Решение № 312 от 18.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500424 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „ А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш“, № 1 против решение № 144/30.07.2025г. по гр.д. № 235/2025г. на Районен съд – Н.З., с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. Г. С. ЕГН **********, с адрес – гр.Н.З., ул.„СвК.М. ** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 297.00 лв. по Договор за продажба на изплащане № 502303536/ 20.07.2018г. за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30, представляваща неплатени суми за устройство Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30, за периода от 28.11.2018г. до 27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда по ч.гр.д.№ 1556/2024г. до окончателното изплащане на задължението, по издадени фактури № 384973241/ 02.01.2019г.; 386576065/ 01.02.2019г.; 388173740/ 05.03.2019г.; 389766585/ 02.04.2019г.; 391839001/ 08.05.2019г.; 393144407/ 05.06.2019г.; 394603904/ 02.07.2019г., за които суми е издадена Заповед № 1

971/17.12.2024г. по ч.гр.д. № 1556/2024г. на РС-Н.З.. Искът е бил отхвърлен като погасен по давност. С обжалваното решение е била обезсилена издадената по ч.гр.д. № 1556/ 2024г. на РС-Н.З. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 971/17.12.2024г. и жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответника С. деловодни разноски в размер на 500.00лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съображенията си жалбоподателят е посочил, че в случая не се касае за периодични вземания, чиято погасителна давност е 3 г. според разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, а представляват едно общо вземане, чието погасяване е разсрочено във времето и то следва да се погаси с изтичането на 5 г. давностен срок. Страната счита, че давностният срок е започнал да тече считано от 20.06.2020г., когато е изтекъл договорът във връзка, с който е претендираното задължение. От 20.06-2020г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2024г. 5 годишният давностен срок не бил изтекъл.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за настоящото, първоинстанционното и заповедното производства.

Страната не е направила доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.И., пълномощник на С. Г. С., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че същото е постановено при съобразяване с материално-правните и процесуални правила. В съображенията си адв.И. посочва, че в случая се касае за периодични вземания, които се погасяват с изтичането на 3г. давностен срок. В подкрепа на становището си цитира практика на ВКС касаеща месечните такси към мобилните оператори, които ВКС приема, че са периодични плащания и че се погасяват с изтичането на 3г. давностен срок. Страната посочва, че дори ако съдът приеме, че процесното вземане няма периодичен характер и се погасява с изтичането на 5г. давностен срок, в случая този срок бил изтекъл на 19.11.2024г. (последната фактура била от 17.07.2019г., а договорът бил прекратен служебно с изтичането на 125 дни , поради неплащане) преди датата на подаване на заявление за издаване на 2 заповед за изпълнение – 16.12.2024г.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и представител юрисконсулт К. в писмено становище заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. В писмена молба до съда процесуалният и представител – адв.И. заявява, че оспорва въззината жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – Н.З. е бил предявен иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът по иска – С. С. дължи на ищеца сумата от 297.00лв., представляваща част от дължимата сума за закупено от ответника устройство - Handset Sam Galaxy A6 Black MAT 30. Сумата е сформирана от дължимите суми по вноски за разсрочено плащане, за които са издадени фактури

Фактура № 384973241/02.01.2019г.

Фактура № 386576065/01.02.2019г.

Фактура № 388173740/05.03.2019г.

Фактура № 389766585/02.04.2019г.

Фактура № 391839001/08.05.2019г.

3

Фактура № 393144407/05.06.2019г.

Фактура № 394603904/02.07.2019г.

Всяка от дължимите вноски е била в размер на 16.50лв.

По делото е безспорно установено, както закупуването на устройството и неговото предаване на ответника, така и фактът на уговорено разсрочено плащане.

В случая не сме изправени пред хипотезата на периодично плащане.

Периодично плащане е налице, когато плащанията са еднородни, възникват на еднакви интервали (най – често месечни), свързани са с едни и същи отношения между страните (например заплащане на комунални услуги). В случая обаче се касае за едно единствено вземане, възникнало от един правопораждащ юридически факт ( покупка на устройство), което по допълнително споразумение между страните се заплаща на отделни вноски.

Основанието за заплащането на всяка вноска не възниква поотделно за всеки месец, а всички вноски имат едно основание. Предвид изложеното при преценка на основателността на претенцията за изтекла погасителна давност, съдът следва да прецени общият 5 г. давностен срок.

Всяка една от определените погасителни вноски е дължима от момента на настъпване на падежа и. От този момент започва да тече 5 – годишна погасителна давност. Така погасителната давност по издадените фактури е настъпила, както следва:

Фактура № 384973241/02.01.2019г. - +5г.- 02.01.2024г.

Фактура № 386576065/01.02.2019г. - +5г.- 01.02.2024г.

Фактура № 388173740/05.03.2019г. - +5г.- 05.03.2024г.

Фактура № 389766585/02.04.2019г. - +5г.- 02.04.2024г.

Фактура № 391839001/08.05.2019г. - +5г.- 08.05.2024г.

Фактура № 393144407/05.06.2019г. - +5г.- 05.06.2024г.

Фактура № 394603904/02.07.2019г. - +5г.- 02.07.2024г.

Действително страните са били уговорили възможност за прекратяване на целия договор и за изискуемост на всички неплатени суми по него (т.12.3 от 4

Договора), но това е друга хипотеза, която не се отнася към въпроса, кога е настъпил падежът / погасителната давност по отделните вноски.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят/ищец е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2024г., а към този момент задълженията по всички фактури са били вече погасени по давност.

Предвид изложеното, макар правните изводи на настоящата инстанция да не съвпадат с тези на първоинстанционния съд относно вида погасителна давност, който следва да се съблюдава, като краен резултат обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна своевременно е претендирала разноски в размер на 1000.00лв. за въззивна инстанция. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението на въззивника е основателно. В случая е налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Процесуалният представител на въззиваемата страна е представил в срок за въззивното производство отговор на въззивната жалба и становище за с.з. Цялата искова претенция е била за сума в размер на 297.00лв. Претендираното адвокатско възнаграждение за въззивнатга фаза в размер на 1000.00лв. е прекомерно. Същото следва да се намали до минимума за този вид дела предвиден в НМРАВ, а именно 400.00лв., която сума според съда ще е еквивалентна на положените от процесуалния представител на страната усилия и ще съответства на съдебната практика на СЕС.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/30.07.2025г. по гр.д. № 235/2025г. на Районен съд – Н.З..

ОСЪЖДА „ А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш“, № 1 да заплати на С. Г. С. ЕГН **********, с адрес – гр.Н.З., ул.„СвК.М. ** сумата от 400.00 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6