Определение № 27 от 05.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 05.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20222100502134 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК 205792811, против Определение № 642 от 11.10.2022г. по гр.д. № 1423/2021г. по описа на PC Карнобат, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за продължаване на срока за отстраняване на констатирани нередовности на въззивната жалба подадена срещу Решение № 145 от 25. 07. 2022 г. постановено по същото дело, като със същото определение въззивната жалба е върната.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди, че изводът на първостепенния съд че адвокатът няма самостоятелна функция в гражданския процес и обстоятелството, че не може да осъществи връзка с клиента си не е уважителна причина по чл. 63, ал.1 ГПК е неправилен. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на тезата.

Отказът за продължаване на срока, определен от закона или съда, е действие по движение на делото. Ето защо, разпореждането, с което се оставя без уважение искането за продължаване на срока, не е преграждащо развитието на делото, като законът не е предвидил и изрично неговата обжалваемост, поради което то не попада в кръга на очертаните в чл. 274, ал.

1 ГПК разпореждания и определения, срещу които може да се подаде частна жалба.

Частната жалба е процесуално допустима само досежно частта на определението с което е върната въззивната жалба. Тя е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на 1 страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба срещу Решение № 145 от 25. 07. 2022 г. С разпореждане № 1032 от 02. 09. 2022 г. въззивната жалба като нередовна е оставена без движение на основание чл.

261, т. 4 ГПК, тъй като към същата не е представен документ за внесената държавна такса по сметката на ОС- Бургас. Със същото разпореждане на жалбоподателя са дадени указания да отстрани констатираните нередовности на жалбата, като внесе сумата от 33, 04 лева по сметката на ОС- Бургас, както и са указани последствията от неотстраняване на посочените нередовности, а именно ако не поправи същата нередовност на въззивната жалба същата ще му бъде върната на основание чл. 262, ал. 2 ГПК. Посочен е и срок за отстраняване на констатираната нередовност- седмичен срок съгласно чл.262, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят е уведомен чрез пълномощника си посочения съдебен адрес за призовки и съобщение на 26. 09. 2022 г.. С вх. № 4441 / 05.

10. 2022 г. е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя, адв. Р. К., с пощенско клеймо на плика от 03. 10. 2022 г., с която молба се желае на основание чл. 63 ГПК да бъде продължен срока за изпълнение на дадените указания, като причина за неизпълнението на същите е посочено, че пълномощника не е могъл да се свърже с управителя на дружеството и да го уведоми за дадените указания. След това е постановено обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за продължаване на срока, като със същото определение въззивната жалба е върната, поради неизпълнение на указанията в срок.

Въззивният съд споделя доводите на жалбоподателя и изводите в Определение № 182 от 10.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1209/2017 г.

По спорния процесуален въпрос е налице формирана съдебна практика на ВКС, в определения по чл. 274, ал. 2 ГПК, а именно: Определение № 59 от 14.2.2011 г на ВКС, второ ГО по ч. гр. дело № 34/2011 г и Определение № 602 от 9.12.2013 г по ч. гр. дело № 7217/2013 г на ВКС. С тези определения е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната норма критерии. Невъзможността на пълномощника да се свърже с доверителя си и му предаде указанията на съда за внасяне на такси или разноски е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК.

Действително определението по чл. 63, ал. 1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, но може да бъде контролирано по повод частна жалба срещу последващо прекратително определение. В този случай неправилното определение по чл. 63, ал. 1 ГПК опорочава последващото определение, с което е върната въззивната жалба.

Постановеното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено в частта с която е върната въззивната жалба.

Тъй като срокът вече е изтекъл, същият не може да бъде продължаван.

Първоинстанционният съд следва да даде отново указания на жалбоподателя 2 за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба.

Ето защо въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 642 от 11.10.2022г. по гр.д. № 1423/2021г. по описа на PC Карнобат, в частта с която е върната въззивната жалба подадена срещу Решение № 145 от 25. 07. 2022 г.

ВРЪЩА делото на РС Карнобат за администриране на въззивната жалба.

Определението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3