Решение № 83 от 15.11.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500280 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр.Ямбол, подадена от пълномощника юр.к.Б.К., против Решение №167/ 12.07.2021г. по гр. дело №760/2021г. по описа на Ямболски районен съд, с което е уважен предявеният от Н.И.И. от гр. * против "В и К"ЕООД гр.Ямбол иск по чл.124, ал.1 ГПК и е прието за установено в отношенията на страните, че ищцата Н.И. не дължи на ответника сумата 1028,82лв., представляваща общия размер на задълженията по неизплатени фактури за ползвани от нея В и К услуги за периода 27.03.2012г.-26.05.2017г., поради погасяване на задълженията по давност.

Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според въззивника районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като докладът му е непълен, неточен и не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, като неправилно била разпределена доказателствената тежест относно доказването на отрицателния факт, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото. Също неправилно първоинстанционният съд отхвърлил възраженията на В и К - дружеството за липсата на процесуална легитимация от страна на ищцата, която е от категорията на абсолютните предпоставки за завеждане на установителен иск и за която съдът следи служебно. За процесуалната легитимация въззивникът изтъква, че произтича от правното твърдение на ищеца относно спорното право и след като в случая ищцата е заявила, че не е нито собственик, нито ползвател на имота, за който е отчетената вода, това означава, че ищцата е чужда на правния спор и за нея не е налице правен интерес, който е задължителна предпоставка за предявяване на установителния иск. В тази връзка ЯРС неправилно приел за безспорно установено, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги, предвид липсата на доказателства в тази насока и изричното й изявление, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Като неправилен е оспорен и изводът на първоинстанционния съд, че самото наличие на задължение в партида на потребител, представлява извънпроцесуално 1 поведение, водещо до необходимостта от предявяването на иска. Въззивникът е изложил съображенията си и за правната характеристика на погасителната давност като правен институт и е поддържал, че независимо от обстоятелството, че партидата на ищцата съдържа информация относно платени и неплатени задължения за вода, меродавен е фактът, че дружеството не е предприело действия по принудително събиране на задълженията, каквато според него е същността на погасителната давност.

Сочи, че наличието на задължение за период по-голям от три години не прави това задължение погасено по давност, а е необходимо изявление на длъжника за това и то в съдебно производство. Независимо от това въззивникът счита, че е доказал, че не е дал повод за завеждане на делото - факт, установен и с представените от ищцата покана за доброволно плащане и справка-извлечение, съставени една година преди завеждане на делото.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, с присъждане на всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата Н.И.И., представлявана от адв.М.Л., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения по всяко от оплакванията на въззивника, като наведените доводи са, че правният й интерес от завеждане на делото произтича от извънсъдебната претенция на въззивника, който не е направил изявление, нито представил даказателства, че процесните суми са отписани, опростени или недължими. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ЯРС - потвърдено, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Н.И.И. от гр. *, с която против "Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр.Ямбол е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на вземане в полза на ответника за сумата 1 028,82лв., начислена за периода от 27.03.2012г. до 26.05.2017г. за доставяна питейна вода и канализационни услуги за водоснабден имот в гр.****, за който имот е открита партида с абонатен номер №1091/198 на името на ищцата.

За да обоснове твърдението си, че не дължи исковата сума на ответното дружество, ищцата е поддържала в исковата молба, че не е нито собственик на водоснабдения имот, нито вещноправен ползвател или облигационен ползвател, но въпреки това ответникът е открил партида на нейно име и я е задължил с исковата сума. Ищцата е оспорила наличието на облигационна връзка с ответника, оспорила е водоснабдяването на имота с твърдение, че В и К услугата не е доставена и не е потребена, като е направила и волеизявление за погасяване по давност на вземането на ответника.

С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на предявения иск и е поддържал, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, позовавайки се на Вътрешните правила на дружеството, счетоводната му политика, решение към последния годишен финансов отчет за 2020г. и извлечение от счетоводната програма за отписване на вземането му към ищцата, навеждайки доводи, че съдебно дирене се предприема само срещу длъжници със задължения в рамките на тригодишна давност, а срещу ищцата не е образувано заповедно производство, не може да се обсъжда и изпълнително производство, поради което е обосновал приложението на чл.78, ал.2 ГПК. В хода на делото по същество ответникът е направил възражение за процесуална недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация и правен интерес за ищцата от предявяване на иска, с оглед твърденията й, че не е нито собственик, нито ползвател на имота.

От фактическа страна по делото е установено, че по заявление на ищцата вх.

№210 от 19.02.2020г., ответникът "В и К"ЕООД е издал справка от 24.02.2020г. за дължими неплатени суми по фактури, издадени за целия период от 26.01.2012г. до 27.05.2019г. за 2 консумация на абонат с партиден номер 1091/198, воден на името на Н.И.И., която е посочена като собственик на водоснабден имот в гр.***** Видно е от справката, че наред с ищцата като собственик на водоснабдения имот, за потребител е посочено и лицето Г.Ж..

Съгласно справката, начислената неплатена вода в исковия период от 27.03.2012г. до 26.05.2017г. е в размер на сумата 1028,82лв. Ищцата е представила и отправена й от ответника покана за доброволно плащане от 24.02.2020г. за дължима сума от общо 1568лв. към датата на поканата, която сума е за доставена питейна вода и отведени отпадъчни води.

С поканата на ищцата е предоставен 15-дневен срок за плащане, с предупреждение, че в противен случай дружеството ще предприеме действия по прекъсване на водоподаването.

От своя страна ответникът е представил одобрените действащи в дружеството Вътрешни правила за събиране на просрочени задължения на длъжници, които правила в Глава първа-Д предвиждат отписване на вземания с изтекъл 3-годишен давностен срок.

Представил е протокол-решение от 31.12.2020г. на управителя на "В и К"ЕООД гр.Ямбол за одобряване на извършена обезценка на вземания от клиенти към 31.12.2020г. в размер на 56 183,62лв. и одобряване на разходи за отписване на вземания с изтекъл давностен срок от 2017г. Представил е и извлечение от дневник на сметка 494 за периода 01.12.2020г. 31.12.2020г. за отписани вземания от население за 2017г. с изтекъл тригодишен давностен срок в размер на 234 000,38лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на иска; приел е, че ищцата има качеството на потребител на В и К услуги и страните са се намирали в облигационнио отношение; приел е, че ответното дружество е изпълнявало договорните си задължения, като е счел за основателно и е уважил релевираното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, което е в предмета на иска, формирано от издадените фактури в периода 27.03.2012г.- 26.05.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно дадените задължителни указания по т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013г., при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакването на въззивника за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищцата за предявяване на иска, е оплакване за недопустимост и на съдебното решение, но същото е неоснователно. Въззивният състав на съда споделя трайната практика на ВКС, съдържаща се в Решение №127 от 29.10.2010г. по т.д. № 20/2010г. на Първо Т.О. на ТК, Определение №391 от 15.07.2009г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009г. на Първо Г.О. на ВКС, Р ешение №60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г. О., Определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1587/2014 г. на Първо Г. О., Решение №362 от 28.11.2011г. по гр. д. № 8/2011 г. на Първо Г. О. на ВКС, Решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т. О., Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4268/2013г. на Второ Т.О. и др., според която правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, какъвто е разглежданият случай, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването на иска с отговора на исковата молба обуславя правния интерес от предявения установителен иск, т.е ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване на съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането от ответника, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството, не водят до отпадане на правния интерес от него у ищеца, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно и такъв е именно разглежданият 3 случай. Настоящият съдебен състав споделя и практиката на ВКС, намерила израз в Определение №95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., ІV Г.О., Определение №318/25.07.2018г. на ВКС по гр.д.№2828/2018г., Трето Г.О и др., според която новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо и че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска постановяване на решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Само при такова свое поведение ответникът не дължи разноски - ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска и го е признал.