Решение № 71 от 29.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ловеч, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря В.А ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Георги Л.чев Аргиров (ОП-Ловеч) като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214300600254 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 260007/08.02.2021 г. по НОХД № 230/2019 год., Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Л.. Р. Л.., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.06.201З г., около 20. 20 часа, в с. *******, Ловешка област, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 1, противозаконно унищожил чужда движима вещ - задно ел. нагревно стъкло на лек автомобил БМВ 324 ТД с рег.№......., собственост на Ж.В.Б. от с. ******* и повредил преден капак и предна лява врата на същия автомобил, като причинил имуществени вреди в размер 442.60 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1 от НК и чл. 54 НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода на Л.. Р. Л.. за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 53, ал. 1, б. „а" НК е отнел в полза на държавата вещественото доказателство - един брой вила с четири зъба и дървена дръжка с дължина от 110 см., като е постановил, след влизане на 1 присъдата в сила, бъде унищожено.

Съдът е постановил веществено доказателство - един брой бяла тениска с яка с надпис " INTO", с 4 бр. дупки на гърдите и 2 бр. дупки на левия ръкав и петна от кръв по него - да се върне на пострадалия Ж.Б..

Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 81. 00 лева разноски по досъдебното производство за автотехническа експертиза.

Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да заплати на P C - Луковит сумата 249. 67 лева, представляваща 1/3 от разноските по НОХД №372/2014 г. на РС-Луковит.

Съдът е осъдил подсъдимия Л.. Р. Л.., с горната самоличност, да заплати на PC - Ловеч разноски по настоящето дело в размер на 146.67 лева.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Л.. Р. Л.., чрез адв. И. с която моли да се постанови нова присъда, с която да се отмени постановената присъда и да бъде постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден.

Излага, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като не е приложен правилно. Сочи, че в хода на проведеното съдебно следствие не са установени безспорни доказателства, сочещи по категоричен и несъмнен начин, че доверителят му е съпричастен към Д.ието, за което е осъден от първоинстанционния съд. Посочва, че съдът в мотивите си изцяло кредитира показанията на едната група свидетели - тези от страна на частните обвинители, без да коментира другата група свидетели, близки и познати на Л., които възпроизвеждат различна обстановка на инцидента. Приема, че съдът сочи за признати факти и обстоятелства, които дори P C Луковит, при първоначалното разглеждане на делото пред него, не приема да са се случили.

Показателен пример в тази връзка е обстоятелството, че Л. с другия подсъдим И. са избягали от мястото на инцидента, като са шофирали опасно автомобил, хвърляли по пострадалите камъни и други подобни твърдения, приети за достоверни, но те не кореспондират по никакъв начин с гласните доказателства по делото.

Твърди, че в хода на първоинстанционното дело е установено, че подсъдимите Л. и И. отиват до магазина на Г.А. да си купят алкохол, като пред заведението е бил частния обвинител Д. Г., който както е станало ясно, е имал стари пререкания с Л.Л.. Това сочат гласните доказателства по делото включително и от кварталния полицай - свидетеля В. Д., така и от справката на РУ - Луковит. Подсъдимия Л. е подавал жалби, че е бит и тормозен от Д. още преди този инцидент.

Налага довод, че е доказано, че не Л.Л. е започнал побоя, а че той е бил измъкнат насила от колата от Д. Г. и е бит, което е наложило И. да се върне 2 до домът му да търси помощ в лицето на подсъдимия Л..

Приема, че неправилно съдът приема за доказана защитната теза на частните обвинители и техните свидетели, че Л.Л. се е върнал с И. с колата до домът си. Сочи, че св. С.Б. е заявил, че видял Л.Л. да бяга пеша към домът си, пък другите са твърдели, че се качил в колата с И. и избягал. Счита, че е установено, че Л. е бит от самите т.нар. пострадали и то инцидента е възникнал само и единствено от противоправното поведение и провокация от страна на Д.Г..

Счита, че са противоречиви и показанията на свидетелката Д.А., която заявява, че пострадалия С.Б. е бит от поде. А. И., но не е видяла Л. да удря С. и Д.. Сочи обаче, че била видяла, че въззивника Л.Л., което по делото и конкретно от допълнителната СМЕ се опровергава категорично.

Заема позиция, че от разпита на свидетелите не се установи подсъдимите Л. и И. да са тръгнали на саморазправа, както е посочено, а точно обратното това прави пострадалия Д. Г., който се „възмутил" от тяхното поведение. Счита, че не е установено и замерянето с камъни от тяхна страна и това е поредната защитна теза на пострадалите.

Не приема и установеното от съда, че И. и Л. носили бухалка, вила и брадва, тъй като е налице противоречиви в тази насока в показанията на всички свидетели - кой какво е носил, кой с какво се е сдобил по време на боя и кой кого и с какво е ударил, включително и относно повредите по процесния автомобил. Счита, че този факт не е конкретизиран от съда.

Посочва, че бухалки, палки и брадви не са установени от пристигналите полицаи на място и не са приобщени по реда на НПК.

Излага, че съдът е приел, че Л.Л. е държал процесната вила, а прокурорът в обвинителния акт е приел, че И. и Л. са носели тази вила.

Счита, че не е без значение обстоятелството, че собственичката на процесния автомобил -Б., е живяла на семейни начала с пострадалия Д.Г..

Твърди, че не се доказано по делото, че Л. е действал с умисъл целенасочено за увреждане телесната неприкосновеност и чуждата собственост процесния автомобил.

Приема, че независимо от усилията и след изчерпване на всички процесуални средства, е останало сериозно съмнението дали Л. е извършил соченото престъплението, поради което следва да се признае за невиновен и да се оправдае, защото обвинението не е доказано по безспорен начин.

Като алтернативно искане, намира, че ако има извършено престъпно Д.ие, то е налице маловажен случай и следва да се квалифицира Д.ието като престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, което съгласно член 218в НК се преследва по частен път и е изтекла предвидената в закона абсолютна давност.

Налага довод, че мотивите на съда се явяват непълни, неясни и 3 противоречиви по съставомерността на престъплението и тези пороци на мотивите се приравняват на пълната им липса, което е нарушение и е съществено по смисъла на чл. 348, ал. З, т. 2, пр. 1 от НПК и съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт. - Решение №20/2015г. по н.д. №1686/2014г. на ВКС, ll-ро НО.

Защитата приема, че наказанието в присъдата е и явно несправедливо, тъй като не отговаря на обществената опасност на Д.ието и дееца. Посочва, че P C неправилно е приел, че са налице отегчаващи обстоятелства свързани единствено с факта, че Л.омир е станал причина за инцидента, тъй като доказателствата сочат, че инцидента е започнал от Д.Г.. Не приема и извода на съда, че с тези действия е застрашен живота и здравето на св. П.И. и С.Б., тъй като няма такива повдигнати обвинения. Твърди, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и налице условията за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и налагане на по-леко наказание предвидено в закона за подобен род Д.ие, а именно „пробация“, каквото е било и искането на прокуратурата.

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч излага становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция. Счита, че определеното от съда наказание е справедливо, като са взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства от една страна, а от друга страна е обсъдил пряко действията на подсъдимия преди инцидента, неговото поведение при управление на лек автомобил, по време на инцидента и правилно е приел, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. И., като молят да се уважи подадената въззивна жалба по изложените в нея аргументи.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Л.. Р. Л.., АС. АС. ИЛ. и Н. Й. Л. (срещу последните двама в хода на съдебното производство наказателното производство е прекратено по давност) живеят в с. *******, област Ловеч и се познават. Л. е чичо на Л..

Свидетелите Д. Г. ГР. и Ж.В.Б. живеят в с.*******, на семейни начала.

Вечерта на 09.06.2013 г. те отишли с лек автомобил, марка „БМВ 324 ТД“, с peг. № ****** АТ, собственост на Б., до заведението на св. Т.Т.А. което се намирало в с.*******, на ул.„Св.в.Кирил и Методий“ №1. Автомобилът бил паркиран пред заведението, пред което имало и маси на открито и които още били празни. Двамата застанали пред заведението и Г. звъннал по телефона на брат си. Вътре в заведението били свидетелите М.Ц.Й. и Д.Б.Д.

В същото време по улицата, към заведението, се движел с висока 4 скорост лек автомобил марка „Опел Астра“, червен на цвят, управляван от въззивника. На предната дясна седалка до Л. бил АС. АС. ИЛ.. По същата улица и в същата посока се движел пеша и св. П.Б.И. Той чул идващият зад него автомобил, обърнал се и видял Л., който в същия момент извил рязко волана към него. За да се предпази И. отскочил настрани към храстите. Тази ситуация била видяна от свидетелите Г. и Б.. Автомобилът спрял пред заведението и от него слязъл А.И., който искал да си купи нещо. Поради стара вражда между свидетеля Г. и Л., двамата се скарали. Л. потеглил рязко с автомобила и стигнал до близкото кръстовище, където дръпнал ръчната спирачка на колата и тя се завъртяла около оста си. В същия момент през кръстовището преминавал св. СТ. Ж. Б., който за да не бъде блъснат от занеслия се автомобил, отскочил настрани и паднал на земята. Тази ситуация била възприета от св. Б. и Г., на които се сторило, че автомобилът ударил Б..

Те тръгнали към кръстовището, където междувременно вече бил възникнал словесен конфликт между Л. и Б. по повод случилото се. Л., виждайки приближаващите се Б. и Г., започнал да хвърля по тях камъни. В същия момент от към училището се появил А.И., който седнал на шофьорското място в лекия автомобил „Опел Астра", потеглил с него към тях, като направил няколко маневри и се блъснал в парапета до училището. Л. продължил да хвърля камъни и да се заканва, след което се качил в лекия автомобил при И. и двамата потеглили в посока центъра на селото.

Свидетелите Г., Б. и С.Б. се върнали пред заведението, където ги чакал свидетеля П.И.. Те започнали да обсъждат случилото се.

След няколко минути червеният „Опел Астра“ се върнал и от него слезли А.И., Н. Й. Л. и Л. Л.. Първият държал в ръцете си брадва, Л. - дебела тояга, а Л. - вила. Тримата нападнали свидетеля С.Б., който се оказал найблизко до тях, като започнали да го удрят и го повалили на земята. А.И. останал при Б., а Л. и Л. се насочили към свидетелите Б. и Г.. Последният също тръгнал към тях с цел да помогне на свидетеля Б.. В това време подсъдимият Л. замахнал с вилата, ударил и счупил задното стъкло на автомобила, собственост на свидетелката Ж. Б.. Отново замахнал и ударил и задното ляво стъкло на автомобила, но не успял да го строши. Нанесъл удари с вилата и по купето на автомобила. След това, заедно с Л. се нахвърлили да бият свидетеля Г..

Всичките тези действия били видени и от свидетелите М.Ц.Й. и Д.Б.Д. които чувайки шума и виковете пред заведението излезли навън и възприели случилото се. Д. Д. повикал и собственика на заведението - свидетеля Г.А., който в този момент се намирал в двора на къщата зад заведението. Ангелов се намесил в конфликта, опитвайки се да разтърве биещите се. В същото време в сбиването се включил и свидетелят Ж. Й. Б., който живеел наблизо и чул виковете на сина си - свидетеля С.Б.. Виждайки го, Л. се насочил към него замахнал няколко пъти към тялото му с вилата, която продължавал да 5 държи. Успял да го прободе с нея в областта на дясната предмишница.

Разпечатката съдържа 43 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d667d1fd-a15b-4719-9988-eddf0f3528ab