Решение № 1343 от 12.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1343

***, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. М. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от М. М. Гражданско дело № 20243100101822 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Ц. Л. М., ЕГН ********** от ***, съдебен адресат адв. Д. К., *** срещу Д. М. М., ЕГН ********** и Т. К. М., ЕГН ********** и двамата от *** за разваляне на договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие Варненски районен съд с предмет 5/6 /пет шести/ идеални части от недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ №4, находящ се в ***, състоящ се от кухня, хол, спалня, два килера, два коридора, сервиз и два балкона, с обща застроена площ от 58.54 кв.м., с идентификатор ***, при граници: на същия етаж имоти с идентификатори:***, под обекта: ***, над обекта: ***. 1.22, заедно с 5/6 ид. ч. от принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ без номер и площ, както и 5/6 ид. ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, на осн. чл.

87, ал.3 ЗЗД, както и солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 125 300 /съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 13.03.2025г./ лева – обезщетение за имуществените вредите от неизпълнение на договора от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и неговото разваляне, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 88, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата по силата на процесната разпоредителна сделка е прехвърлила собствените си 5/6 ид. части от процесния апартамент на първия ответник срещу насрещно задължение за издръжка и гледане. Към момента на сделката ответникът М. се е намирал в 1 граждански брак с ответницата М.. Впоследствие правоприемниците и ответници по спора са продали имота на трето на спора лице.

Излага се, че отношенията между страните се влошили, при което извънсъдебно между тях било постигнато и съответно сключено на 24.01.2015г. споразумение, съобразно което поетото задължение за издръжка и гледане на ищцата било трансформирано в парично задължение за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лева месечно. Твърди, че ответниците по иска не изпълняват задължението си за плащане на месечната издръжка считано от месец ноември на 2023г.

След продажба на процесния апартамент през 2015г., ищцата заживяла на друг адрес в ***, което жилище било собственост на бившия съпруг на ищцата. Този имот впоследствие бил придобит от ответниците /2022г./, и в който имот ищцата заедно с трето на спора лице била под наем. Изрично посочва, че ответниците по силата на споразумение не са поемали задължение тя да живее в техен имот. Поради неизпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане от страна на ответниците, желае неговото разваляне.

Предявява и иск за солидарно осъждане на ответниците, същите в качеството им на съпрузи към момента на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, за присъждане на обезщетение за претърпени от неизпълнение на договора вреди. Размера на тези имуществени вреди обосновава с размера на стойността на процесните 5/6 ид. части от стойността на имота, които по нейни твърдения представляват съответната пазарна стойност на имота към момента на сезиране на съда с иск за разваляне на договора по съдебен ред.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който последните намират предявените искове за допустими но неоснователни по същество.

Не се оспорва, че по силата на разпоредителна сделка от 22.02.2010г., ищцата е прехвърлила на първия ответник и нейн син процесните 5/6 ид. части от имота при поемане на насрещно задължение за издръжка и гледане.

Не се оспорва, че към момента на разпоредителна на сделка ответникът М. се е намирал в граждански брак с ответницата М.. Не се оспорва също така, че на 21.07.2014г. придобитият по силата на процесния договор имот е отчужден от ответниците в полза на трето на спора лице.

Отношенията между страните се влошили, при което не се оспорва, че през 2015г. между страните е било осъществено трансформиране на задължението за издръжка и гледане в парично, като ответниците са се задължили да заплащат на ищцата сумата от 200 лева месечно. След сключване на споразумението ищцата отказала всякаква помощ от ответниците, включително и да живее в техен имот в ***, отказала грижи за здравословното й състояние, както и преустановила всякакъв контакт с ответниците.

В отговора на исковата молба се излага, че след продажбата на имота, ищцата е заживяла с ответниците в тяхно жилище на техния адрес в ***, като в продължение на 6 месечното им съжителство те са поемали и режийните разходи във връзка с ползването на имота от ищцата.

През 2015г. с оглед постигнато между страните споразумение, ищцата се преместила да живее в имот в ***, който имот през 2022г. било придобит от ответниците по силата на разпоредителна сделка. След придобиване на имота 2 от ответниците, последните поканили ищцата да се изнесе от него, при което тя отказала.

Прието за разглеждане е възражение на ответниците за прихващане на сумата от 22900 лева, като платена от тях в периода 2015г. до месец октомври 2023г. в изпълнение на споразумението за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лева, със сумата претендирана от ищцата под форма на имуществени вреди от неизпълнение на договора от 22.02.2010г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело № 18/2010г. по описа на нотариус П.М. с район на действие ВРС, ищцата Ц. Л. М. е прехвърлила на ответника Д. М. собствените си 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент № 4 в ***.

Представена по делото е спогодба от 24.01.2015г. сключена между ищцата Ц. М. от една страна, а от друга ответниците Д. и Т. М.и, с която страните уговарят да бъде осъществена трансформация на задължението произтичащо от договор от 2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в парично такова, по силата на което ответниците са поели задължение ежемесечно да заплащат сумата от 200 лева, което задължение съобразно поетата уговорка е следвало да бъде заплащано по банков път.

От представения по делото договор за покупко – продажба от 21.07.2014г., оформен в нотариален акт № 95, том 2, рег. № 5270, дело №295/2014г. по описа на нотариус с район на действие ВРС, ответниците Д. и Т. М.и, наред с трето на спора лице - Е.Д., всички в качеството им на продавачи продават недвижим имот представляващ апартамент № 4, находящ се в ***.

Със своя декларация от 21.07.2014г., рег. № 5278, ищцата Ц. М. е дала съгласие за продажба досежно апартамент №4 в ***.

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.12.2022г., оформен в нотариален акт № 20, том 8, рег. № 20509, дело № 1276/2022г. по описа на нотариус с район на действие ВРС, с който М.Д. М. продава на ответника Д. М. М. недвижим имот представляващ апартамент №6, находящ се в ***.

Представена по делото е покана № ИД PS900094ALBP Y от ищцата, чрез процесуалния й представител до ответника М., получена от последния на 26.01.2024г., с която ищцата е релевирала искане за увеличаване на сумата дължима й под формата на месечна издръжка, като същата считано от 01.02.2014г. да възлиза в размер на 500 лева месечно, платима по банков път. В поканата е направено и алтернативно искане, съобразно което ответникът е следвало да продължава да заплаща по 300 лева месечно но със задължение да бъде оставена ищцата да ползва апартамент №6 в *** до края на живота си, при същите условия - 275 лева месечен наем.

Представен по делото е амбулаторен лист за осъществен медицински преглед на ищцата № 07973827/17.11.2023г., от който се установява, че на така посочената дата е снет орален статус на ищцата.

3

Представена по делото е фактура №3/17.12.2024г. за сумата от 880 лева във връзка с проведено дентално лечение от ищцата Ц. М..

От представения по делото протокол за въвод във владение от 22.10.2025г. по изп. дело № 2453/2025г. по описа на ЧСИ Л.С. с район на действие ВОС, се установява, че на така посочената дата ответницата Ц. М., като длъжник по изпълнителното дело образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. дело № 2458/2024г. на ВРС, е предала владението на ответниците досежно недвижим имот представляващ апартамент №6 намиращ се в ***.

Представена по делото е разписка от 20.10.2025г., от която се установява, че ответницата е заплатила сумата от 600 лева за ползвания под наем от нея апартамент в ***.

Прието по делото е заключение на вещото лице Й. А. по назначената от съда съдебно – оценителна експертиза, в която се посочва, че пазарната стойност на 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент №4 в ***, към датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г., възлиза на 125 300 лева.

В заключение към допуснатата допълнителна съдебно – оценителна експертиза вещото лица посочва, че пазарната стойност на процесните 5/6 ид. части от процесния апартамент №4 към момента на отчуждителната сделка – 21.07.2014г., възлизат на 86830 лева.

Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Г. К., в което се посочва, че за периода 24.01.2015г.-26.10.2023г., ответникът М. е превел на ищцата М. по нейна банкова сметка сумата от общо 21150 лева. За периода 01.11.2023г. – 15.02.2024г. не се отчита превод на посочените суми по сметка на ищцата, като за този период общия размер на незаплатената издръжка /за период от 3 месеца и половина/ в възлиза в размер на 703,45 лева.

По искане на ищцата е разпитана свидетеля В.Ц.И., която в разпитът си посочва, че с ищцата са дългогодишни приятелки, знае че ответникът М. е нейн син. Първоначално ищцата считано от 2010г. живеела в жилище в *** намиращо се на ***, за който имот притежавала и 5/6 идеални части от собствеността. Притежаваните от нея идеални части били прехвърлени на нейния син, а ищцата заедно със своята майка / М./ останала да живее в имота.

През 2014г. апартаментът на *** бил продаден от синът на ищцата, при което и последната напуснала това жилище, при което се преместила да живее в къщата на синът си в ж.к. ***. Известна била продажбата на имота за ищцата, като в разпитът си посочва, че между страните по делото е имало уговорка с парите от продажбата на имота на *** да й бъде закупен имот, в който тя да живее. Ответникът М. не спазил обещанието си, при което поканил своята майка да живее в неговата къща в ж.к. ***. В този имот тя останала само няколко месеца, доколкото към този момент отношенията между страните се влошили. След изнасянето си от посоченото жилище, ищцата заживяла в имот собственост на бившият й съпруг – М. М., който се намирал в ***. Имотът ползвала под наем, като заплащала наемна цена от 274 лева месечно, който наем изплащала на бившият си съпруг.

На свидетелката й е известно, че след изнасянето си от собствената на ответника къща в ж.к. ***, страните се споразумели ответникът и нейн син да й заплаща издръжка от по 200 лева месечно. Тази издръжка е била заплащана 4 от момента на постигане на споразумението до 2023г. В разпитът си посочва, че й е известно, доколкото е присъствала на разговор между ищцата и ответника, който се е провел по телефон през 2023г., при който същата е поканила синът си да й помогне финансово с оглед необходимостта от осъществяване на дентални процедури, за осъществяването, на които й била необходима сумата от 800 лева. при провеждане на този разговор ответникът М. категорично отказал да помогне с финансови средства ищцата, при което същата лично заплатила лечението си.