Определение № 480 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. София, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600568 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение от 28.04.2023г. по ЧНД №1753/2023г., Софийски градски съд, НО, 6-ти състав е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. А. П. от остатъка от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт общо наказание от 7 /седем/ години лишаване от свобода по нохд №9427/2020г. на СРС, с остатък от 2 /две/ години и 15 /петнадесет/ дни.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от адв.Д.Т., пълномощник на лишения от свобода П.. В жалбата се твърди, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав е изградено в нарушение на обективния анализ на доказателствената съвкупност по делото. Според защитата, определението се отклонява чувствително по съдържанието си от заложените в българското законодателство стандарти и не може да бъде окачествено като убедително, законосъобразно и правилно, предвид оценката и категоричността на представените по делото доказателства. Не било извършено пълноценно и пълно обсъждане на обстоятелствата, изложени в представените по делото доказателства, свързани с поправянето на осъденото лице в рамките на пенитенциарното заведение. Посочва, че П. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, с което е изпълнена първата от двете задължителни предпоставки на чл.70 ал.1 т.1 от НК. От представените по делото доказателства било видно, че доброто поведение и позитивна линия на промяна на осъдения П. покриват изцяло и в пълна степен стандартите и критериите за УПО, свързани непосредствено и с втората изискуема предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 от НК вр.чл.439а ал.1 и ал.2 от НПК, както и с указанията, посочени в т.ІІ т.4а, т.7, т.9, т.10 и т.11 от Препоръка №2003822 на Съвета на Европа, относно условното предсрочно освобождаване, приета от Комитета на министрите на държавите членки на ЕС.

Неправилно съдът в определението си коментирал данните за обществената опасност на 1 престъплението, свързани в характера на производството за УПО. Посоченото бил в противоречие с Постановление №7 от 27.06.1975г. на Пленума на ВС /изм. с Постановление №7/06.07.87 на Пленума на ВС/, според които при решаване на въпросите за УПО, съдът не може да се позовава на степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /чл.54 и чл.55 от НК/. Най-съществените и възлови обстоятелства, сочещи на приключил корекционен процес и показващи цялостно поправяне на осъденото лице е оценката на риска от рецидив. Защитата навежда довод, че ако първия съд се бил съобразил с актуалния и редуциран риск от вреди към обществото, трудовата ангажираност на осъдения в МЛС и извън тях, хомогенната му и регулярна връзка със семейството му, то би достигнал до други правни изводи. Освен това съдът не се съобразил със здравословното състояние на осъденото лице, на неговата съпруга и единствения му родител.

Моли се да бъде отменено определението на СГС като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново, с което А. П. да бъде условно предсрочно освободен, поради наличието на всички изискуеми условия на закона, както и да бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 2 /две/ години да бъде постановена пробационна мярка на осн.чл.70 ал.6 пр.2 от НК вр.чл.42а ал.2 т.2 от НК.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение от 28.04.2023г. по ЧНД №1753/2023г., Софийски градски съд, НО, 6ти състав е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. А. П. от остатъка от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт общо наказание от 7 /седем/ години лишаване от свобода по нохд №9427/2020г. на СРС, с остатък от 2 /две/ години и 15 /петнадесет/ дни.

Най-напред въззивният съд установи, че осъденото лице А. П. е постъпил в затвора в гр.*** на 04.03.2020г., като по отношение на него е приведено в изпълнение общо наказание от 7 (седем) години лишаване от свобода, определено по нохд № 9427/20г. на СРС за деяния по чл.195 и чл.354а от НК, с предварителен арест от 10 месеца и 9 дни. Остатъкът за изтърпяване към 28.04.2023г. е в размер на 2 /две/ години и 15 дни.

В този смисъл правилно първостепенният съд е посочил, че е налице втората формална предпоставка на закона, съгласно чл.70 от НК, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание.

Първата предпоставка на закона обаче, изисква осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. За да бъде направена обективна преценка за това обстоятелство, решаващият съд е взел предвид и обсъдил приложените по делото 2 броя доклади, заключение, затворническо досие на осъдения, доклад на пробационен служител.

Допълнително са били представени текущ доклад и доклад за пробационен надзор за лишения от свобода, както и документи, касаещи здравословното състояние на негови 2 близки. Така е било установено, че осъденият П. е награждаван, не е наказван, рискът от вреди е понижен и е в границите на ниските стойности. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е бил изменен от „строг“ до „общ“. Безспорно се наблюдава положителна промяна при осъденото лице.

Правилно е обърнато внимание на обстоятелството, че осъденият П. фактически е изтърпял 4 /четири/ години лишаване от свобода, от които 10 /десет/ месеца и 9 дни са предварителен арест, през което време със задържаното лице не се провежда корекционна дейност. От наказанието му, 11 /единадесет/ месеца и 12 дни са от извършена работа. Като цяло, при обсъждане на първата, посочена от законодателя предпоставка, трябва да се има предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, които задължително намират отражение в нормативната уредба на служителите, извършващи корекционна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства, първостепенният съд установил положителна насока в превъзпитателната и поправителна работа с лишения от свобода П., като правилно е преценил, че изложеното не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.439а от НПК. Въззивната съдебна инстанция установи, както и първия съд, че в доклада липсва констатация плана на присъдата да е изпълнен в пълен обем.

Съгласно изложеното в него, положителните промени трябва да бъдат стабилизирани и трайно проследени, което означава, че не са постигнати трайни такива. В тази насока следва да се премине към промяна на режима на изтърпяване на наказанието от „общ“ към „лек“, което все още не се е случило.

Извън тези съображения, въззивният съд споделя становището на първия съд, както и на администрацията на затвора, че поправителния процес при осъденото лице не е настъпил в цялост и че има проблемни зони, в които работата следва да продължи.

Безспорно е, че лишеният от свобода П. е награждаван и има добро поведение, но следва да се отбележи също така, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарните заведения /Глава ІХ от ЗИНЗС/.

Изложените до тук обстоятелства са били подробно обсъдени от първостепенния съд, който при спазване на разпоредбите на закона е посочил както отрицателните данни, така и положителните данни, поради което и не може да бъде споделен доводът на защитата, че съдът е бил предубеден. Произнасянето на съда е въз основа на приложените по делото доказателства, а те са изготвени от затворническата администрация, която е в пряк контакт с лишените от свобода лица и има задължение да работи за тяхното поправяне и превъзпитаване с посочените от закона средства. Не на последно място, въззивната съдебна инстанция счита, че всички описани обстоятелства следва да бъдат обсъждани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с цел достигане до обективни и законосъобразни изводи.

Според настоящият съдебен състав, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК, в съвкупност с останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на 3 осъденото лице, следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне в пълнота на осъденото лице А. П. и постигане на траен положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Необходимо е също така да се подчертае, че това производство няма за цел редуциране на санкциите, окончателно определени от съдебните инстанции, при съобразяване на целите, визирани в чл.36 от НК.

Въззивната съдебна инстанция счита, че атакуваното определение на СГС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.04.2023г. по ЧНД №1753/2023г., на Софийски градски съд, НО, 6-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на А. А. П. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието общо в размер на 7 /седем/ години лишаване от свобода, определено по нохд №9427/2020г. на СРС, с остатък от 2 /две/ години и 15 дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4