Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12234 от 21.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7583/2026
Вид
Решение № 12234
Подписан
21.06.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12234 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107583 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. Ч., чрез адв. М., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит, сключен на 28.04.2021 г., поради противоречие със закона, евентуално с добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 28.04.2021 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника договор за кредит, за сумата в размер на 1500 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 525 лв. или 30% от размера на главницата, като заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за допълнителна услуга е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Б., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че клаузата на чл.

9, ал. 1 от процесния договор не накърнявала добрите нрави. Твърди, че допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а били единствено по желание на клиента. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за кредит от 28.04.2021 г. е видно, че между ищеца Д. П. Ч., в качеството му на кредитополучател, и ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на кредитор, е бил сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лв., която ищецът се задължил да върне на 21 двуседмични вноски в размер 83,93 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 39,39% и годишен процент на разходите от 47,61%.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия.

Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 525 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 750 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по 2 делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл.

9, ал. 1 от процесния договор за кредит е нищожна на заявените правни основания.

Сключеният между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,61%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита (което обстоятелство е отделено като безспорно между страните), а именно - сумите по услугите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор суми по „услугите“ „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 4 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданите клаузи се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ представлява почти 100 % от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задълженията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не са свързани с неизпълнението на договора, а представляват разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми по чл. 9, ал. 1 и ал.

9, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). Отделно от гореизложеното, посочените клаузи противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

5

С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.

По разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да репарира направените от ищеца разноски за производството в общ размер на 270,56 евро, от които: 25,56 евро - заплатена държавна такса и 245 евро – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „*******“ № 5, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.