Решение № 96 от 04.07.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Радомир, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100181 по описа за 2022 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ бл.., ап.. със съдебен адрес: гр.Ра., пл.“С.“ № .и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Б.Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответника Община Р., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № 20, ЕИК., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче на 28.02.2022 г. около 20.00 ч., станало в гр.Р. на паркинга на магазин „К м.“, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил на 29.02.2022 г. около 20.00 ч., станало в гр.Радомир на паркинга на магазин „К м.“. Твърди се, че на същата дата ищцата се прибирала към дома си, когато откъм паркираните автомобили на паркинга на магазина изскочили четири кучета- две черни, кафяво и бяло. Едно от кучетата я захапало за левия крак. Тя извикала за помощ и това привлякло вниманието на живеещия с нея на съпружески начала- свидетеля по делото Г. Д..

Той се притекъл на помощ, кучетата избягали и пострадалата била незабавно откарана в ЦСМП- Р.. Ва 01.03.2022 г. в МБАЛ “Р. А.“ гр.П. бил извършен преглед, където било издадено и съдебно-медицинско удостоверение. Били изписани болкоуспокоителни.

1

Ищцата претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така й по време на лечението. От страх от претърпяната травма не могла да спи, сънувала кошмари, тъй като сънищата й били свързани с кучета. Не смее да излизам сама и винаги някой я придружава. Страхува се вече от среща с кучета, изпада в ужас, а те са навсякъде в града. Постоянно носила „куче-гон“

Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване на популацията от бездомни кучета.

Ответната страна Община Р., в срока по чл.131 ГПК чрез представителя Кмета П. А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск.

Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в резултат на ухапване от бездомно куче.

Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за улавяне и изолирани на бездомни кучета.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Според свидетелските показания на свидетеля Г. Д. /преченени по реда на чл.172 ГПК/, двамата с ищцата живеят в кв. „А.“, бл.11, ап.., в гр.Р. Майка й се казва В. К., която живее на ул.“Р. Д.“ № . в гр.Р.. На 28.02.2022 г., чакал Д. пред бл.11 на Автогарата. Тя била на гости при майка си. Нападнали я четири кучета, две черни, едно бяло и едно кафяво.

Тя започнала да крещи, размахала чантата. Била ухапана на подбедрицата на левия крак.

Той се затичалх към нея и кучетата се разбягали. Натоварил я в колата и я закарал в „Бърза помощ“ в гр.Радомир. Там й промили раната, били й инжекции. На следващия ден Д. ходила до „Съдебна медицина“. Била стресирана, били й изписани хапчета за стрес. Тя била изплашена от тогава й купил „куче-гон“. Купил й го, защото кучетата се разхождали на глутници.

Според свидетелката В. И. К., майка на ищцата /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/, същата живее в гр.Р., на ул.“Р. Д.“ № .. Дъщеря й живее в гр.Р., бл.., ап.., в кв.“А.“. На 28.02.2022 г. след обяд тя ищцата бил при нея, между 17 ч. и 18 ч. и си тръгнала от там. След два часа и нещо след това се върнала при нея, за да й разкаже какво точно се е случило. Разбрала от нея, че тръгвайки си до магазин „К-м.“ са я нападнали кучета, две черни, едно бяло и едно кафяво, които са я заобиколили и едното я е ухапало на левия крак. Тя е ходила с Г. Д. до Бърза помощ и от там дошли при нея. От тогава е стресирана, винаги се оглежда по улицата като един човек, който е нападнат от кучета.

Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № ./2022 г. на д-р Р.

С.- съдебен лекар, при пострадалата са налице разкъсно- контузни рани, охлузване и кръвонасядане по задна повърхност на лява подбедрица.

2

От правна страна.

Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.

/Постановление № .от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликтпротивоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.

Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.

Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадала ищцата- 28.02.2022 г., е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.

Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни 3 противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

Безспорно е установено, че на 28.02.2022 г. ищцата Д. ИВ. К. била нападната и ухапана от безстопанствено куче. От показанията на разпитания по делото свидетелочевидец Г. Д., преценени по реда на чл.172 ГПК, се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищцата са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин.

От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от глутница кучета на улицата, и за които е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори.

Отнася се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на длъжностни лица на общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от безстопанствено куче следните увреждания: контузни рани, охлузване и кръвонасядане по задна повърхност на лява подбедрица. Същата страда към настоящия момент от Посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на.

Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично 4 лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя представлява апликация на инжекции. От събраните по делото доказателства- свидетелски показания и ММЕ се установи, че след ухапването, ищцата се страхува от кучета.

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 3 000 лв., като в останалата част за претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 28.02.2022 г. Този размер би възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха.