Решение № 273 от 31.05.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Габрово, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. И.а в присъствието на прокурора М. Ил. И. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210100293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявен от С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

*********** № 24, вх. Д, ет. 3, ап. 12 срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 4000 лева – претърпени загуби от заплатено адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие по водено срещу него наказателно производство.

Ищецът твърди, че на 10.08.2021 год. било образувано наказателно производство, като с постановление от 15.12.2021 г., предявено му на 18.01.2022 г., бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.143, ал.1 НК и чл.142а, ал. 1 НК. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”. Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 171/2022 г. на РС Габрово и с присъда от 17.06.2022 г. бил признат за невиновен в извършване на престъпленията, за които бил привлечен към наказателна отговорност. Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при РП Габрово и с неподлежащо на обжалване решение от 05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. на ОС Габрово била потвърдена.

В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 4000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, поради което претендира Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано 05.12.2022 год. до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при възражението, че не са ангажирани доказателства за наличие на оправдателна присъда и за реално заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание 1 не оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване наказателни дела.

С постановление от 15.12.2021 г. на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово по досъдебно производство № 365/2021 г., ищецът С. М. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 12.06.2021 г. сутринта в гр. Габрово принудил В.Н.К. от гр.

Габрово да извърши нещо противно на волята й – да тръгне с него и остане в апартамент № 11, намиращ се на ул. „***********“ № 24, вх. Д, ет. 3, като употребил за това заплашване, че ще я пребие, ако не изпълнява каквото й каже – престъпление по чл. 143 НК и на 12.06.2021 г. в гр. Габрово за периода от около 09.00 часа до около 19.00 часа противоправно лишил от свобода В.Н.К. от гр. Габрово, като я заключил в апартамент № 11, намиращ се на ул. „***********“ № 24, вх. Д, ет. 3 - престъпление по чл. 142а, ал. 1 НК. Постановлението е предявено на ищеца на 18.01.2022 г., като с привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”. На 07.03.2022 г. Районна прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 171/2022 г. на РС-Габрово. С присъда № 37 от 17.06.2022 г. С. М. Х. е признат за невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и бил оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК.

Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение № 79/05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. на ОС-Габрово.

От приложеното за послужване НОХД № 1712022 г. на ГРС, се установява, че в рамките на съдебното производство ищецът сключил на 18.04.2022 г. договор за правна защита и съдействие с адв. Д. Ц., в който е уговорено заплащане на възнаграждение в общ размер от 2000 лева (1000 лв. – за обвинението по чл. 143, ал. 1 НК и 1000 лв. - за обвинението по 142а, ал. 1 НК), като е изрично е вписано, че сумите са заплатени. В съдебното производство по ВНОХД № 141/2022 г. на Окръжен съдГаброво С. М. Х. също е представляван от адв. Ц., съгласно сключен на 11.10.2022 г. договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер от в общ размер от 2000 лева (1000 лв. – за обвинението по чл. 143, ал. 1 НК и 1000 лв. - за обвинението по 142а, ал. 1 НК), като е вписано, че сумите са заплатени.

Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни 2 изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно преследване.

С неподлежащо на обжалване решение на Окръжен съд- Габрово, постановено на 05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. е потвърдена присъда по НОХД № 171/2022 г. на ГРС, с която ищецът С. М. Х. е признат за невиновен в извършване на престъпления по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 15.12.2021 г. и за което на 07.03.2022 г. РП – Габрово е внесла обвинителен акт. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда.

Претендираното в производството обезщетение е за възмездяване на имуществените вреди, претърпени във връзка с осъщественото наказателно преследване, които се изразяват в извършени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в наказателното производство. Тези разходи подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на С. М. Х. е неблагоприятно засегнато – намаляло е със заплатените адвокатски възнаграждения, които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение – адвокатските услуги са ангажирани с оглед упражняване на процесуалните права на ищеца в рамките на неоснователно образуваното наказателно производство.

В случая, ищецът е доказал реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 4000 лева (2000 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022 г. и 2000 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.10.2022 г.), които ответникът дължи да му възстанови. Във формата на договорите сключени с адв. Ц. изрично е отразено заплащането на уговорените възнаграждения, което придава характер на разписка на договорите по отношение на извършените престации и ги доказва. Това обуславя извод за основателност на иска за обезщетяване на имуществените вреди в размер на сумата от общо 4000 лева.

Посочената сума следва да се заплати заедно със законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 05.12.2022 г. до окончателното й погасяване.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на ищеца, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, който прави искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер на сумата 810 лева, формирана от внесена държавна такса в размер на 10 лева и сумата 800 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно. При съобразяване на факта, че се касае за един иск и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 700 лева. С оглед изложеното отговорността за разноски на ответника следва да бъде ангажирана за сумата 710 лева, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

Ответникът не претендира разноски и съответно такива не следва да му се 3 присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

Витоша № 2, да заплати на С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

*********** № 24, вх. Д, ет. 3, ап. 12, по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 4000 (четири хиляди) лева – в обезщетение на имуществените вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 141/2022 г. на ГОС, заедно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата 710 (седемстотин и десет) лева – разноски за производството, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4