предписано лекарство с антидепресивни свойства “Деанксит".

В отговор на исковата молба ответникът – Прокуратурата на РБ оспорил исковете по основание. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди, които са пряк и непосредствен резултат от действията на Прокуратурата. Излага, че Прокуратурата не носи отговорност за предприетите действия по отнемането на свидетелството за управление на МПС и издадените /приложени/ ПАМ, 4 нито за 24-часово задържане по ЗМВР. Претендираното обезщетение е претендирано в размер, който не съответства на вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета на евентуално претърпените негативни изживявания и увреждания на здравето.

Посочва, че ищецът не е имал процесуално качество на обвиняем и наказателното производство не е било образувано срещу него. ДП е приключило в разумен срок – една година и шест месеца, като престъплението, за което е образувано, не е тежко. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

С Решение № 91/27.05.2025г. ОС – Силистра е уважил предявеният от С.

Д. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2024г. и е отхвърлил същия за разликата до претендирания размер от 20 000 лв. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло отхвърлен като неоснователен.

Решението, в частите, с които са отхвърлени исковете не е обжалвано.

Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: