Решение № 992 от 06.06.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ .........../ 06.06.2018г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР В.ЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 298 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 195/17 от 29.01.2018г. по гр.д. № 5301/2016г. на ВКС, I ГО е отменено Решение № 964 от 18.05.2015г. по в.гр.д. № 799/2015г. по описа на ВОС, както и с Определение № 12 от 29.01.2008г. е отменено Определение № 3012 от 24.08.2015г. по същото в.гр.д., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и установяване на фактите.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на К.Ж.Н. срещу Решение № 4600 от 15.11.2012г. по гр.д. № 7804/2010г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ул. ”Х.М.” № 36, попадащ в кв. 194А по плана на 9-ти м.р. на града, целия с площ от 150 кв.м. и при граници: имоти с идентификатори *** /улица „Х.М.”/;

***; ***; ***; *** и ***, ведно с построената в мястото жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ от 67 кв.м., между съделителите и при квоти за всеки, както следва:

-

¼ ид.ч. за Р.К.К. - К. с адрес: ***,

-

¼ ид.ч. за С.К.Д. с адрес: *** и

-

½ ид.ч. за „Белос” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белослав, кв. ”Акации”, ул. ”Крайбрежна”, представлявано от Г. И. Ч. и С.И.Ч., като от делбата е изключен съделителят К.Ж.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и за постановяването му при нарушение на производствени правила. По делото не е ясно идентифициран броя на построените в дворното място сгради, като е неясно кои са действителните имоти, предмет на делба.

Противоречие е налице и в изводите на съда, доколкото е прието, че е прехвърлена цялата сграда, а делба на сградата е допусната между тримата съделители. В действителност в мястото има две сгради, видно от гр.д. № 138/1969г. По това дело делбеният имот е обособен в два дяла, в които е разделена и самата къща, като всяка от тези части придобива самостоятелен статут и съсобственост липсва, освен за обслужващи помещения. Съсобственост между наследниците възниква само по отношение на наследения от М. Р. дял, като другия дял остава собственост на М. К.. След смъртта на М., негови наследници са П. и М.. По иск на първата е извършена делба по гр.д. № 5304/2000г. на ВРС, като с решение по това дело имота е възложен изцяло в дял на П. Р.а. Към този момент съсобствеността по отношение на сградата е прекратена окончателно. Ето защо изводът за наличие на съсобственост по отношение на сградата е неправилен и несъответен на доказателствата по делото. Впоследствие М.Н. дарява на брат си П. Н. собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот, като с НА № 89/2007г. последния е признат за собственик на целия недвижим имот, придобит по делбеното дело – ½ ид.ч. от мястото и цялата жилищна сграда. Презумпцията на чл.

92 от ЗС е неприложима при прехвърляне на ид.ч. от съсобствен имот. Доколкото в мястото са налице две сгради собственост на различни лица, то дворното място е обща част, поради което делбата й е недопустима. Моли в тази връзка да се отмени изцяло обжалваното решение, а предявения иск – отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата „Белос“ ООД и С.Д. оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението. Молят същото като правилно да бъде потвърдено.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р.К.К. - К. срещу С.К.Д., „Белос“ ООД, гр. Белослав и П. К. Н., п. на 19.09.2010г. в хода на делото, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от правоприемника му К.Ж.Н. съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна на ***, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 150 кв.м. и при граници: поземлени имоти с ид.

***; ***; ***; ***; *** и ***, ведно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ от 67 кв.м.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: ищцата и първата ответница са сестри и са придобили ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот на основание наследяване по закон на майка им М. М.К.. Последната заедно с баща си М. П. Р. придобили собствеността върху имота на основание придобивна давност, за което е съставен НА № 94/28.05.1965г.

Ответникът „Белос“ ООД придобил ид.ч. от правото на собственост върху общия имот на основание договор за покупко продажба от продавача П. Н., а последния от своя страна е придобил права на основание договор за дарение от сестра си М.Н..

Последните двама се легитимират като наследници на майка им П. П. Р.а, която като втора съпруга на М. Р. наследила същия. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което бъде допусната делба на общия имот съобразно установените от закона квоти между съсобствениците.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба депозирали ответниците С.Д. и К.Н.. Същите заявили, че оспорват иска за делба на общия имот. Ответникът Н. оспорил твърдението, че приживе синът му П. Н. прехвърлил на ответното ООД собствеността на построената в имота жилищна сграда, с твърдения, че с НА № 33/18.01.2007г. и НА № 130/18.01.2008г. същият прехвърлил собствеността си върху 75 кв.м. само от земята, без сградата.

Отправил искане за отхвърляне на иска за делба.

В хода на първото по делото съдебно заседание ответникът „Белос“ ООД, чрез представител изразил становище, че не оспорва иска за делба при квоти ½ ид.ч. от парцела и жилищната сграда за дружеството и по ¼ ид.ч. за С.Д. и Р.К.. Заявил, че ответникът К.Н. следва да бъде изключен от делбата, поради липса на права върху делбения имот.

Ответникът К.Н., чрез представител оспорил твърдението, че в имота съществува само една жилищна сграда. Навел твърдения, че сградите в него са две, като е извършена предходна делба между наследодателя му П. Н. и наследодателя на ищцата по гр.д. № 5304/2000г. по описа на ВРС, 14-ти състав, към което е присъединено гр.д. № 138/1969г. на ВРС. По това дело сградата била разделена на два дяла, единият от които поставен в дял на М. П. Р..

Впоследствие този дял бил възложен на наследодателите му П. К. Н. и М. К. Н.

/негови низходящи/. М. прехвърлила своя дял на П., като последният станал изключителен собственик на сградата в имота и на ½ ид.ч. от мястото. С цитираните прехвърлителни сделки П. Н. прехвърлил на „Белос“ ООД само дворното място, като понастоящем К.Н., правоприемник на сина си се легитимира като едноличен собственик на сградата. Ето защо заявил, че не следва да участва в делбата.

Другата сграда, долепена до неговата, заявил, че е съсобствена между ищцата и първата ответница. По отношение на дворното място заявил, че делбата е недопустима, доколкото се явява обща част.

„Белос“ ООД оспорил това твърдение. Изразил становище, че с прехвърлителната сделка по НА № 130/2012г. наследодателят на ответника П. Н. продал на дружеството 71,25 кв.м. от ПИ, ведно с всички трайни подобрения, т.е. постройки и сгради в имота. С Разписка с нотариална заверка на подписа рег. № 935/18.01.2008г. на Нотариус Л. Гонова от същата дата, продавачът изрично декларирал, че с договора е продадена и жилищната сграда, която той притежава, за което му е платена цената. Евентуално навел твърдение, че към 2008г. сградата била почти разрушена, поради което и не била описана в акта, а отразена като трайно подобрение, а на всичко пристроено и надстроено след този момент дружеството е станало собственост на основание приращение.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С НА за собственост на недвижим имот по давност № 94, том V, д. № 1888/1965г. на Нотариус Стоян Стоянов при ВНС, на 28.05.1965г. М. П. Р. и М.

М. П.а са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот – къща, находяща се в гр. Варна, ***, състояща се от две стаи, кухня, външно стълбище с площадка, две входни антрета, покрит вход, тераса, клозет с изолационно антре, три изби, пералня и дворно място, цялото с пространство от 150 кв.м., съставляващо парцел I, пл. № 14, 16 в кв. 194 по плана на гр. Варна, при съседи: улица, Т.К.Т., В. П. и наследници на С.С..

С влязло в сила Решение от 10.10.1969г. по гр.д. № 138/1969г. на ВРС, VI-та колегия е обявен за окончателен съставения с определение от 15.09.1969г. и предявен на страните в с.з. на 03.10.1969г. проект за разделителен протокол, съобразно който дял I-ви по заключението на вещото лице, състоящ се от изби №№ 1 и 2, подстълбищен килер № 3, антре № 4, кухня № 5, стая № 6, общи антре № 7 и клозет № 8, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 150 кв.м., оцветени с червено по скицата на вещото лице, на стойност 3 200 лв., от допуснатия до делба недвижим имот: дворно място, с площ от 150 кв.м., съставляващо парцел I, пл. №№ 14, 16 в кв. 149 по плана на гр. Варна и къща, находяща се в гр. Варна, ***, на обща стойност 5 900 лв., е възложен в дял на М. П. Р., като за уравнение на дяловете, същия е осъден да заплати на М. М. П.а сумата от 250 лв., а дял II-ри от заключението на вещото лице, състоящ се от изба № 9, навес № 10, антре № 11, стая № 12, тераса № 13, общи антре № 7 и клозет № 8, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 150 кв.м., оцветени със синьо по скицата на вещото лице, на стойност 2 700 лв., е възложен в дял на М. М. П.а.

М. П. Р. е починал на 17.08.1997г., към който момент призовани да го наследят били втората му съпруга П. П. Р.а и дъщеря му М. М.К., видно от Удостоверение за наследници изх. № 64334/01.04.2010г. от Община Варна /л. 6/.

По искова молба на П. П. Р.а срещу М. М.К. е образувано гр.д. № 5304/2000г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, с влязло в сила решение от 29.06.2001г. по което е допусната съдебна делба на недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място с площ от 150 кв.м., съставляващо парцел XI-29, в кв. 194 по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна, заедно с построената в същото жилищна сграда, състояща се от: антре, кухня, стая, две изби, ид.ч. от избено антре и от клозет, подстълбищен килер, като стаята, кухнята и антрето са разположени на втория етаж от към улицата, при квоти: 1662.5/3200 ид.ч. за П. Р.а и 1537.5/3200 ид.ч. за М. К.. С Решение № 650 от 14.10.2004г. по гр.д. № 355/2004г. на ВКС, I ГО на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ допуснатият до делба имот по това дело е възложен на П. П. Р.а.

П. П. Р.а е починала на 21.01.2005г., когато била наследена от своите внуци М. К. Н. и П.

К. Н. по заместване на починалата преди нея дъщеря З.З.К., п. на 18.09.2002г.

/УН изх. № 67239/22.06.2010г. от Община Варна – л. 19 гръб и УН № III-343/16.05.2005г.

– л. 41 в.гр.д. №1809/2004г. на ВОС/.

С

Договор за дарение, оформен с НА № 103, том 3, рег. № 5622, д. № 453/2006г. на Нотариус Орлин Стефанов, на 30.10.2006г. М. К. Н. дарила на брат си П. К. Н. собствената си ½ ид.ч. от придобития чрез делба и по наследство и притежаван в съсобственост недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от УПИ XI-29 в кв. 194, 9-ти подрайон на гр. Варна, ***, целия с площ от 150 кв.м., заедно с построената в този имот жилищна сграда, състояща се от антре, кухня, стая, две изби, ид.ч. от антре и от тоалетна, подстълбищен килер, като стаята, кухнята и антрето са разположени на втория етаж към улицата, при граници на имота: улица, имоти XII-30; X-28 и