Решение № 1974 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1974 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330107481 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 17.06.2022 г. от П. И. К. против Д. И. О. се твърди, че на 07.12.2016 г. между страните възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът предоставил на ответницата сумата от 9500 лева, която следвало да бъде върната в срок до 31.12.2019 г. Бил подписан нарочен писмен договор за заем. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 9500 лева по договор за паричен заем от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че от ищеца била взела два заема, тъй като й предстояла покупка на апартамент и парите й не стигали. Единият заем бил в размер на 5 000 лв. от дата 12.10.2016г., а другият – за сумата от 9500 лв. по договор от 07.12.2016г. Средствата заела във връзка със закупуване на апартамент, като ищецът бил добър приятел на мъжа, с когото ответницата живее на семейни начала. Закупила апартамента на 23.03.2017г. Уговорили връщане до края на 2019г.

През лятото на 2019 г. ищецът поискал да му бъде върната заемната сума преди уговорения срок, тъй като искал да закупи имот, а не му достигали пари. Ответницата не разполагала с възможност да върне заетата сума наведнъж, поради което се разбрали да заплати разноските по покупката на имота и да заплаща всеки месец вноските по кредитите, които 1 ищецът щял да изтегли от две банки, докато погаси заема изцяло. В деня на сделката ответницата и мъжът й върнали част от сумата по договора за заем, като парите предали на ръка, а с тях ищецът заплатил комисионната на агенцията за недвижими имоти и нотариалните такси, включващи общата сума за такси и данъци за покупката и за учредяване на договорна ипотека. Ответницата започнала да изплаща и вноските по кредитите, като сумите се внасяли от мъжа й в Юробанк и в ОББ. По този начин твърди заедно с мъжа й да са изплатили сумата от 9500 лева, като не били искали разписка от ищеца, тъй като вносните бележки от двете банки били на името на мъжа на ответницата.

Посочва се, че доколкото ответницата и мъжът й не разполагали със средства, поискали заем от своя близка, която им дала сумата от 7000 евро на 20.08.2019 г. С тази сума се твърди, че били погасени процесния заем в размер на 9500 лева и още един в размер на 5000 лева, който отново бил предоставен от ищеца на ответницата. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 07.12.2016г., сключен между П. И. К. и Д. И. О., в качеството им съответно на заемодател и заемател, е предоставена парична сума в размер на 9500 лв., със срок на връщане на заема – 31.12.2019г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....на Нотариус рег.№ ...на НК, Д. И. О. е закупила от „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД описания недвижим имот, при продажна цена от 103 854.57 лв.

По делото са представени вносна бележка от 24.01.2020г. от „Юробанк България“ АД за сумата от 825 лв., с вносител М. С. М., в полза на П. И. К.; вносна бележка от 13.04.2020г. от „Юробанк България“ АД за сумата от 800 лв., с вносител М. С. М., в полза на П. И. К.; вносна бележка от 20.01.2022г. от „ОББ“ АД за сумата от 802 лв., с вносител М.С.М., в полза на П. И. К..

Представена е фактура № 0000000748 от 19.09.2019г., издадена от „Кондор недвижими имоти“ ЕООД в полза на П. И. К., с предмет – комисион за консултантски услуги на стойност 2816 лв. С вноска бележка от 19.09.2019г. в полза на Община Пловдив е преведена сумата от 4577.50 лв., задължено лице – П. И. К., вносител – А. Н. П., а видно от сметка/фактура от 19.09.2019г., заплатена е нотариална такса в размер на 2246.70 лв., задължено лице – П. И. К..

Представен е договор за заем от 07.12.2021г., сключен между Р. Б. и М. С. М., според който в заем е предоставена сумата от 7000 евро, както и нареждане за превод от 20.08.2019г. от Р.

Б., с получател Д. О.. По делото е приложено и банково извлечение за периода 20.08.2019г. – 20.08.2019г. от банкова сметка с титуляр Д. И. О..

По реда на чл.176 ГПК са изслушани обясненията на ищеца М. М.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено при условията на пълно и главно 2 доказване да докаже наличието на валидно заемно правоотношение с ответницата, респективно, че е бил изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответницата, както и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заема, който е изтекъл. В тежест на ответника е възложено да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията по писмения си отговор.

По делото не се спори, установява се и от представения договор за заем от 07.12.2016г., че ищецът, в качеството му на заемодател е предоставил на ответницата, в качеството й на заемател сумата от 9500 лв. Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума до 31.12.2019г. В чл.2 от договора изрично е предвидено, че заемодателят е предал сумата на заемополучателя към датата на подписване на договора, като договорът се счита за разписка за получената от заемополучателя сума. Предаването на сумата на ответницата не се и оспорва от нейна страна. Поради това съдът намира, че по делото е доказано наличието на облигационна обвързаност между страните по договор за заем от 07.12.2016г.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда възражения, че заемната сума е върната в пълен размер на заемодателя – чрез дадени пари на ръка от ответницата и нейния съжител М.М. на ищеца, с които пари ищецът заплатил комисионната на агенцията за недвижими имоти и нотариалната такса, свързани със закупуване от негова страна на недвижим имот, както и чрез заплащане на вноските по изтеглени от ищеца кредити от „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Ищецът не оспорва, че има сключени договори за кредит с посочените две банки. Независимо от това обаче, възраженията по отговора според настоящия състав не са доказани. В представените фактура № 0000000748 от 19.09.2019г., издадена от „Кондор недвижими имоти“ ЕООД, с предмет – комисион за консултантски услуги на стойност 2816 лв., както и сметка/фактура от 19.09.2019г. за дължимата нотариална такса в размер на 2 246.70 лв., като вносител е посочено лицето П. И. К.. Не са ангажирани от ответната страна доказателства в подкрепа на възражението, че посочените в тези документи суми са дадени на ръка на ищеца от ответницата и лицето М. М.. Що се отнася до представените с отговора на исковата молба и впоследствие постъпили и от „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД вносни бележки от дати 24.01.2020г. за сумата от 825 лв., вносна бележка от 13.04.2020г. за сумата от 837 лв., вносна бележка от 20.01.2022г. за сумата от 802 лв., вносна бележка от 24.01.2020г., като вносител действително фигурира лицето М.С. М., в полза на П. И. К., с отразени основания за внасяне – погасяване на кредит, но това не променя формирания извод за недоказаност на възраженията по отговора. От една страна, М.С.М. не е страна по сключения между страните договор за заем, а от друга, липсват каквито и да било доказателства, дори и да се приеме, че това лице е погасявало дължими от ищеца вноски по сключените договори за кредит, на какво основание се е извършвало това. Не може да се направи извод, че плащането на тези погасителни вноски представлява погасяване на дължими суми по договора за заем от 07.12.2016г., доколкото правните субекти си предават парични суми на различни основания. Освен това, по реда на чл.176 ГПК ищецът изрично заяви, че той е предоставял суми на М.М., за да ги внася 3 последният в банка, когато за ищеца това е било невъзможно. При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не е доказано изпълнение на задължението на ответницата за връщане на дадената в заем сума. Безспорно е настъпил падежът за връщане на заемната сума – 31.12.2019г. Поради това предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 380.80 лв. внесена държавна такса. В полза на а.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата, в общ размер от 905 лв., от които 805 лв. определено адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакция на текста към датата на представения по делото договор за правна защита и съдействие и сумата от 100 лв. за проведеното по делото трето съдебно заседание по чл.7, ал.9 от Наредбата.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. О., ЕГН ********** от ...... да заплати на П. И. К., ЕГН ********** от..... сумата от 9 500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/, представляваща невърната сума по договор за паричен заем от 07.12.2016г., с падеж – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. И. О., ЕГН ********** от ...... да заплати на П. И. К., ЕГН ********** от .... сумата от 380.80 лв. /триста и осемдесет лева и 80 ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д. И. О., ЕГН ********** от ..... да заплати на а.К. Й. К., АК Пловдив, с личен номер ....сумата от 905 лв. /деветстотин и пет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4