Решение № 22178 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22178 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110170476 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на Д. Й. Д. срещу ***.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело 2024***0401116 на ЧСИ ***, въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. 48020/2020 г., СРС, 42 с-в., за следните суми:

4987,51 лв. - главница, представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски, 2553,31 лв. - надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. - мораторна лихва за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,64 лв. разноски по делото, от които 176,64 лв. - държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д.

48020/2020 г., СРС, 42 с-в е издаден в полза на ***, за задължения по договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист през м. май 2024 г. е образувано изп. дело 2024***0401116 по описа на ЧСИ ***. Навежда, че към момента на образуване на посоченото изпълнително дело е изтекла погасителна давност за вземането, обективирано в изпълнителния лист от 06.01.2012 г., доколкото в периода от влизане в сила на 1 изпълнителния лист - 06.01.2012 г. до образуване на изпълнителното дело въз основа на него - м. май 2024 г., кредиторът не е предприел действия за събиране на вземането си, не е извършил действия, с който да спре или прекъсне давността. Посочва, че с изтичане на 5-годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред вземания, поради което ищецът счита, че вземанията са погасени по давност. Наред с това посочва, че не е уведомяван за извършената цесия от 19.01.2009 г. между *** и ***, по силата на която *** е придобил процесните вземания. При тези твърдения моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника ***, сумата от 9385,45 лв., посочена в съобщението по чл. 410 ГПК по № 2024***0401116 при ЧСИ *** с рег. № *** на КЧСИ, от които: 4987,51 лв. - главница, представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски, 2553,31 лв. - надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. - мораторна лихва за периода 19.06.2009г. до 14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276, 64 лв. - разноски по делото, от които 176,64 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и начислени разноски по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, поради погасяване на посочените суми по давност. Претендира разноски, в това число и направените разноски за адвокат.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че възможността за позоваване на давността до датата на връчване на заповедта за изпълнение е преклудирана, тъй като това може да стане или с подаване на възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, с отговора на исковата молба по иска по чл. 422 ГПК или с отрицателен установителен иск в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Поддържа, че искът по чл. 439 ГПК може да се основава само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия на изпълнение съдебен акт, а възможността за позоваване на изтеклата погасителна давност до изтичане на срока за подаване на възражение се погасява със срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.

Посочва, че в процесния случай преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника-ищец през 2024 г., като същият не е подал възражение в законоустановения срок, поради което поддържа, че длъжникът не може да се позове на давността с исковата молба. Наред с посоченото се позовава, че давностните срокове за периода 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат. Посочва, че доколкото исковата молба се основава единствено на давността, се оспорва не съществуването на самото вземане, а правото на принудително изпълнение. Поддържа, че уведомлението за цесията не е елемент от фактическия състав, а единствено условие за противопоставимост на цесията спрямо длъжника, а длъжникът може да се позовава на липсата на уведомяване само ако заедно с това посочва, че е изпълнил задължението на стария кредитор преди уведомяването. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

2

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 48020/2020 г., СРС, 42 с-в., както следва:

4987,51 лв. – главница, представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски, 2553,31 лв. – надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. – мораторна лихва за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,64 лв. разноски по делото, от които 176,64 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и лихвите и разноските по изпълнителния лист, за събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело № 2024***0401116 г. по описа на ЧСИ ***.

По делото като безспорни поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1) по ч.гр.д. № 48020/2011 г., СРС, 42 с-в, е издаден изпълнителен лист от 06.01.2012 г., за следните суми: 4987,51 лв. – главница, представляваща неиздължен остатък по договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 19.01.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост поради преустановяване на плащанията на уговорените вноски, 2553,31 лв. – надбавка, представляваща печалба на дружеството и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 1291,23лв. - мораторна лихва за периода 19.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 276,64 лв. - разноски по делото, от които 176,64 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение; 2) въз основа на посочения изпълнителен лист през м.май 2024 г. е образувано изп. дело 2024***0401116 на ЧСИ ***, което към настоящия момент е висящо; 3) вземането по изпълнителния лист от 06.01.2012 г. е прехвърлено (цедирано) на *** с договор за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят 3 приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а приложено към процесния случай – след влизане в сила на заповедта за изпълнение, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, който води до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.

ГПК (нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство (така Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК).

Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение.

Фактите относно съдържанието и хода на делото, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, доколкото същото е водено пред СРС, е служебно известен на съда факт – чл. 155 ГПК, тъй като служебно известни са факти относно правораздавателната дейност на съда, макар и несвързани със правораздавателната дейност на настоящия съдебен състав, а на друг съдебен състав на същия съд. Доколкото страните се позовават на факт, осъществен пред съда и между тях е налице спор относно съдържанието и вида на 4 съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, предмет на настоящото дело и доколкото посочените факти безспорно имат правно значение за настоящото дело, съдът намира, че следва служебно да провери наличието и вида на този съдебен акт. Съдът след извършена служебна справка съда установи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение от 21.11.2011 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 24 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d66ae733-9d88-454e-b1af-a79ffc36ac37