Решение № 214 от 15.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Ботевград, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря И.С. Т. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810102236 по описа за 2024 година

С исковата молба от Н. Н. Г. срещу „П. К. Б.“ ЕООД са предявени отрицателни установителни искове:

1. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № * от 08.08.2024 г., поради неравноправност на клаузите на същия;

2. /в условията на евентуалност/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК – за прогласяване нищожността на клаузите от част VI на договора, предвиждащи такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“.

На 08.08.2024 г. ищецът сключил с ответника процесния договор, по силата на който ответникът му предоставил в заем сумата от 3000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 41 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,08 %.

Общата сума за погасяване възлизала на 4434,72 лв., като включвала главница и лихва.

Впоследствие обаче ищецът разбрал, че всъщност трябва да внесе общо сума от 8034,72 лв., от които 1350 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и такса от 2250 лв. за допълнителна услуга „Флекси“. Ищецът твърди нищожност на целия договор, поради наличие на неравноправни клаузи. Договорната лихва била прекомерна (ГЛП – 41 %), като само на това основание договорът бил нищожен. Второ основание за нищожност бил ГПР, който не включвал дължимите такси за допълнителни услуги и по скрит начин бил увеличен. Ищецът се позовава на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, 1 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като счита, че поради недействителността на договора, следва да върне само чистата стойност на кредита. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ всъщност представлявали действия по усвояване и управление на кредита, за които по закон не се дължали такси. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Всички условия по договора били предварително уговорени и приети от ищеца. Процесният договор отговарял на всички императивни изисквания на закона и ясно разписвал параметрите.

Ищецът получил цялата преддоговорна информация, връчени му били Стандартен европейски формуляр, както и погасителен план. Ищецът не се възползвал от правото си да се откаже от сключения потребителски договор. Дори да се приемело, че действителният ГПР е в размер, различен от посочения в договора, то това не влечало като последица недействителност на целия договор. Нямало изискване в договора да се посочват всички компоненти на ГПР, тъй като те били нормативно определени. Не следвало двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да се включват в ГПР.

Същите не представлявали предварително и задължително условие за сключване на договора и за предоставяне на уговорената сума. Процесният договор бил сключен изцяло при реализиране на принципа за договорна автономия. Таксите по усвояване и управление на кредита представлявали разходи на кредитора, заради това, че отпуска един потребителски кредит, те били част от самата дейност по кредитиране и следвало да се включат в цената на самия кредитен продукт. В този смисъл таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не били за дейности по управление или усвояване на кредита.

Видът и действието, за което били уговорени тези такси, ясно се посочвали в договора за потребителски кредит и общите условия към него. По същество се иска отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Всяка от страните взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба, с която поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № */08.08.2024 г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ведно с погасителен план, подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в 2 размер на 3000 лв. и следва да се погаси за 24 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги – 1350,00 лв. за услуга „Фаст“ и 2250,00 лв. за услуга „Флекси“.

Останалите писмени доказателства са неотносими към предмета на доказване, поради което съдът не ги обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

За да бъде уважен така предявеният главен иск, ищецът следва да докаже: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на договорните клаузи с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването за добросъвестност от ответника, водещо до значително неравносвесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“. Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били 3 включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1350,00 лв. и „Флекси“ в размер на 2250,00 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК:

„Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.".

Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита.

За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява възможност за клиента да променя 4 погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции.

В заключение, чрез уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото в ГПР, с което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Затова съгл. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Поради изложеното, главният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит е основателен и следва да се уважи.

Евентуалните искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора не следва да се разглеждат, тъй като не е настъпило вътрешно – процесуалното условие за това.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство, но същият не сторил такива, тъй като е бил освободен от внасяне на такси и разноски.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 600,00 лв.

(шестстотин лева) за оказаната безплатна адвокатска помощ. Следва да се отбележи, че този размер на възнаграждението се явява справедливият такъв и съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Съгл. Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ № №1/2004 г. на ВАС. В настоящия случай е направено и изрично възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна, което е съобразено от съда. Поради високата стойност на процесния договор, висок се явява и размерът на адвокатското възнаграждение по НМРАВ № №1/2004 г. на ВАС. Подобно разрешение не е удачно, тъй като хипотетично при едни и същи факти, при една и съща фактическа и правна сложност на дела като настоящото, не е оправдано възнаграждението на адвоката да варира и да е функция само на стойността по кредита. Поради всички тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 600,00 лв.