Определение № 476 от 24.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Сливен, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500309 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Х. Б. чрез адв. П. П. от САК против Определение № 1991 от 29.05.2024г., постановено по ГД 20242230100378 на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно.

Посочва, че по делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване против първия ответник един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и един осъдителен иск за връщане на недължимо платено и отделно от това спрямо втори ответник един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция и един осъдителен иск за връщане на недължимо платено по този договор. Посочва, че търсенето на защита само с установителния иск би довело до необходимост от предявяване и на осъдителен иск по второ дело, а предявяването само на осъдителен иск води до липса на СПН относно действителността на договора. По четирите иска са заплатени 4 държавни такси. Исковете били изцяло уважени. По делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по всеки иск.

1

Посочва, че практиката на ВКС е константна по въпроса как се определя минимума на възнаграждението при обективно съединени искове – върху цената на всеки от исковете поотделно, а не като сбор. Посочва, че не е налице нито една от предвидените в чл.101, пар.1 от ДФЕС хипотези, чиято основна характеристика е извършването на търговска дейност, каквато адвокатът не извършва. С оглед характера на правоотношенията, броя на заседанията по делото, направеното изменение на исковите претенции, материалния интерес и реално положения труд, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Посочва, че възнаграждението на адвоката не се дължи само за изготвянето на искови молби, така, както възнаграждението на съдията не се дължи само за изготвените решения. Намира за недопустимо определянето на размера на възнаграждението да се аргументира с водените предходни производство.С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 1605.85 лв. Евентуално моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в справедлив и обоснован размер по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другите страни – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София.

Първото дружество в законоустановения срок е подало отговор, чрез представител по пълномощие, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че претендираният хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Съдът разумно, обосновано и справедливо е определил адвокатското възнаграждение. Позовават се на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на втори състав на СЕС.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата, подадена от адв. П.

С. П. от САК, в качеството му на пълномощник на ищеца И. Х. Б., за изменение на Решение № 291 от 09.04.2024 г. по гр. д. № 378/2024 г. по описа на СлРС в частта за разноските, като неоснователна. Приел е, че в случая, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не 2 са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Ето защо, определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300,00 лв. по предявения иск срещу ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и в общ размер на 300,00 лв. по предявените искове срещу ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване. Отбелязал е още, че в свое Определение от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1202/2023 г. по описа на ВКС на РБ, ТК, I т. о. съдът е отбелязал, че няма как възнаграждението за осъществена безплатна правна помощ да е в размер почти равен на защитавания икономически интерес. В случая е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лв. по делото, а пълномощникът претендира 1208,26 лв. при общ материален интерес от 1594,74 лв. по предявените два установителни и един осъдителен иск.

С Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС с цел развитие на правото състав на Гражданската колегия с председател В.Р. и членове Г.М. (докладчик) и А.Ц. допуска за разглеждане спор за разноски. ВКС разяснява, че фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, 3 предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение.

Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина 4 поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.

Така се извеждат примерни критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат. Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая обосновано е приетото, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи.

Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това правилно е прието, че определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300,00 лв. по предявения иск срещу ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и в общ размер на 300,00 лв. по предявените искове срещу ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от И. Х. Б., чрез адв. П.

П. от САК, против Определение № 1991 от 29.05.2024г., постановено по ГД 20242230100378 на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1991/ 29.05.2024г., постановено по гр. дело № 20242230100378 на Районен съд Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6