Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1025 от 01.12.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1389/2021
Вид
Решение № 1025
Подписан
01.12.2021
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Русе, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520101389 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.

415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.

79, ал. 1 от ЗЗД от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. чрез клона си в Република България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Д*Д* чрез юрисконсулт Н. АНГ. М. против ЕРХ. Н. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул.

В* № 4.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX13766669, сключен на 15.08.2016 год., отпуснал на ответника револвиращ кредит в размер 1000.00 лева. Минималната погасителна вноска при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева е 60 лева. Според представения договор обаче е финансирано закупуването на смартфон SAMSUNG J5 на стойност 345.00 лева и застрахователна премия по групова полица № 5/2008 год. сигурност на плащанията в размер на 26.00 лева.

Същевременно заявява, че вземането му произтича от договор за револвиращ портебителски кредит CARD- 14253117, сключен на 03.01.2017 год. Този договор не е представен по делото, а единствено Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 13766669... CARD- 14253117.

Ищецът заявява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по договор CARD- 14253117 е било в размер на 1072.85 лева за 1 главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от 01.03.2017 год. до 12.10.2017 год. и 317.15 лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до 23.10.2020 год.

Ищецът твърди, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 4972/2020 год. по описа на РРС, която заповед му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното производства.

В условията на евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно обявена на ответника, предявява осъдителни искове за същите суми.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител, оспорва исковете, няма доказателствени искания.

Оспорва наличието на договорни отношения между страните, предоставянето на кредитната карта на ответника, обвързаността му от Приложение № 1 поради неподписването му от ответника и липсата на доказателства за предоставянето му, преви възражение за прекомерност на възнаградителната лихва.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед № 261880 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2020 год. по гр. д. № 4972/2020 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника ЕРХ. Н. Р., ЕГН ********** да заплати сумите: 1072.85 лева- главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от 01.03.2017 год. до 12.10.2017 год., 317.15 лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до 23.10.2020 год., законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020 год. до изплащане на задължението, както и 78.17 лева- разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 15.08.2016 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и ЕРХ. Н. Р. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX- 13766669 за финансиране на стоки и услуги, както следва: смартфон SAMSUNG J5 на стойност 345.00 лева и застрахователна премия по групова полица № 5/2008 год. сигурност на плащанията в размер на 26.00 лева.

В чл. 12 от условията по договора (имащи характер на общи условия) е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева. Това ще се случи, след като кредиторът проучи изпълнението на задълженията по договора от страна на кредитополучателя и не покъсно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, този раздел не поражда действие. Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения от 2 кредитора начин. Съгласно чл. 21 от условията кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. С нея ще бъде предоставен документ- приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.

На листи 22 и 23 от делото е приложено горепосоченото приложение, но то не носи подписа на кредитополучателя, което води до извод за липса на валидно правоотношение между страните, въз основа на което се претендират сумите по делото.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че до ответника въобще не е достигала процесната кредитна карта, което се установява от приложената на лист 26 от делото товарителница № 91921614253117/1774691, в която на 23.12.2016 год. е отбелязано, че причината за недоставяне на пратката е, че телефонът на адресата не отговаря. На следващо място в графа „съдържание на пратката” е вписано „документи”, което е твърде общо и не може да обоснове извод, че е изпратена точно кредитна карта. Нелогично звучи и твърдение, че кредитна карта се изпраща по пощата, предвид ноторно изключително строгите правила, при които се предават кредитни и дебитни карти от финансови институции на техните клиенти.

В исковата молба се твърди, че договор CARD- 14253117 е сключен на 03.01.2017 год., но доказателства за този факт няма.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за потлебителски револвиращ кредит CARD- 14253117, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и главно доказване следваше да установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който е бил изправна страна, предоставил е кредитна карта с лимит 1000 лева на ответника, както и че кредитополучателят е усвоил посочените в исковата молба суми и дължи съответните такси и лихви. Ищецът не установи, че е нелице валидно сключен договор CARD- 14253117, че реално е предал кредитната карта и че ответникът я е активирал.

С оглед отхвърляне на главния иск, то следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за законна, договорна лихва и обезщетение за забава.

Поради изложеното направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се следват.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж рег. № 542097902, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д*Д*, чрез юрисконсулт Н. АНГ. М., искове да бъде признато за установено, че ЕРХ. Н. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, бул. Ц*О* № 123, вх. 1, ет. 5, ап. 19, дължи сумите1072.85 лева- главница, 281.17 лева- възнаградителна лихва от 01.03.2017 год. до 12.10.2017 год., 317.15 лева- мораторна лихва от 12.10.2017 год. до 23.10.2020 год., законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020 год. до изплащане на задължението, които представляват парични задължения, претендирани по Договор за потлебителски револвиращ кредит CARD- 14253117, за които е издадена заповед № 261880 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2020 год. по гр. д. № 4972/2020 год. по описа на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4