Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12613 от 25.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54691/2025
Вид
Решение № 12613
Подписан
25.06.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 12613 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110154691 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ...., с която е предявен специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника В. Б. С., че същият дължи на ищеца сумата от 1433,43 лв., представляваща непогасена главница по Индивидуален договор за паричен заем № ..... от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 16.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на 14.01.2020 г. между .... и ответника В. С. е сключен Индивидуален договор за паричен заем № ..... за предоставяне на сумата от 1500 лв., при уговорен лихвен процент от 28,07%, ГПР 31,98%, срок на кредита от 17 месеца (падеж 14.05.2025 г.) и обща дължима стойност на плащанията от 3414,74 лв., платима на 17 месечни погасителни вноски по 200,87 лв. Ищецът детайлно посочва механизма на сключване на сделката: договорът е сключен изцяло от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. След регистрация на потребителя в електронната платформа на дружеството и заявен избор на кредитен продукт, кредиторът е изпратил на посочената от ответника електронна поща имейл, съдържащ текста на договора, преддоговорната информация и съпътстващите декларации като 1 прикачени PDF файлове. В текста на имейла е било оказано, че изразяването на съгласие с условията на договора се извършва чрез отваряне на хиперлинк, въвеждане на потребителско име/имейл, парола и въвеждане на 4-цифрен уникален код (СМС), изпратен на мобилния телефон на ответника. Ищецът изрично твърди, че с въвеждането на този код в системата, договорът се счита за валидно сключен, като по силата на чл. 2, ал. 1 от договора, страните са се съгласили, че въвеждането на уникалния код има силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на информация по ЗПФУР, като електронното изявление на ответника е материализирано чрез общоприет стандарт за преобразуване на информацията, отразен в информационната система на ищеца със статус "потвърден". Сочи се, че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора, като е превел заемната сума от 1500 лв. на ответника чрез платежно нареждане за незабавно изплащане. Ответникът от своя страна не е изпълнил цялостно задължението си за връщане на кредита съгласно уговорения погасителен план, като към датата на исковата молба наведената в петитума сума за главница е изискуема и неплатена.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В. Б. С., не са взети становища по предявените искове, не са направени възражения и не са ангажирани доказателства. С молба от 17.06.2026 г., озаглавена „отговор на искова молба“, твърди, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор. Посочва, че е налице друго дело, по което е издадена и обезсилена заповед за изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за лихвите.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР, 2 чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение- индивидуален договор за паричен заем № ....., обстоятелството, че ответникът е усвоил предоставената сума в пълен размер, уговорения падеж на погасителните вноски, размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит, вкл. и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), както и настъпването на забавата на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си относно недействителността на договора или отделни клаузи от него. Направени плащания, ако твърди такива. Наличие на изтекла погасителна давност.

Всички други обстоятелства, на които основава възраженията си.

По делото е представено извлечение на хартиен носител от заявление за онлайн кандидатстване и от регистър искания за кредитно искане.

От представения по делото Индивидуален договор за паричен заем № ..... от 14.01.2020 г. /л.36/, се установява, че по силата на договора .... ЕООД като заемодател отпуска на В. Б. С. като заемател сумата от 1500,00 лева при лихвен процент от 28,07%, ГПР посочен като 31,98%, като заемът следва да се върне за 17 месеца. В т. 4 от договора е предвидена неустойка в размер на 1579,62 лева, а в т. 7 от него е предвидена общата стойност на плащанията в размер на 3414,74 лева. В чл. 25 от Договора е предвидено, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в .... ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива, да е със статус „редовен“. В случай че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи това обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 4 от договора. Според т. 3 от договора сключването на договора за потребителски кредит става онлайн в личния профил на кредитополучателя. След коректно попълнена апликационна форма и в 3 случай, че кредитополучателят е одобрен от кредитора, кредиторът изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проекто-договора, кредитополучателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В случай, че кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае промяна на нито една от тях, кредиторът му изпраща СМС потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутона Подпиши в профила на кредитополучателя. Чрез въвеждането на този код и след натискане на бутона Подпиши, кредитополучателят потвърждава желанието си за сключване на договора. Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемането на договора за кредит да има силата на саморъчен подпис. С въвеждането на уникалния код се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за кредит. Съгласно чл. 2 от договора за кредит – договорът се счита за сключен и влиза в сила от въвеждането на уникалния код, който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата на СМС. Съгласно т. 1. 7 с натискането на бутона Подпиши от кредитополучателя се счита, че същият е получил предварителната договорна информация под формата на стандартния европейски формуляр и е подписал всяка страница от договора за кредит. В чл. 44 от договора е предвидено, че с подписването на договора кредитополучателят потвърждава, че съдържащата се в него информация е била внимателно прочетена, че тя е отразена в документа в съответствие с изложеното. Кредитополучателят потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора и, че е запознат с обстоятелството, че с подписването на този договор води до встъпване в договорна обвързаност.

По делото е представен погасителен план /на гърба на л. 45/, съгласно който неустойката е предвидена като дължима, като е посочено, че на всяка падежна дата кредитополучателят следва да плаща и сума в размер на по 92.

91 лв. – неустойка.

От представената по делото разписка /л.13/ за извършено плащане от 14.01.2020 г. се установява, че ищецът е превел чрез EasyPay на ответника сумата от 1500 лв. на основание процесния договор за кредит, поради което съдът приема, че главницата по кредита е била усвоена от него.

4

Изслушаната по делото ССчЕ установява, че при определяне на ГПР кредиторът е взел единствено като разход възнаградителната лихва и е приел, че същото е в размер на 31,98%, като при включване на възнаграждение за обезпечение в размер на 1579,62 лв., размера на ГПР ще е 256,78%. Вещото лице е констатирало заплатени във връзка с процесния договор от ответника суми в размер на 401,74 лв. В случая, ищецът .... ЕООД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника В.

Б. С., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл.

3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 20.09.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на понятието „електронен документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., както и с оглед представения и приет по делото Индивидуален договор за паричен заем № ..... от 14.01.2020 г., съдържащ подробна информация относно личните данни на ответника, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, би разполагал в случай, че същата не му е била предоставена именно от кредитополучателя - ответницата, съдът приема, че процесният договор е бил сключен именно от ответницата ответника, който се е съгласил на отправеното предложение от насрещната страна по него, предоставяйки своите лични данни.

По делото не е налице спор и се установява от представените писмени доказателства, че на 14.01.2020 г. ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 1500 лв. на интернет страницата на кредитодателя и че е изпълнил 5 всички предвидени стъпки за даване на съгласие за обвързване от договора, поради това ответникът следва да се счита обвързан от процесния договор, доколкото същият е подписал договора като е въвел уникалния код за това и е натиснал бутона "Подпиши", след което е и получил договорената сума.

Спазена е последователността на действията за сключването на процесния договор. Доколкото съдът приеме, че се установява сключването на договора, то се установява и предоставянето на преддоговорната информация и съгласието на ответника. С подписването на договора /натискането на бутона "Подпиши"/ от кредитополучателя/ се счита, че същият е получил предварителната договорна информация под формата на стандартния европейски формуляр - т. 1. 7 от договора. За пълнота, следва да се отбележи, че представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, чието авторство не е било спорно – има доказателствена стойност /така и определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на I т. о. /.