Решение № 15229 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15229 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110144052 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – ..“ ЕАД срещу ЗК „..“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1268,99 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .., образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.06.2023 г., вследствие от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № ...

Ищецът твърди, че на 04.06.2023 г., около 09:45 часа, на път I-Б, км. 216, между гр. Клисура и с. Антон, било реализирано ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., който изгубил управление над автомобила и навлезнал в насрещното пътно платно, където ударил движещия се по него л.а. „..“ с рег. № ... В резултат от ПТП били нанесени щети на л.а. „..“. Увреденото МПС било предмет на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско+“ – застрахователна полица № .., с валидност от 11.01.2023 г. до 10.01.2024 г., поради което пред застрахователя била заведена преписка по щета № .., по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 20 303,78 лв., определено съобразно наличието на тотална щета. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при 1 ответното дружество. С изплащането на дължимото обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента, поради с регресна покана поискал от ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 21 615,74 лв., с включени разходи за пътна помощ, на стойност от 816,96 лв., 480 лв. – разноски за автосервиз „Омникар Ауто“ ООД за демонтаж, монтаж и изготвяне на калкулация по проформа фактура, както и 15 лв. за ликвидационни разходи. В тази връзка, ответникът изплатил на дружеството сумата от 20 346,76 лв., като бил налице непогасен остатък в размер на 1268,99 лв. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 1268,99 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че с изплащането на сумата от 20 303,78 лв. е репарирал в пълен размер вредите, настъпили вследствие от процесното ПТП. Счита, че при изчисляване на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена и стойността на запазените части от автомобила. Оспорва към датата на ПТП действителната стойност на автомобила, с приспадане на запазените части, да надвишава сумата от 20 303,78 лв. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което не следва разноските да бъдат възложени в негова тежест.

Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията 2 между страните са отделени фактите, че на 04.06.2023 г., около 09:45 часа, на път I-Б, км. 216, между гр. Клисура и с. Антон, било реализирано ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., чиято гражданска отговорност към датата на събитието била застрахована при ответника, от което били нанесени щети по „..“ с рег. № .., имащи характера на тотална щета на превозното средство, предмет на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско+“, поради което ищецът изплатил в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 20 303,78 лв., като сторил и следните разходи: 816,96 лв. – разходи за „Пътна помощ“, 480 лв. – разноски за автосервиз „Омникар Ауто“ ООД за демонтаж, монтаж и изготвяне на калкулация по проформа фактура, както и 15 лв. за ликвидационни разходи, като част от регресното вземане, в размер на 20 346,76 лв., било платено от ответника. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № ../17.12.2022г. и общи условия към нея; констативен протокол за ПТП №1717000 на ОДМВР - Пловдив; преписка по щета № ...

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 04.06.2023г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 20 303,78 лв., с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на 3 извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка „Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.

411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно чл.390 КЗ Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността на ремонта на щетите по л.а. „..“ с рег. № .., вследствие на ПТП са 22043,84 лева, а действителната стойност на автомобила е в размер на 27415 лева, поради което в случая е налице тотална щета. След приспадане стойността на запазените части стойността на обезщетението е в размер на 20561 лева. При тотална загуба застрахователят е длъжен да заплати обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, намалено със стойността на запазените части. Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тук такива изключения не се твърдят. Вредата не би била равна на стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части. Тяхната стойност трябва да се приспадне, а разлика се явява действителната вреда, която застрахователят, респ. делинквентът дължи да обезщети /в т. см. решение №165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./.

Определеното от застрахователя обезщетение след приспадане на запазените части е в размер по-нисък от посочения от вещото лице. Ответникът не оспорва, че дължи заплащане на разходите за определяне на обезщетението в размер на 15 4 лева ликвидационни разноски, 480 лева разноски за монтаж и демонтаж, както и 816,96 лева разноски за пътна помощ, както е предвидено и в чл.411 КЗ. Същият твърди, че същите са включени в изплатеното от него по регресната претенция обезщетение в размер на 20 346,76 лв, като същевременно твърди, че същите се включват в изплатеното от ищцовото дружество обезщетение в размер на 20 303,78 лева. Съдът намира възражението за неоснователно. Не става ясно сбор от кои суми ответникът намира че е изплатеното от него регресно обезщетение. Същевременно от приетото по делото заключение на автотехническа експерпиза се установи, че действителната стойност на претърпените вреди след приспадане стойността на запазените части надхвърля сумата от 20 303,78 лева, която ищецът е определил.

Ищецът е изплатил в полза на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 20 303,78 лв., с преводно нареждане от 24.07.2023 г., изплатил е сумата от 480 лева на „ОМНИКАР АУТО“ ООД за определяне на щетите по автомобила, изплатил е и сумата от 816,96 лева на СБА за пътна помощ по процесната щета, както и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Общата дължима от ответника сума е в размер на 21615,74 лева. Доказано е частично погасяване на задължението до размер от 20 346,76 лева, при което дължими остават 1268,99 лева/648,82 евро, какъвто е размерът на исковата претенция, която се явява изцяло основателна.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 344,27 евро, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „ЗК ..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., да заплати на „ДЗИ – ..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от 1268,99 лева/648,82 евро регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „..“ с рег. № .., а именно изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, застрахователна полица № ../17.12.2022г, по ликвидационна преписка по щета № .., на застрахованото лице като собственик на л.а. „..“ с рег. № .., за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2023 г. около 09:45 часа, на път I-Б, км. 216, между гр. Клисура и с. Антон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2025г. до окончателното й изплащане.