Решение № 26 от 12.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100502299 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А. В. Т., ЕГН **********, срещу решение №2555/07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 13594/2023 г. на ВРС, допълнено по реда на чл.248 от ГПК с Определение 11314/20.08.2025г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Я. М. М., ЕГН ********** и И. М. К., ЕГН **********, иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 9881/2023 г. на РС Варна, с която е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата 8439.00 лева, представляваща главница по Договор за наем на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.“Сливница“ 45 от 25.10.2013 г., дължим за периода 05.08.2020 г. - 31.03.2023 г.; сумата 815,14 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 05.08.2020 г. 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест и за недопустимост на свидетелски показания и е възприел неточно и превратно събраните 1 доказателства. Поддържа се, че в решението неправилно е прието, че заповедта е за плащане на наем за периода от април 2022г. – август 2023г., като в действителност периодът по заповедта е 05.08.2020г. до 31.03.2023г. В исковата молба се претендира наем за периода август 2020г. – март 2023г., но периодът август 2020г. – март 2022г. изобщо е убягнал от вниманието на съда, като изводът за разпределението на доказателствената тежест и за резултата от доказването е погрешен. Налице е вътрешно противоречие в мотивите относно това дали ищцата е страна по процесния договор или го е сключила като пълномощник на своя внук. Неправилно е прието, че ищцата е страна по анекс от 01.03.2022г., при условие, че същият не е подписан от нея. Не са анализирани и възпроизведени представените по делото анекси от 20.08.2015г. и 15.02.2021г., с които размерът на наема се намалява. Не са обсъдени противоречията между представените по делото два протокола за предаване на наетия имот от ответниците на наемодателя М. К., което е от значение за определяне на действителната дата на освобождаване на имота. За доказване на вземането си ищцата е представила договор за наем от 25.10.2013г., според който дължимият от ответниците наем е 1000 лева месечно. Договорът не е оспорен. Няма спор, че на ищцата се полага ½ от наема. Ответниците са представили два анекса за намаляване на наема и един за прекратяване на договора, като първите два изобщо не са обсъдени от съда, а последният е възприет неправилно. След като никой от анексите не е подписан от ищцата и тя дори не е била уведомена за тях, следва да се приеме, че е налице неуспешно проведено насрещно доказване. Свидетелските показания за прекратяване на договора считано от 01.04.2022г. са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК. Показанията на свидетеля за освобождаване на имота са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т. 6 от ГПК, тъй като са за опровергаване на съдържанието на изходящ от ответниците частен документ.

Всички решаващи изводи на съда са в противоречие с материалния закон.

Ищцата е сключила договора за наем лично, а не като пълномощник на своя внук. Действала е в хипотезата на чл.292, ал.2 от ЗЗД – в изпълнение на договор за поръчка, от свое име и за сметка на доверителя. Ищцата, която е страна и сънаемодател по договора за наем, не е подписала трите допълнителни споразумение, поради което същите нямат целения с тях променящ и прекратителен ефект спрямо нея. Те могат да имат само ефекта на частично опрощаване на задълженията на ответниците към наемодателите, които са ги подписали. След отказа на последните от правата им, дори се повдига въпросът за дължимост на целия наем на ищцата. Фактическото освобождаване на имота от ответниците при непрекратен договор не ги освобождава от задължението да плащат наем до момента на валидното му прекратяване. В случая моментът на освобождаване на имота от ответниците е неустановен - представени са два приемо-предавателни протокола с идентично съдържание и с различни дати, един от които очевидно е с невярно съдържание.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна 2

Я. М., в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. В доклада съдът правилно е възприел каква е исковата претенция и правилно е разпределил доказателствената тежест с доклад неоспорен от ищеца.

Цитираните от съда твърдения на ищцата и приетите доказателства не са констатации на съда и следователно не е налице вътрешно противоречие в мотивите кой е страна по процесния договор. Възраженията на ищеца срещу анексите и протокола от 01.04.2022г. са уточнени в първото по делото заседание, като изрично е посочено, че не се оспорват датите, а само авторството. Вторият протокол е представен извън сроковете по ГПК в трето съдебно заседание и е недопустим по чл.159 от ГПК. Не са представени и доказателства за твърдяните основания по чл.147 от ГПК. Същият не представлява част от доказателствения материал. Неотносим е и с оглед неоспорването му от ищеца. Ангажирани са и гласни доказателства за намаляване на наема, за прекратяване на договора с анекс от 01.03.2022г. и за освобождаване на имота на 01.04.2022г. Свидетелските показания са допустими, тъй като свидетелят е допуснат за предаването на имота, а в останалата част, доколкото са свързани с установяване на факта на подписването на трите анекса. Те не са насочени към опровергаване съдържанието на приемо-предавателния протокол от 26.08.2022г. Такъв документ не е приет като доказателство по делото и е недопустим, а с оглед изявлението на ищеца в о.с.з. на 03.12.2024г. не е и изрично оспорен.

Ответницата е била изряден платец и е плащала редовно на тримата наемодатели съобразно техните квоти наемната цена в годините първоначално наемната цена от 1000 лева, впоследствие намалена на 800 лева с анекс от 20.08.2015г. и на 600 лева с анекс от 15.02.2021г. Наемът е плащан по сметка на ищцата, а от 04.09.2017г. по изрично нейно желание по сметка на нейната дъщеря. Ищцата е приемала тези плащания в продължение на осем години от 01.09.2015г. до предявяване на иска. Не може да се споделят възраженията на ищцата, заявени за първи път с отговора на исковата молба, че е приемала тези плащания като частични. Не са представени доказателства, за отправяни извънсъдебни възражения, въпреки предоставената възможност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна И. М. К..

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с предявени от А. В. Т. против Я. М. М., ЕГН ********** и И. М. К., действащи като съдружници в ДДЗД „Санела“ с Булстат 148010770, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцата сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9881/2023 г. на ВРС - 8439.00 лева главница по Договор за наем на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.“Сливница“ 45 от 25.10.2013 г., за периода 05.8.2020 г. - 31.3.2023 г.; сумата от 815,14 лева законна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

3

В исковата молба се излага, че вземането на ищцата произтича от сключения между страните договор за наем от 25.10.2013 г. на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.“Сливница“ 45, при наемна цена от 1000 лева, платима до 5-то число на текущия календарен месец. В периода м.август 2020 г. – м.март 2022 г. вкл. дължимият наем е заплащан частично, а за периода м.април 2022 г. до м.август 2023 г. наем не е плащан. Поддържа се, че солидарната отговорност на ответниците произтича от обстоятелството, че задължението е поето от ДЗЗД „Санела“ – дружество по чл.357 ЗЗД. На основание чл.304 от ТЗ при поемане на общо задължение ответниците се смятат солидарни длъжници. Поради неизпълнение на задълженията ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение, срещу която ответниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, поради което се прави искане за съдебно установяване на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва, че на 25.10.2013 г. страните са сключили договор за наем на описания търговски обект. Оспорва се твърдението, че от м.април 2022 г. до м.август 2023 г. наем не е плащан. Твърди се, че наемът е заплащан редовно в уговорения размер и по банковите сметки на наемодателите, посочени в договора, а от 04.09.2017 г. по изрично желание на ищцата наемът е плащан по банковата сметка на нейната дъщеря М. В. Т.. Налице е споразумение между тримата наемодатели и ответниците от 01.09.2015 г. наемната цена да бъде намалена на 800 лева, а от 01.03.2021 г. наемната цена да е 600 лева. На 01.04.2022 г. обектът е освободен и предаден с приемо-предавателен протокол на лице, което е приятел на един от наемодателите М. К.. Това е станало след предварително уведомяване и съгласие на собствениците. Кореспонденцията с ищцата е ставала по телефона, тъй като тя не пожелала да посочи адрес за кореспонденция в договора.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 415, 4 ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: валидно наемно правоотношение между страните в периода 05.08.2020 г. - 31.03.2023 г., по силата на което на ответното дружество е предоставено ползването на конкретния обект и размера на претенцията, а в тежест на ответника е да установи плащане на дължимия наем в цялост и в срок, включително твърденията си за изменение на договора чрез намаляване на наемната цена и за прекратяването му считано от 01.04.2022 г.

С представения по делото писмен договор за наем от 25.10.2013 г., наемодателите М. Н. К., Панайот Богомилов К. и А. В. Т., са се съгласили да отдадат на ДЗЗД „Санела“, гр.Варна, ЕИК 148010770 – наемател, представлявано от съдружника Я. М. М., за временно и възмездно ползване търговски обект – магазин с изба в гр.Варна, бул.“Сливница“ 45, ет.1 с площ 29.50 кв.м., при наемна цена от 1000 лева, платима до 5-то число на текущия календарен месец, за срок от една година.

Представеният по делото договор за наем е подписан и от двете страни, което несъмнено обективира постигнато съгласие с последиците на сделката.

Легитимацията на ищцата като страна по правоотношението се извлича, както от титулната част на договора, в която изрично е посочена като наемодател, така и от положения подпис. Подписите на страните не са оспорени, поради което следва да се считат автентични. При липса на изрично упоменаване в договора, че същият е сключен от ищцата от името на трето лице, следва да се приеме, че ищцата е направила волеизявлението си в лично качество.