Решение № 84 от 01.10.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1265/2021
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 01.10.2021
- В сила
- 19.10.2021
- Състав
- Кристина Евгениева Панкова
Цитирани разпоредби
- чл. 151, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 151, ал. 5 и 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за народната просвета
- чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 313 ал. 1, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.112, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т.12 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 84/01.10.2021г. постановено по НАХД № 1265/2021 г. по описа на БлРС
Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура – Благоевград, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК на АНГ. Д., за това, че за това, че на 04.09.2018 год., в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия град, на бул.
“Свети Димитър Солунски“ № 83, във връзка с подадено Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин – вх. № / год. по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“, в писмена Декларация, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, се дава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, като декларацията е подадена пред Цв. Ив. Л. - ““ в Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, пряко подчинена на органа на властта, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз, е потвърдил неистина, а именно - че “е установил обичайното си пребиваване в Р. Б. по смисъла на §.6, т. 46 от ДР на ЗДвП на следния адрес – , след като е имал обичайно пребиваване във Ф.
Р. Г., на адрес - , където е адресно регистриран на год. -престъпление по чл.
313 ал. 1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград. поддържа внесеното предложение. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението. Предлага на обвиняемия да бъде наложено наказание "Глоба" в минимален размер.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в предложението на прокуратурата, не желае да се събират доказателства за установяване на тези факти. В правото си на лична защита се придържа към казаното от прокурора. В правото си на последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Обвиняемият АНГ. Д. е роден на . През 2009 г. същия получил българско гражданство и бил регистриран на адрес гр., което е негов постоянен адрес в Регистъра на населението, воден на основание Закона за гражданската регистрация. През 2014г. Д. заминал за Ф. Р. Г., където се установил трайно, като и към момента настоящият му адрес, е във Ф. Р. Г.През месец септември 2018 същия намирал в Р.Б., като на 04.09.2018г. посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Благоевград, находяща се на бул. „Димитър Солунски“ № 83а, където подал заявление за издаване на ново СУМПС, ведно с необходимите за това документи. Освен заявлението, обвиняемият приложил и собственоръчно попълнена и подписана декларация по Декларация (оригинал на л. 30), в която “декларирал във връзка с във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че обичайното му пребиваване е в гр.Бл., ж.к. „.”№., ет., ап., след като знаел, че от год. е имал обичайно пребиваване във Ф. Р. Г. Такава декларация се изисквала по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
Документите на обвиняемия били приети от св. Цв. Л. – системен оператор в сектора, която ги завела с вх. № 10014/04.09.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“ (л. 16 от ДП). В последствие, на 07.09.2018г. на обвиняемия било издадено ново СУМПС от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Благоевград, което било получено от упълномощено лице на 10.09.2018г.
На 02.11.2018 г., в Главна дирекция "Национална полиция" – София е получено писмо от Германските власти , с което същите уведомили, че Д. се легитимирал със СУМПС № , издадено от ОД МВР Благоевград на 07.09.2018г., въпреки, че от 2014г. пребивавал в Германия, поради което с нарочно писмо /л.9 от ДП/ е сигнализирано ОД МВР Благоевград, по повод, на което е започната проверка и образувано настоящото досъдебно производство.
В рамките на досъдебното производство е изготвена графическа експертиза, обективирана в Протокол № 54/01.03.2019год. по описа на Сектор “НТЛ“ при ОД на МВР – Благоевград (л. 71-л.73), заключението, по която установява, че “подписите и ръкописният текст в в декларацията и в заявленията за издаване на документ за самоличност на български граждани № / год. и № / год. са изписани от едно и също лице и вероятно са изписани от АНГ. Д..
В рамките на досъдебното производство са разпитани св.
2
Б. М.
/л.48/;Цв. Л./л.50/; М. М./л.51/. Чрез показанията на св.Б. М. и Цв. Л. се установява в сектора са подадени документи лично от обвиняемия, както и че е попълнил декларация по образец, в която е посочил, че обичайното му пребиваване е в Благоевград. Конкретно св. Л. установява процедурата по издаване на СУМПС, какви документи се подават и изискват. Св. М. М. от своя страна установява, че на посочения от Д. адрес, като постоянен живее той и съпругата му и никога не е живяло лице с имена А. Д. Установеното посредством показанията на тези свидетели се потвърждава и от събраните в рамките на досъдебното производство и неоспорени писмени доказателства, а именно Писмо рег. № / год. по описа на ГД “НП“ към МВР – София (л. 9); оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани – вх. № 10014/04.09.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 28) и оригиналите на приложените към него документи, включително оригинал на Декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП от 04.09.2018 год., подписана от АНГ. Д. (л. 30); оригинал на заявление – декларация от 04.09.2018 год., подписано от АНГ. Д. (л. 31); оригинали на вносни бележки (л. 32 – 33); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л. 34); оригинал на документ, установяващ, че на 10.09.2018 год. пълномощник на обвиняемия е получил СУМПС № 283739300/07.09.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 35) (л. 29 – 34); Протокол за извършена експертиза № 54/2019 год. по описа на Сектор НТЛ при ОД на МВР – Благоевград (л. 70 – 75); разпечатка на писмо – рег. № А-19727/15.07.2019 год. по описа на ДМОС – МВР – София (л. 87);
Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия, същия е неосъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК към периода на обвинението.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на кредитираната графическа експертиза, в която са обективирани действията и изводите на експерта, направен е анализ на констатираното при пълнота на доказателствата. Показанията на свидетелите са логични, последователни и се допълват от събраните писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна процесното престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Съобразно установеното от обективна страна на 04.09.2018 г. в гр.
Благоевград, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ № 83а, пред орган на властта – Цв. Л., изпълняваща длъжността системен 3 оператор в същия сектор, е потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца се дава пред орган на власт, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България, като знаел, че обичайното му пребиваване е в Р.Германия.
В конкретния случай чрез приетите по делото писмени доказателства, а именно посоченото писмо от германските власти, писмото на Главна дирекция „Национа полиция“, писмо от Д“МОС“ се установява, че Д. от 2014г. е адресно регистриран в Г., където е установен и към момента. От приложени и приети като доказателства Заявление и Декларация по чл. 13, ал.
1, т. 6 от Наредба № І-157 от 01 октомври 2002 г., за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (издадена от Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15 октомври 2002 год. се установява, както и чрез показанията на св.Л., че на инкриминираната дата Д. е поискал издаване на ново СУМПС, като потвърдил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на ЕС. От друга страна чрез изготвената експертиза и показанията на св.Л. по безспорен начин се установява, че подписа в приложената към заявлението декларация е на Д.. Ето защо съдът прие, че в случая чрез действията си обвиняемия е осъществил престъплението по чл.313, ал.1, пр.1 от НК от обективна страна.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. В случая попълнената от подсъдимия бланка на декларация е изискуема съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в страната не по-малко от 6 месеца“.Не е спорно в случая, а и се установява от доказателствата по делото, че на 04.09.2018г. обвиняемия е подал заявление за издаване на СУМПС, към което е приложил декларация, в която е посочил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на ЕС.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е 4 потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.Съставът на престъплението не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината. В конкретния казус Д. е декларирал в специално предвидена за това декларация, по съответен образец, обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на ЕС, което не отговаря на истината, защото по делото са събрани и приети доказателства, които не се и оспорват, че същия от 2014г. пребивава в Г. „Обичайно пребиваване“ е дефинирано в §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП по следния начин: “Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“ В конкретния случай се установява, че 12 месеца преди инкриминираната дата същия е пребивавал в Германия, където е и адресно регистриран от 2014г. При това положение по делото е безспорно установено обективно действие потвърждаване на неистина при удостоверяване на същите обстоятелства, пред орган на власт.
Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6689d04-6507-4609-84d8-9eef715618a7