Решение № 407 от 09.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалва се Решение № 13 от 30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 383/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, II състав, с което е признато за установено, че Договори за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разС.ие № 377014/03.05.2016 г. и № 414722/04.08.2016 г. и Договори за предоставяне на потребителски кредит № 387338/02.06.2016 г. и № 418114/15.08.2016 г., сключени между

„*********** като

„заемодател/кредитор” и Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр. ********** като „заемател/кредитополучател“, са недействителни, и е осъден „********** да заплати на Д. Н. Д. сумата от 1 331 лв., подлежаща на връщане като получена без основание по сключените помежду им и обявени за недействителни Договори за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разС.ие № 377014/03.05.2016 г. и № 414722/04.08.2016 г. и Договори за предоставяне на потребителски кредит № 387338/02.06.2016 г. и № 418114/15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021 г., до окончателното й издължаване.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „********“ ЕООД, подадена от пълномощника му адвокат Б. Д., с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и постановяване на решението при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е 1 обсъдил и не е изложил мотиви по отношение на съдържащите се в отговора на исковата молба твърдения и аргументи, както и относно събраните по делото писмени доказателства и основната съдебносчетоводна експертиза.

Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е допуснал, при това без да се мотивира, доказателствените искания на ответника, сега жалбоподател, за изслушване на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетел, с което е лишил страната от възможността да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора за кредит, в какъвто смисъл е била разпределена доказателствената тежест. Изложени са на следващо място съображения, свързани със съответствието на договорите с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се поддържа, че във всеки от процесните договори за кредитополучателя е била ясна общата сума, която следва да бъде върната. Посочва се, също така, че е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа на първоинстанционния съд да спре производството по делото на основание чл.

633 във връзка с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК до приключване на дело № С714/2022 на СЕС въз основа на преюдициално запитване по гр.д. № 24262/2022 г. по описа на СРС, 27-и състав, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС, които намират приложение и в настоящото производство. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Н. Д. чрез пълномощника адвокат С. М., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Намират се за неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и тези по съществото на спора, свързани с извода на първоинстанционния съд за неспазване на императивните правила на ЗПК, водещо до недействителност на договорите за потребителски кредит. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Претендират се разноските по делото.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н. Д. против „***********“ ЕООД за обявяване на недействителността на сключените между страните договори за кредит, както следва: договор за заем № 377014 от 03.05.2016 г., договор за потребителски кредит № 387338 от 02.06.2016 г., договор за заем № 414722 от 04.08.2016 г. и договор за потребителски кредит № 418114 от 15.08.2016 г. поради противоречие със закона, както и заплащане на сумата от 1 331 лева (след допуснатото 2 увеличение на осъдителния иск), представляваща недължимо платена сума въз основа на недействителните договори за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни, като счита, че процесните договори за кредит отговарят на императивните изисквания на ЗПК и ЗЕДЕУУ. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за връщане на недължимо платена сума. Моли за отхвърляне на исковете.

От фактическа страна по делото се установява, че между „*******“ ЕООД в качеството на заемодател и Д. Н. Д. в качеството на заемател са сключени следните договори:, както следва: договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разС.ие № 377014 от 03.05.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 600 лева, а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 603,30 лева в 5дневен срок, при лихвен процент в размер на 0,55 % и ГПР в размер на 49,24 %; договор за предоставяне на потребителски кредит № 387338 от 02.06.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 2 000 лева, а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 2 100,60 лева в 2-месечен срок, при лихвен процент в размер на 5,03 % и ГПР в размер на 49,06 %; договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разС.ие № 414722 от 04.08.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 700 лева, а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 708,54 лева в срок до 15.08.2016 г., при лихвен процент в размер на 1,22 % и ГПР в размер на 49,54 %; договор за потребителски кредит № 418114 от 15.08.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 1 700 лева, а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 1 785,51 лева в 2месечен срок, при лихвен процент в размер на 5,03 % и ГПР в размер на 49,06 %. Всички договори за заем са обезпечени с поръчителството на „********“.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза платената от ищеца сума по процесните договори за заем е в общ размер на 6 331 лева, от които: по договор № 377014 от 03.05.2016 г. – 600 лева главница, 3,30 лева възнаградителна лихва, 180 лева такса за удължаване на редовно задължение, 50,70 лева такса гаранция по чл. 5 от договора, преведена от „*********“ ЕООД към „*********“; по договор № 387338 от 02.06.2016 г. – 2 000 лева главница, 100,60 лева възнаградителна лихва, 439,40 лева такса гаранция по чл. 5 от договора, преведена от „*********“ ЕООД към „*********“; по договор № 414722 от 04.08.2016 г. – 700 лева главница, 8,54 лева възнаградителна лихва, 89,46 лева такса гаранция по чл. 5 от договора, преведена от „********“ ЕООД към „*******“; по договор № 418114 от 15.08.2016 г. – 1 700 лева главница, 85,51 лева възнаградителна лихва, 373,49 лева такса гаранция по чл. 5 от договора, преведена от „*******“ ЕООД към „*******“. Общо платената главница по четирите договора за заем е в размер на 5 000 лева, възнаградителната лихва – 197,95 лева, такса за удължаване на 3 редовно задължение – 180 лева и такса гаранция по чл. 5 от договорите, преведена от „*********“ ЕООД към „******“ – 953,05 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 от ЗПК за недействителност на договори за заем поради противоречие със закона и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договори за заем, обявени за недействителни. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоречието на оспорените договори с императивните законови разпоредби, посочени в исковата молба, а по иска за неоснователно обогатяване – извършеното плащане в полза на ответника. По този иск в тежест на ответника е да установи съществуването на годно правно основание за задържане на престацията.

По исковете за недействителност на договорите за заем:

Сключените между страните договори за заем имат правната характеристика на договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността им следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Договорите са сключени от разС.ие, поради което приложение намират специалните разпоредби на ЗПФУР. Между страните няма спор, че процесните договори са сключени в надлежна електронна форма.

Възраженията на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за предоставяне на екземпляр от общите условия и липса на подпис на всяка страница от договора са неотносими към правния спор, тъй като се касае за договор за кредит, сключен от разС.ие чрез използване на технически средства за комуникация, при който не са приложими тези изисквания на ЗПК.

От своя страна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК изисква в договора за потребителски кредит да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Това е едно от съществените изисквания за действителност на договорите за кредит, чието неспазване съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договорното правоотношение. В процесните договори за кредит е посочен лихвен процент, но от съдържанието им не се установява на каква база се прилага същият – дали на годишна база или според срока на договорите, всеки от които по-кратък от една година. Налице е и твърде съществено разминаване между преддоговорната информация, предоставена на потребителя преди сключване на всеки от договорите за кредит, и клаузите на процесните договори за кредит, касаещи размера на лихвения процент. Така 4 например в договор № 377014 от 03.05.2016 г. е посочен лихвен процент от 0,55 %, а в СЕФ – 40,15 % на годишна база; в договор № 387338 от 02.06.2016 г. е посочен лихвен процент от 5,03 %, а в СЕФ – 40,58 % на годишна база; в договор № 414722 от 04.08.2016 г. е посочен лихвен процент от 1,22 %, а в СЕФ – 40,48 % на годишна база; в договор № 418114 от 15.08.2016 г. е посочен лихвен процент от 5,03 %, а в СЕФ – 40,58 % на годишна база. В този смисъл е налице противоречие с изискването за посочване в договора за потребителски кредит на условията за прилагане на лихвения процент, а потребителят е поставен в невъзможност да прецени реалното оскъпяване на кредита, респективно да вземе икономически обосновано решение за сключване на договора.

На следващо място съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват.