Протокол № 979 от 15.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 979 гр. Пазарджик, 10.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100094 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Ц. М. Д. – редовно призована, явява се лично в съдебната зала и с адв. Г. - преупълномощена от адв. Ж., с пълномощно представено в съдебната зала.

Ответникът П. М. Г. „Константин

Величков“ – гр.Пазарджик – редовно призовани. За тях се явява адвокат И. П.

А., редовно упълномощен да ги представлява с пълномощно по делото.

АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба, правя едно уточнение, че ние нямаме твърдение ищцата да е била член на синдикалната организация. Основанието на което се претендира заплащането е параграф 46 от заключителните разпоредби на Закона за държавният бюджет за 2023г. и параграф 2 от Наредбата за изменение и допълнение обнародван в Държавен вестник, брой 75 от 01.09.2023г., на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, в които два акта – законов и подзаконов, изрично е показано и е в сила размера на основаната месечна работна заплата за длъжността старши учител. Допълвам още едно основание 1 на което се дължи обезщетение - това е разпоредбата на чл.157 ал.1 от Договор за функциониране на Европейският съюз, където е установен принципа за равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд.

Единственият спорен въпрос според нас, а и поддържаме, е че прекратяването на трудовото правоотношение няма правопогасяващ ефект, като правото й да получи разлика е индексираното възнаграждение за периода за който е съществувало трудовото правоотношение, във връзка с чл.15 от закона и чл.

46 от същият.

Имам искане за експертиза. Оспорвам отговора на ответната страна.

АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, поддържаме подаденият писмен отговор.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, това зависи от ответникът, след две съдебни решения те трябва да подходят по-дипломатично.

АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, ние имаме възможност за споразумение, но трябва да се възстанови диалогът. За такова обезщетение има много заведени дела в България. Училищата не са първични разпоредители. В конкретният случай, това не зависи от директора, по-скоро справката я прави счетоводството. Може да се разговаря със счетоводителя в училището, не мисля че той ще е направил нещо умишлено.

ИЩЦАТА Ц. М. Д.: Аз няма как да осъществя диалог, защото не ми се предоставя правото да влизам в М. гимназия от въпросната директорка. Няма как да вляза да разговарям с който и да е било, тъй като ми е ограничен достъпа. Не си вдигат и телефоните.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл.128 от КТ във връзка с чл. 224 от КТ.

Подадена е искова молба с която твърди, че по силата на трудов договор № 46 от 25.09.2006г. ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител“ по английски език, с място на работа ПМГ „К. Величков“ Пазарджик, като със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. на Директора на ПМГ „К. Величков“ Пазарджик е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ищцата е била освободена от заеманата длъжност.

Сочи се, че до 31.05.2023г. минималната основната работна заплата за длъжността „старши учител“, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, която е получавана от работодателя е била в размер на 1568лв. месечно. В месечното БТВ съгласно нормативната уредба е включено и възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите, което се заплаща 2 допълнително в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП се договарят заплатите на педагогическите специалисти да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г. Този анекс е инкорпуриран в нормативната ни база, чрез Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за длъжността „старши учител“ е предвидено минимален размер на основното месечно възнаграждение за длъжността „старши учител“ в размер на 1709лв., а съгласно § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, с който се увеличава/индексира минималния размер на основната месечната работна заплата на педагогическите специалисти, влиза в сила в от 01.01.2023г. С направеното изменение, законодателят е предал обратна сила на материалната правна норма и за работодателите, възниква задължението да изплатят със задна дата, считано от 01.01.2023г. формираната разлика във месечното брутно трудово възнаграждение.

Сочи се, че със заявление с вх. № 592/17.11.2023г. ищцата е поискала от Директора на ПМГ „К. Величков“ гр. Пазарджик, да изплати разликата във възнаграждението, след индексацията на основното месечно възнаграждение при педагогическите специалисти „старши учител“, като твърдя, че същото ми се дължи за срок от 5 месеца, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., тъй като ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат увеличения размер на основната заплата, доколкото е полагала труд за сочения период.

До датата на депозиране на настоящата претенция в съда, бившият работодател на ищцата не е заплатил разликата получена от индексацията в основното трудово възнаграждение възнаграждение, както и разликата в заплатата по допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер към работната й заплата. Твърди се, че не е заплатил и разликата при индексацията по обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Съобразно гореизложеното се твърди, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, както и че тя попада в кръга лица, които имат право да получат разликата след индексацията от приетите изменения в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г.

Сочи се, че преди да бъде наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, брутното й трудово възнаграждение е възлизало на 1818,60лв., 3 същото е включвало основна заплата и клас прослужено време. След индексацията с 15 % същото следва да бъде увеличено на 2091,33лв. или индексацията е в размер на 272,79лв. Претендират се и обезщетение в размер на 786,36лв. за неизползван платен годишен отпуск, след индексацията на работната заплата. Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е било начислено и изплатено неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни, но това обезщетение е изчислено на база сключения трудов договор, без да е взето предвид увеличения размер на основното трудово възнаграждение за длъжността ми, считано от 01.01.2023 г. Твърди се, че сумите по месеци са следните: За месец януари 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв, представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Нарбеда; За месец февруари 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Наредба; За месец март 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60лв. получавана към БТВ преди увеличението и 548,80лв. след индексацията по Наредба; За месец април на 2023г. се дължи сумата от 235,20лв. представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Наредба; За месец май 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв след индексацията по Наредба;

Поддържа се, че съгл. чл. 118, ал. 3 КТ не е необходимо ищцата да е подписала допълнително споразумение за увеличение на основното й трудово възнаграждение. Сочи се, че същата е полагала труд, както и останалите служители на същата длъжност, то на нея също се дължи разликата в 4 увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г.

Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., който се явява разликата, между заплатеното й възнаграждение за използван платен годишен отпуск и това, което следва да се изплати след индексацията, в размер на 786,60лв., ведно със мораторната лихва от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „К. Величков“, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди П.

М. Г. „Константин Величков“ гр. Пазарджик, п.к.4400, ***, представлявана от Директора - г- жа Р. С. да заплати сумата от 1364 лв., за срок от 5 месеца, ведно със мораторната лихва в размер 27,60лв., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „К. Величков“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда. Моли се съда да осъди ответника да заплати на ищцата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 786,60лв., ведно с ведно със мораторната лихва в размер 24,60лв. от 17.11.2023г., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „К. Величков“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

С Разпореждане №638 от 22.01.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба като указал на ищцовата страна да отстрани част от нередовностите и да допълни същата. В законоустановените срокове това е било сторено, като е била подадена молба с вх.№ 2117 от 25.01.2024г. С тази молба е конкретизирана исковата претенция, като се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1364лв. за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. ведно с мораторна лихва в размер на 27.60 лв., считано от 17.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се също така ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., в размер на 8 работни дни. Това обезщетение е в размер на 786,60 лв. ведно с мораторна лихва от 24,60 лв.