Решение № 585 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330206896 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3926744 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.

Д. Г., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д. Г. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения, в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалният си представител пледира за отмяна на ЕФ с аргументи за изтекла абсолютна давност. Претендира разноски направени в хода на АНД 3323/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.св., КАНД 2106/2024г. по описа на Адм.съд Пловдив, ХХІ н.св. и по АНД 6896/2024г. по описа на РС Пловдив ХVІ н.св.

Въззиваемата страна - ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото в насока потвърждаване на ЕФ и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Д. Д. Г., за това, че на 27.08.2020г. в 15:10 часа в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“, до номер 111, посока на движение Север-Юг, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, е извършено нарушение за скорост с МПС Мазда 6, вид лек автомобил, рег. № **. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 71 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то/ползвател бил вписан Д. Д. Г. и на същата била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата.

По отношение на възражението направено от страна на жалбоподателя че в хода на АНД 3323/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.св. не било безспорно установено че гр. Пловдив, ул. Васил Левски 111 е в границите на гр. Пловдив и че съществува такъв администратеивен адрес, следва да се отбележи че жалбоподателя направи отказ да се събират доказателства в тази насока поради което съдът отмени определението си с което бяха изискани съответните писмени доказателства. Наличието обаче на такъв административен адрес се установява безспорно и от общодостъпната система Гугъл карти, в която е видно че такъв административен адрес се намира в 2 границите на гр. Пловдив, Северна индустриална зона. Същия административен адрес е на бензиностанция Лукойл. Поради изложеното според настоящия състав безспорно се установява че този административен адрес е в границите на гр. Пловдив.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, тъй като от приложените писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни, и в частност от Клип № 19664 ясно се установява, че нарушението е извършено с лек автомобил, Мазда с рег.№ ** и липсва основание да се приеме, че е заснет друг автомобил.

Що се отнася до стореното от страна на жалбоподателя възражение за изтекла абсолютна давност съдът намира същото за основателно. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С посочената разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН - с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е 3 абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал.

3 от НК.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш. Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административно - информационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му.

След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 27.08.2020г., то от този момент е започнала да тече обикновената

3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както и абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3, 4 вр. чл. 8-, ал. 1, т. 5 от НК която е четири години и половина. Абсолютната давност не зависи от спирането или прекъсването на давността. С нейното изтичане се погасява възможността да бъде реализирано наказателно преследване. Така този срок от четири години и половина е изтекъл на 27.02.2025г. При тези факти съдът приема, че срокът абсолютната давност е изтекъл.

По тези съображения съдът приема, че основание за отмяната на обжалвания електронен фиш представлява изтичането на срока на погасителната давност за административнонаказателно преследване и осъществяване на отговорността на извършителя на деянието.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. С. П. от 22.05.2023г. за процесуално представителство пред РС Пловдив по АНД 3323/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.св. В договора е отразено че договореното възнаграждение е 400 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. С. П. от 04.07.2024г. за процесуално представителство пред Административен съд Пловдив по КАНД 2106/2024г. по описа на Адм.съд Пловдив, ХХІ н.св. във връзка с ображване на Решение постановено от РС Пловдив по АНД 3323/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.св. В договора е отразено че договореното възнаграждение е 400 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката.