Определение № 2172 от 14.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2172 гр. София, 14.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002100212 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пиринплод“ АД, със седалище и адрес на управление в Благоевград, чрез пълномощника адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 1208/10.10.2022 г. по гр. д. № 1390/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1.

Отразяването на недвижим имот в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и на преобразуваното дружество необходимо ли е, за да се обоснове прилагането на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., и да настъпи вещнотранслативният ефект относно съответния недвижим имот в полза на преобразуваното търговско дружество; 2. Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) изисква ли дворното място (имуществото), предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, да е заплатено на Републиканския бюджет. Отбелязването в акт за държавна собственост, че „стойността на дворното място се дължи на Републиканския бюджет“ води ли до извода, че не е осъществен фактическият състав по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., за придобиване на собственост върху дворното място от преобразуваното предприятие/дружество, на което имотът е предоставен за оперативно управление съгласно същия акт за държавна собственост; 3. Доказването, че един недвижим имот е предоставен за стопанисване или 1 управление на държавно предприятие/дружество, може ли да бъде осъществено с акт за държавна собственост, съдържащ такъв запис, или е необходимо задължително да бъде представен актът, с който съответният недвижим имот е предоставен на предприятието за извършване на дейността му; 4. Ако при отрицателен установителен иск ищецът отрича правото на собственост на ответника и сам претендира право на собственост върху вещта, доказването от ищеца на правото му на собственост върху вещта съставлява ли доказване на правния му интерес от иска, т.е. има отношение към неговата допустимост, или е въпрос на основателността на иска; 5. Ако при отрицателен установителен иск ищецът отрича правото на собственост на ответника и сам претендира право на собственост върху вещта, в кой случай искът подлежи на уважаване – достатъчно ли е ответникът да не докаже притежаването от него на отричаното от ищеца право или е необходимо освен това ответникът да докаже, че самият той притежава твърдяното от него право; 6. При оспорване истинността на официален документ дали страната, която оспорва истинността, носи тежестта да докаже неистинността, или страната, представила документа, трябва да докаже истинността му. По първите три въпроса се сочи противоречие с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, като относно втория въпрос се твърди, че е решен още в противоречие с решение № 118/22.03.2012 г. по гр.д. № 1370/2010 г., I г.о., а относно третия въпрос – в противоречие с решение № 33/29.07.2013 г. по гр.д. № 401/2012 г., I г.о., решение № 987/06.01.2010 г. по гр.д. № 3373/2008 г., I г.о. и решение № 406/25.11.2010 г. по гр.д. № 614/2010 г., II г.о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 107/10.08.2011 г. по гр.д. № 78/2010 г., I г.о., решение № 186/24.10.2013 г. по гр.д. № 2921/2013 г., II г.о., решение № 112/01.10.2019 г. по гр.д. № 4298/2018 г., II г.о., решение № 220/30.12.2019 г. по гр.д. № 4908/2017 г., III г.о., решение № 60135/22.10.2021 г. по гр.д. № 1149/2021 г., II г.о. и с решение № 352/14.10.2011 г. по гр.д. № 1301/2010 г., I г.о. Относно петия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 60/20.02.2012 г. по гр.д. № 1213/2010 г., I г.о., а относно шестия въпрос – с решение № 21/26.02.2015 г. по гр.д. № 5762/2014 г., I г.о., решение № 121/27.07.2015 г. по гр.д. № 526/2015 г., I г.о., решение № 95/09.03.2012 г. по гр.д. № 548/2010 г., I г.о., решение № 234/01.12.2014 г. по гр.д. № 1737/2014 г., I г.о., решение № 162/17.12.2014 г. по гр.д. № 4090/2014 г., II г.о. и др.

От ответника по касационната жалба – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център Благоевград, е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от пълномощника А. В., в който са изложени твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 901335/04.01.2022 г. по гр. д. № 130/2020 г.

2 на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която е прието за установено по иска на "Пиринплод" АД, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на 6965/13147 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-182/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД14-01-534/06.10.2011 г. на Началника на СГКК, гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, п.к.

2700, ***] площ 13147 кв. м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план 8744, квартал 4, парцел I, при съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***. Вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от "Пиринплод" АД против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване, че държавата не е собственик на 6965/13147 ид. части от описания имот.

Въззивният съд е приел за установено, че с разпореждане № 45/11.04.1992 г. на МС на РБ за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и на основание чл. 1, ал. 1 Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДИ/, във вр. с чл. 117, ал. 2 и чл. 159, ал. 2 ТЗ, е образувано "Пиринплод" ЕООД, което е поело всички активи и пасиви на държавна фирма "Пиринплод" Благоевград. С решение № 4605/19.08.1992 г. по ф.д. № 3904/1992 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград преобразуваното дружество "Пиринплод" ЕООД е регистрирано, като същото е учредено с капитал 40 407 570 лв.

По делото са представени преписи от ищеца и от ответника на приетия като писмено доказателство Протокол за оценка на имущество на ДФ "Пиринплод" от 30.04.1992 г., съставен на осн. ПМС № 179/1991 г. от Комисия от експерти от Министерство на финансите. Същите са идентични, освен в частта, в която в преписа, представен от ищеца, е вписана земя по сметка № 201 на стойност 200 000 лева, а в преписа, представен от държавата, липсва вписване на имущество по сметка № 201. Общата стойност на имуществото на ДФ "Пиринплод" и в двата преписа е 26 726 220 лв. Представеният от ищеца препис от протокола е оспорен от ответника именно в частта, в която е посочено, че в имуществото на държавната фирма е включена и земя.

От приетите по делото Информационен проспект за "Пиринплод" ЕООД - Благоевград от март 1999 г. и Анализ на правното състояние на "Пиринплод" ЕООД - Благоевград от март 1999 г. е установено, че "Пиринплод" ЕООД не е завело по баланса си, по сметка № 201 земя и няма включена такава в капитала си. Посочено е, че теренът на основната площадка, предмет на продажба, не е включен в баланса и капитала на дружеството, неговата площ е 10 990 кв.м., като стойността му не е заплатена и се дължи на републиканския бюджет.

Въззивният съд е обсъдил и представения от ищеца препис на акт за държавна собственост на недвижим имот № 94/16.06.1995 г., с който са актувани като държавна собственост 13 броя масивни сгради и дворно място с площ 15 632 кв.м., находящи се в Благоевград, ул.

"Покровнишко поле", като е посочил, че ответникът също е представил препис от този акт с 3 идентично съдържание, но в него има и забележка - "Стойността на дворното място се дължи на републиканския бюджет". Изискано е официално заверено копие от акта от община Благоевград, в което съществува посочената забележка. В акт № 94/16.06.1995 г. е посочено, че имотът е станал държавна собственост на основание Протокол № 15/26.12.1967 г. на ИК на ОбНС - Благоевград, и че същият е предоставен за оперативно управление на "Пиринплод" ЕООД.

С определение № 744 /13.03.2002 г. по ф.дело № 3904/1992 г. по описа на ОС - Благоевград, съдът е допуснал въз основа на заявление с вх. № 519/19.02.2002 г. прилагането на осн. чл.

491а, ал. 1 ГПК/отм./, на решение на ОС от 15.02.2002 г., на договор за продажба на дружествени дялове от 30.10.2001 г. и актуален дружествен договор по партидата на "Пиринплод" ЕООД. Въз основа на чл. 3, ал. 1 ТЗ, с решение № 4664 от 28.12.2007 г. по ф.д.

№ 1082/2005 г. на ОС – Благоевград е вписано преобразуването на "Пиринплод" ЕООД, чрез промяна на правната му форма в АД.

С нотариален акт № 112/2003 г. "Пиринплод" ООД е признато за собственик на следните намиращи се в Благоевград, Промишлена зона, ул. "Покровнишко поле" (сега бул. "Васил Левски") № 55 недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО с площ от 15 632 кв.м., заснето като УПИ- Парцел 1, пл. № 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, одобрен със Заповед № 1318/13.03.2001 г., с площ от 10 979 кв.м., ведно с построените в този имот сгради - склад за туршии, складова зеленчукова борса, плодосушилня, пулпова работилница, столова, склад консерви с дървообработваща работилница, административна сграда със зеленчукова борса и склад, метален навес, друга плодосушилня, производствен цех за чипс, трафопост и кантар.

Въззивният съд е констатирал, че в приетата скица на поземлен имот № 15-61022227.08.2018 г., издадена от Службата по ГКК - Благоевград на имот с идентификатор *** по КК и КР на Благоевград, с площ 13 147 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, а като предходен номер на имота по плана е посочен - УПИ- парцел І, с пл. № 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, като собственик на 6965/13147 ид.ч. от правото на собственост е посочена държавата, а на останалите идеални части собственици са физически лица.

С акт за частна държавна собственост № 1977/20.11.2008 г., издаден от областния управител на област Благоевград, е актуван като държавен поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Благоевград, с площ от 13 216 кв.м., с начин за трайно ползване: за друг вид производство, складов обект. В акта е посочен съставен предишен акт за държавна собственост за имота – АДС № 94/16.06.1995 г., издаден от община Благоевград. Поради това съдът е направил извод, че имот с идентификатор *** по КК и КР на Благоевград е идентичен с имота, описан в АДС № 94/1995 г.

При така установените факти, въззивният съд е намерил от правна страна, че предявеният от "Пиринплод" АД против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК е за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 6965/13417 ид. части от 4 поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград. Позовал се е на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК, ВКС, според което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. Въпросът за титулярството на правото на собственост в случая обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.