Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 21.07.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 105/2022
Вид
Решение № 147
Подписан
21.07.2022
В сила
28.10.2022
Състав
Пламен Ангелов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 56, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Горна Оряховица, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Я.А.А. е останала недоволна и чрез защитника адв. С.Ж.П. от АК – П. обжалва електронен фиш серия К № 3020001, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл.

189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Посочва, че не са спазени процесуалните правила по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП нарушението да е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушителя и фишът да съдържа описание на нарушението. В случая нарушението било установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията, при използването на каквато присъствието на контролен орган е задължително. Към електронния фиш не била приложена справка за собствеността на автомобила. На посоченото във фиша място на пътя нямало монтирано устройство за видеозаснемане, а самото място не било обозначено със знак, указващ, че там се извършва видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Не било ясно дали използваното техническо средство 1 е от одобрен тип, дали е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и преминало ли е метрологична проверка. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.Ж.П. от АК – П. с писмени молби с входящи номера от 05.04.2022 г. и от 31.05.2022 г. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Посочва допълнително, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана неправило, въпреки че е упражнила правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и е подала пред ОДМВР декларация, в която посочила лицето, извършило нарушението, и е представила договор за ползване на автомобила, от който е видно на кое лице е било предоставено владението на автомобила към датата и часа на нарушението. Не било доказано по безспорен начин извършването на нарушението, тъй като на представената черно-бяла снимка не се виждали марката, моделът и цветът на заснетия автомобил, а имало изображение на регистрационни табели на две движещите в една посока моторни превозни средства. В текстовата част към снимката не бил посочен регистрационният номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Поддържа искането за отмяна на фиша. Претендира присъждане на разноски.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2019 г. в 2:12 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек автомобил „Т.“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. В. със скорост 87 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

На 18.09.2019 г. за така установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателката Я.А.А. в качеството й на 2 собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 3020001, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 84 км/ч и с който на жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 21.01.2022 г.

(разписката на л. 19).

На 27.01.2022 г. жалбата на Я.А.А. против така издадения електронен фиш била подадена по пощата до Районен съд – Велико Търново (клеймото върху пощ. плик на л. 7). За подател на пратката върху пощенския плик били вписани имената и адресът на свидетеля А.С.И.. Така подадената жалба била заведена в Районен съд – Велико Търново с входящ номер от 31.01.2022 г.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания, както и показанията на свидетеля А.С.И..

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното й плащане.

Неоснователно е оплакването, че във фиша липсва надлежно описание на нарушението. Включеният в текста на фиша израз „с МПС Т. вид ЛЕК 3

АВТОМОБИЛ регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост“, посочването на максимално разрешената стойност на скоростта в съответния участък от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на скоростта (чрез израза „ограничение 60 км/ч за извън населено място, въведено с ПЗ В-26“), както и посочването на приетата за установена стойност на скоростта на движение на автомобила и на превишението на установената стойност на скоростта над максимално разрешената представляват в своята съвкупност пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.

Оплакването, че нарушението не е установено в отсъствието на контролен орган, няма отношение към процесуалната законосъобразност на фиша. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 54 от 2017 г., към датата на установяване и заснемане на процесното нарушение не е било в сила процесуално изискване нарушението да бъде установено в отсъствието на контролен орган.

От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено от Българския институт по метрология (л. 28), се установява, че е одобрен типът на видео-радарната система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана под № *** в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 26) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че не било ясно дали използваното техническо средство е от одобрен тип, дали е вписано в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и преминало ли е метрологична проверка.

Противно на поддържаното в жалбата, от приетата като доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към 08.09.2019 г. (л. 50 – 51), се установява, че към датата на установяване и заснемане на нарушението при км 153+200 на път I-4 е бил поставен пътен знак Е24, който съгласно чл.

56, ал. 9 от ППЗДвП е указвал на участниците в движението, движещи се в посока към гр. В., че навлизат в участък от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи.

От данните в справката „Преглед на фиш” на л. 17 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 18.09.2019 г., т.е. десет дни след датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и заснемането на нарушението.

Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.

11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 08.09.2019 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 18.09.2019 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 21.01.2022 г., когато фишът е връчен на жалбоподателката. Започналата да тече на 21.01.2022 г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал. 1 от НК, считано от 27.01.2022 г. – датата на подаване по пощата на процесната жалба, която съдът е приел за допустима и по която е образувал настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне започналата да тече на 21.01.2022 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.

11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на довършване на нарушението 08.09.2019 г.

5

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От служебно изисканото ясно копие от снимка № *, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 67 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 08.09.2019 г. в 2:12 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 87 км/ч. За разлика от приложеното преписката копие (л.

13) служебно изисканото копие от снимка № * съдържа ясно изображение на един автомобил от отдалечаващия се трафик по отношение на видеорадарната система. Върху същия носител е отпечатано и увеличено изображение на задницата на автомобила с поставена върху нея табела с регистрационен номер ***.

При това положение съдът преценява като неоснователен довода на защитника, че от изображението на фотоснимката не може да се установи по несъмнен начин с кое моторно превозно средство е извършено нарушението.

Неоснователна е и интерпретацията на защитника, че на снимката са изобразени две моторни превозни средства, движещи се в една и съща посока.

Без значение за доказаността на нарушението е обстоятелството, че в текстовата част към снимката не е изписан номерът на заснетото моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е регламентирано изискване техническото средство да заснема или да записва регистрационния номер на моторното превозно средство. С оглед използвания в разпоредбата съюз „или“ посоченото изискване е изпълнено винаги когато данните за регистрационния номер са съхранени по един от двата предвидени в закона начина – чрез заснемане или чрез записване. В процесния случай регистрационният номер на автомобила е заснет на фотоснимката, с което цитираното процесуално изискване е изпълнено.