Решение № 188 от 07.03.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

.

Р Е Ш Е

Н И Е №

І-9 град Бургас

,07.03.2018 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

.................седми февруари …………..през две хиляди и осемнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Сияна Димитрова при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1875 по описа за

2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на И.Г. и М.Г.- от гр.Б. –ищци по гр.д. № 7566/2016 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1626/17.10.2017 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен първоначалния иск на въззивниците с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР против И.И. за установяване ,че двамата ищци са легитимирани като собственици на реална част с площ от 17 кв.м.,разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** и по отношение на която част е налице грешка в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри на гр. Бургас ,състояща се в неправилно заснемане на процесните 17 кв.м. като част от южната граница на съседния поземлен имот с идентификатор *** ,собственост на ответника и е прието за установено по отношение на въззивниците ,че И.Г.И. е легитимиран като собственик на 34 кв.м. реална част ,разположена до южната граница на собствения му поземлен имот имот с идентификатор ***,с адрес –Б. ,Л. ,ул.“Р. „ № 23 а и по отношение на която реална част е налице грешка в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри на гр. Бургас ,състояща се в неправилно заснемане на процесните 34 кв.м. като част от северната граница на съседния поземлен имот с идентификатор ***,която процесна реална част е посочена с черни и червени линии и проектни координати в скица с координати на инж. Георги Г. –л.137 по описа на първоинстанционното дело ,обявена за неразделна част от решението Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно,необосновано и незаконосъобразно,постановено при непълно изследване на доказателствата по делото .

Сочи се на първо място ,че през годините съседа им от северната страна на собствения им имот с идентификатор *** по плана на гр.Бургас

,кв.Лозово ,-ответникът И. непрекъснато е премествал оградата между имотите , разширявайки собствения си имот ,към момента на създаването на кадастралната карта границите между двата имота е отразена на мястото на оградата ,като се различава от границата по регулационния план на града .Оспорват се изводите на районния съд ,че не е било установено по безспорен начин изместването на съществуващата ограда от страна на ответника и че няма убедителни доказателства за упражняваната от въззивниците фактическа власт върху спорната ивица земя между оградата и кадастралното заснемане ,както и че ответникът е упражнявал несмущавано давностно владение върху спорната реална част от имота в периода 2001-2011 година .Счита се ,че изводите са необосновани ,тъй като съдът не е посочил в решението си защо кредитира показанията на свидетелите на едната страна ,а не кредитира тези на другата страна ,изтъквайки бланкетно ,ча са неубедителни .Анализират се подборно свидетелските показания и се подчертава ,че никой от свидетелите на ответника не е могъл да посочи категорично къде и как е била изградена оградата между имотите ,нито пък да посочи началото на давностното владение ,вида и местонахождението на оградата към този начален момент .Освен това сочи се ,че в периода 2001-2011 г. ,видно от приложените по делото ЧИ на ПУП от 2013 г. и осъщественото за нуждите на това производство заснемане на място към този имот имот *** е бил 553 кв.м. /каквато констатация е направена и през 2016 г. в протокола за извършено трасиране /.Км момента на заснемането на имота по имотната граница двата ПИ за нанасянето в кадастралната карта от 2009 г. разликата е била 18 кв.м. в задната част и 1 кв.м. в предната към улицата ,а сега разликата мече е 34 кв.м. /което е станало чрез местенето на оградата от ответника/.Затова съдът не е следвало да постанови решението си на базата на установената от експертизата разлика между съществуващата ограда и кадастралното заснемане към сегашния момент , а тъй като е предявен иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР е следвало да се определи принадлежността на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралната карта-в случая 31.01.2009 г.В случая спорът се е свеждал до това как да се установят и отразят границите на процесните недвижими имоти в новата карта от 2009 г. –по материализираните на място граници или съгласно регулационните граници по действащия план от 1991 г.Предмет на доказване са всички последователни предходни регулационни промени ,прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове .В случая от приетата по делото техническа експертиза се установявало ,че по предходните регулационни планове от 1971 и от 1991 г./действащ/ границата между двата имота е абсолютно идентична и непроменена ,няма данни по последния план да има придаваеми части от съседни имоти ,няма данни за неуредени регулационни отношения,поради което с влизането в сила на регулационния план регулацията е приложена и това обуслява трансформирането на регулационните граници в имотни,в каквито ищците са владяли имота си явно и необезпокоявано .Затова и се установява по делото ,че по действащата регулация спорната реална част от около 17 кв.м. представлява част от притежавания от ищците имот УПИ !Х-120 в кв.9 по плана на кв.Лозово ,а не от съседния на него УПИ Х!!!-119 в кв. 9 ,както и че в одобрената през 2009 г. се съдържа грешка относно отразяването на северната граница на имота на ищците идентификатор *** ,която не съвпада с границата на УПИ !Х-120 съгласно одобрения план от 1991 г.

Моли се за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло предявения иск Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

В писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемия ответник чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакувания акт не са допуснати сочените в нея нарушения.

Подчертава се ,че безспорно е било установено по делото ,че границата между двата имота не е променяна още от времето на съдебната делба през 1992 г.,като проблемът със спорната граница е произлязъл вероятно от три грешки –съгласно заключението на вещото лице.Тъй като двете сгради –близнак,построени в двамата имота не са изградени симетрично в средата на предходния парцел VIII-70 ,то лицето по ул.“Р.“ за УПИ !Х е по-голямо от лицето на УПИ VIII.Затова и за да се получат равни по площи парцели е трябвало откъм дъното им ,където граничат с УПИ Х! ,пар. VIII да е с по-дълга граница от УПИ IX.И тъй като при одобряването на съдебната делба е посочено ,че площите на двата имота са равни –по 585 кв.м. всеки ,а в плана за регулация е посоченото ,че регулационните граници съответстват на имотните ,то по-скоро е налице грешка в трасировъчните данни в плана за регулация,която грешка е допусната от Общината ,както се сочи и от вещто лице.Затова и неправилно ищците се позовават на непосредствено отчуждително действие на дворищната регулация ,тъй като е допусната грешка.Не е вярно и твърдението ,че регулационните граници са се трансформирали в имотни и в тези граници ищците са го владяли .Доказано е било спорен въззиваемия влядението на спорната част от страна на ответника по първоначалния иск ,която винаги е попадала в оцертаните от вещото лице граници още от момента на съдебната делба .Дори и оградата между имотите да е била изградена наново след наводнението през 2009 г. ,тя е била възстановена по съществуващите й опорни точки –дървени и метални колове ,които в голямата си част са отстанали на място и са ползвани при изграждането й.Не се е установило твърдяното „местена „на оградата .Затова и изводите на съда са правилни в тази връзка

Моли се за потвърждаване на решението. И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били първоначален и насрещен иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР вр.чл. 124 ал. 1 ГПК , като не е било спорно по делото ,че ищците М. и И. Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***/придобит на основание договор за дарение и договор за покупко-продажба-с нот. акт № **/19** г. и н.а. № ***/19** г. /, а ответникът по първоначалния иск И.И.-собственик на поземлен имот с идентификатор ***/нот. акт № **/19** г. / ,като в документите за собственост и на двете страни имотътите им са записани с площ от 585 кв.м. Ищците Г. са твърдели ,че ответникът е премествал оградата между двете съседски дворни места в посока на юг и е отнел 17 кв.м. от техния имот ,поради което към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Бургас тази ограда не съответствала на вътрешната граница по регулационния план и затова е била неправилно заснета в кадастъра.Съответно ответникът И.И. ,ищец по насрещния иск , е твърдял ,че площите на двата съседни имота са равни /по 585 кв.м./-в съгласие със съдебната делба на общия имот ,извършена със спогодба по гр.д. № 3383/1992 г на БРС и оттогава оградата между двата имота не е премествана .Сочи ,че правото му на собственост се разспростира върху дворно място от 585 кв.м. на основание алеаторен договор ,сключен с нот. акт № **/19** г. и давностно владение и съществуващата на място ограда не отнема неоснователно площ в полза на съседите му Г. Напротив в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка ,състояща се в неправилно заснемане на реална част с площ от 34 кв.м. –представляваща част от северната граница на имота на първоначалните ищци

,която реална част принадлежи към собствения на

И. поземлен имот –придобита на основание алеатароне договор от 1993 г- и давностно владение.

При така наведените твърдения от страните по делото и както е разяснено в ТР № 8/2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС /т. 4/ относно трансформацията на регулационните граници в имотни, съгласно чл. 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г. по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Същият е предметът на доказване и в настоящето производство по предявения иск за твърдяната грешка в кадастралната карта,както и насрещния иск , като ищците следва да установят правото си на собственост върху спорната част от имотите.

По делото е изслушано и прието експертно заключение ,неоспорено от страните ,заедно с придружаващи го скици ,в които е отразено местоположението на сега съществуващата ограда между двата имота ,регулационната граница и кадастралното заснемане по КККР на града .От заключението на вещото лице става ясно ,че за с. Лозово /където се намират процесните имоти / са били одобрени три регулационни плана – съответно от 1932 г. ,от 1971 г. и от 1991 г. /сега действащ ,като през 2009 г. е изработена и кадастрална карта на гр. Бургас /вж. приложение 1 към заключението с представени коия от трите регулационни плана /.Действуващата регулация от 1991 г. не е приложена по отношение на спорната граница ,което става ясно от констатациите на вещото лице и представените доказателства :

Регулационната граница по плана от 1991 г. е била проведена по линията на калкана между двете сгради –близнаци,които обаче не са били построени симетрично в средата на предходния пар- VIII-70 по плана от 1971 г.,а са изместени на север по посока на сегашния имот на ответника И.

.Така регулационната граница също е била изместена на север и парцелят на ответника се е получил с по-малка плак от половината на бившия пар. VIII-70 по плана от 1971 г/сградата на ищците е построена на 4 м. от страничната регулационна линия ,а тази на ответника-на 2 м./така е била нарушена строителната линия и това е довело до изместване на имотната граница ,определена по калката на двете стради/.Със съдебната спогодба от 1992 г. по гр.д. № 3383/1992 г. на БРС двата парцела –VIII-119 и IX-120 са били записани с равни площи – по 585 кв.м.Делбата е извършена въз основа на влезния в сила една година преди това нов регулационен план от 1991 г. ,по който бившият пар. VIII-70 по плана от 1971 г. с площ от 1170 кв.м. е разделен на два нови парцела VIII-119 и IX-120 в кв. 9 .Новите парцели обаче не са били в равни площи и графично измерени по плана площите са 540 кв.м. за парцел VIII-119 и 640 кв.м. за пар. IX-120- лицето по ул.“Р.“ за УПИ IX-120 е по-голямо от лицето за УПИ VIII-119 . В този случай ,за да се получат равни по площ парцели е следвало откъм дъното им

Разпечатката съдържа 27 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d66a7baa-7493-425b-9ac2-95187cf21fee