Решение № 8501 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8501 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. К. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110154169 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. М. В. М., АК – Пловдив, със съдебен адрес: **** срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, бизнес център „България“, представлявано от **** – изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от **** управител, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 лв. (76,69 евро), представляваща заплатена без основание сума за погасяване на лихви по нищожен Договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 05.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението; срещу „Ай Тръст“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 850 лв. (434,60 евро), заплатена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 05.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 24.08.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № 2434617 с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 1306,62 лв., който бил изцяло погасен, в това число лихва в размер на 150 лв. Сочи, че съгласно в чл. 4, ал. 1 от Договора, кредитополучателят следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Такъв договор бил сключен на 24.08.2021 г. с уговорено възнаграждение в размер на 850 лв., което било заплатено от ищеца.

Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона и сочи, че са нарушени разпоредбите на ЗПК. Излага, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т.

1

10 ЗПК, т.к. в договора била посочена само стойността на ГПР, но не и какви разходи са включени при неговото изчисляване. Подробно аргументира, че възнаграждението за гарант следва да се включи в ГПР, в който случай излага, че размерът на ГПР е над нормативно допустимия. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи също така, че доколкото кредитодателят и гаранта са свързани лица, то единствената цел при сключването на гаранционната сделка е да се осигури допълнително възнаграждение за кредитодателя, заобикаляйки ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното, счита, че целият договор за кредит е нищожен. Досежно договора за предоставяне на поръчителство излага, че същият противоречи на добрите нрави, доколкото с него се цели допълнително възнаграждение за кредитора, което същевременно е в размер на 40 % от сумата на отпуснатия кредит, а за гаранта липсва насрещна престация. Сочи също така, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като със сключването му се заобикаля ограничението относно размера на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. ал. 4 ЗПК. Излага също така, че договорът за поръчителство е неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сочената от ищеца сума и при посочените параметри, както и че същият е предсрочно погасен, ведно с лихва в размер на 150 лв., която е предмет на предявения иск. Не оспорва факта, че възнаграждението по договора за поръчителство не е взет предвид като разход по кредите при изчислението на ГПР, но поддържа, че същото не представлява разход по кредита, поради което и счита, че не следва да се включва в размера на ГПР.

Излага, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита, поради което сключването на договора за поръчителство не условие за отпускане на кредита. Твърди, че към момента на сключване на договора да креди същият не е знаел какъв би бил размера на възнаграждението по договора за поръчителство. Евентуално сочи, че недействителността на клаузата в договора относно сключването на договор за поръчителство не води до нищожност на целия договор. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство при уговорено възнаграждение от 850 лв., което е изцяло погасено от ищеца. Излага, че същият представлява договор за поръчка, сключен при условията на чл. 280 ЗЗД. Твърди, че доколкото задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, то не му било заплатено възнаграждение в пълен размер. Подробно описва процедурата по сключване на двата договора, като сочи и че са спазени нормативните изисквания. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Аргументира, че възнаграждението му не следва да се включва в размера на ГПР, както и че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, 2 че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **** г.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **** г., заедно с неговите приложения, от които се установява неговото съдържание в това число основните елементи на договора, а именно: сума на кредита 1500 лв., срок 16 месеца, подлежащ на връщане на 16 месечни вноски, всяка от които с размер 122,48 лв., лихвен процент по кредита 40,00 %, Годишен процент на разходите 48,21 % и общо размер на всички плащания 1959,68 лв.

Част от приложенията е и погасителния план, в който подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучаталят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение по кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да представи на Кредисимо банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчелство с одобрено от Кредисимо юридическо лице („Поръчител“) в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 на същия член е предвидено, че ако в указания срок кредитополучателят не представи обезпечение по кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо и договорът не поражда действие.

По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити, в чл. 12 на раздел III на които е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Между страните е спорно и обстоятелството, че ищецът е извършил пълно погасяване на задълженията по кредита, като е заплатил в това число и лихва в размер на 150 лв.

Не е спорно между страните, а това се установява и от представения по делото договор, че между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2021 г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № **** г.

3

Съгласно Приложение № 1 от Договора за поръчителство, в полза на поръчителя се дължи възнаграждение в размер на 94,56 лева на месец и същото се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита.

Между страните не се спори, че ищецът е заплатил в полза на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 850 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на всеки от ответниците претендираните суми във връзка с договора за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство.

В тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаване/задържане на сумата.

В тежест на ответника срещу „Ай тръст“ ЕООД е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаване/задържане на сумата, както и възражението си, че ищецът не е материално затруднено лице.

По предявения срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД иск съдът намира следното:

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.