Решение № 5159 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20221100501652 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20166962/03.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2403/2019 г. на Софийски районен съд, 32 състав, съдът е признал за установено, че Д. В. В., като наследник на М.Г.Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433/2019 г., на СРС, 32 състав, а именно: 844,51 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. до имот с адрес в гр. София, ж.к. „******** ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,96 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г., сумата от 6,74 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането. Съдът е осъдил Д. В. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 210,33 лева, представляващи разноски в исковото и заповедното производство.

Със същото решение съдът е признал за установено, че П. В. П., като наследник на М.Г.Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433/2019 г., на СРС, 32 състав, а именно: 844,51 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. до имот с адрес в гр. София, ж.к. „******** ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,96 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г., сумата от 6,74 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г., 1 ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането. Съдът е осъдил П. В. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 210,33 лева, представляващи разноски в исковото и заповедното производство.

Със същото решение съдът е признал за установено, че М. И. М., като наследник на М.Г.Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433/2019 г., на СРС, 32 състав, а именно: 844,51 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. до имот с адрес в гр. София, ж.к. „******** ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,96 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г., сумата от 6,74 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането. Съдът е осъдил М. И. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 210,33 лева, представляващи разноски в исковото и заповедното производство.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В. В., П. В. П. и М. И. М., като наследници на М.Г.Д., искове за обезщетение за забава за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г., начислено върху главницата за дялово разпределение в общ размер от 4,32 лева.

С решението си СРС е отхвърлил изцяло исковете на „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че В. П. П. дължи на „топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433/2019 г., на СРС, 32 състав, а именно: главници за доставена топлинна енергия и за цена на услугата „дялово разпределение“ в размер на 2603,78 лева, ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 365,88 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г., сумата от 4,32 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. – 19.07.2018 г.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо Инженеринг” ЕООД.

Срещу уважителната част от решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ответниците Д. В. В., П. В. П. и М. И. М., наследници на първоначалната ответница М.Г.Д.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално неправилно. Излагат се съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като не са ясно посочени обстоятелствата, от които произтича исковата претенция.

Поддържа се, че в исковата молба не са разграничени по пера твърдените доставени количества топлинна енергия, респ. цената за всяко от тях. Поддържа се, че исковата молба не е била редовно връчена на наследодателката М.Д.. При условията на евентуалност се твърди, че е погрешно прието от СРС, че страните са обвързани от валиден договор, сключен при общи условия. Твърди се, че не е доказано публикуването на общите условия по надлежен начин. Сочи се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не може да има отказ от доставка на топлинна енергия. Излагат се съображения, че може да има отказ от топлоснабдяването към индивидуалния обект, макар да се запазва правоотношението във връзка с отоплението на общите части. Заявява се, че се поддържат възраженията, наведени от М.Д. по реда на чл. 414 ГПК. Твърди се, че наследодателката М.Д. е представила в заповедното производство доказателства за извършени плащания към ищцовото дружество, поради което се прави възражение по чл. 76 ЗЗД. Сочи се, че при подписване на Споразумението от 04.10.2018 г. кредиторът е признал, че не са налице други 2 изискуеми задължения на длъжника. Оспорват се изготвените изравнителни сметки, представени от третото лице помагач. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част и отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, като съдът е постановил акта си в съответствие с трайната съдебна практика. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо Инженеринг” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно.

В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е посочено, че „в постоянната си практика Върховния касационен съд приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС „процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице 3 отрицателни такива”.

След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск на „Топлофикация София” ЕАД, което от своя страна да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение. Исковата молба е депозирана в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415 ГПК на заповедния съд.

Търсените с исковата молба вземания съответстват на вземанията, заявени в заповедното производство, като не се установява да е налице непълнота при индивидуализирането на процесните вземания.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”, както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

На първо място следва да се посочи, че са неоснователни доводите на въззивниците, че препис от исковата молба не е надлежно връчен на наследодателката М.Г.Д.. На л. 41 от делото на СРС е приложено съобщение за връчване на препис от исковата молба. Имената и подписа на призовкаря са изписани върху син правоъгълен печат. На първия ред в съобщението е изписано „М. Г.а“, като е поставен подпис.

Удостоверените обстоятелства в съобщението за връчване, представляващо официален свидетелстващ документ, не са оспорвани по реда на чл. 193 ГПК. В този смисъл съдът следва да приеме, че е налице надлежно връчен препис от исковата молба на първоначалната ответница М.Г.Д..

Във връзка с горното следва да се посочи, че от първоначалната ответница, наследодателката М.Г.Д., не е подаден отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК и не са оспорвани претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорвания от наследодателката се съдържат само във възражението по чл. 414 ГПК, в което М.Г.Д. е посочила единствено, че има сключено споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД, препис от което с копия от касови бонове е приложила по заповедното дело. Други възражения не са били наведени от страна на М.Г.Д..