Определение № 128 от 06.02.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. ХАСКОВО, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500001 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от С. Д. П. от град ***. Обжалва се Определение № 2223/07.12.2024 година, постановено по гр.д. № 1749/2024 година по описа на РС-Хасково Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение, с което е върната исковата молба поради недопустимост на иска (с ефект на прекратяване на производството по делото). Жалбоподателят настоява, че предявеният от него иск е допустим, тъй като съдебният изпълнител не е имал възможността да присъедини взискателя М.А. по вече прекратеното по силата на закона изпълнително производство. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1749/2024 година по описа на РСХасково е образувано по искова молба, подадена от С. Д. П., като фактическите му твърдения могат да бъдат обобщени както следва: ищецът бил длъжник по изп.дело № 1519/2016 година по описа на ЧСИ Н.К., образувано по молба и изпълнителен лист на първоначалния взискател Банка 1

„ЦКБ“ ЕАД. Впоследствие били присъединени и други взискатели:

Държавата чрез НАП, Административен съд – Хасково и Община – Хасково.

На 28.01.2022 година изпълнителното производство било прекратено по отношение на първоначалния взискател „ЦКБ“ АД. Въпреки това обстоятелство и въпреки невнасянето на авансово дължимите такси, ЧСИ не прекратил изпълнителното производство, а го продължил за събиране на вземанията на присъединените взискатели, провел публична продан на собствения на длъжника-ищец имот и сега предприемал постъпки за финализирането на проданта. Междувременно ищецът погасил задълженията си към присъединените взискатели и последните поискали да бъдат заличени в това си качество по изпълнителното дело. Така се достигнало до фактическа липса на взискатели към 04.04.2024 година, но вместо да прекрати изпълнителното производство, ЧСИ поддържал неговата висящност, конституирал в качеството на присъединен взискател М.К.А. и финализирал проданта чрез предоставянето на постановление за възлагане на продадения на ПП недвижим имот за вписване в АВп. Понеже тези действия на ЧСИ били нищожни, самоуправни и противозаконни, съдът следвало да приеме за установено по отношение на ответника ЧСИ К., че извършените след 28.01.2022 година досега процесуални действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни и нищожни, след което да осъди ЧСИ да прекрати всякакви бъдещи действия по изп.дело № 1519/2016 година, както и самото изпълнително производство. Изрично е заявено с ИМ, че не се търси обезщетение за имуществени вреди от ЧСИ К..

С определение № 1151/10.07.2024 година производството по гр.д. № 1749/2024 година е прекратено, с аргумент за недопустимост на предявения от ищеца иск.

С определение № 800/03.10.2024 година, постановено по в.ч.гр.д. № 715/2024 година по описа на ХОС, прекратителното определение на РСХасково е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Дадени са задължителни за ХРС указания, а именно – да се укаже на ищеца да поясни фактическите си твърдения и да ги приведе в съответствие с отправеното към съда искане, да уточни пасивната легитимация по иска.

В изпълнение на указанията на въззивния съд, с разпореждане № 2

2730/10.10.24 година, постановено по гр.д. № 1749/2024 година, съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба като: 1) уточни обстоятелствената част на предявените искове - дали твърди нищожност на процесуални действия на съдебния изпълнител или че е събрана сума, която не е била дължима или твърди и двете обстоятелства, дали твърди обстоятелства, които ангажират отговорността по реда на ЗЧСИ и НК на съдебния изпълнител или извършени престъпни действия на съдебния изпълнител; 2) съобрази искането, което прави пред съда (петитума на предявените искове) с обстоятелствената част - дали претендира установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 124, ал. 5 ГПК, в който случай да уточни какво точно иска да бъде установено от съда; дали оспорва изпълнението поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене (иск по чл. 439 ГПК) или оспорва някое от изпълнителните действия, посочени в чл. 435 ГПК, в който случай да посочи кои конкретни изпълнителни действия оспорва; дали иска осъждане на ответника да върне недължимо платени суми; дали претендира вреди от съдебния изпълнител, които са причинени при изпълнение на дейността на съдебния изпълнител (иск по чл. 74 ЗЧСИ) или нещо друго; 3) посочи цена на исковете; и др.

В срока за изпълнение на указанията, ищецът е подал уточняваща молба вх. № 16801/22.10.24 година, с която заявява че предявеният от него иск е с правно основание чл. 439 ГПК и го поддържа, като сочи новонастъпили факти с правно значение, които според ищеца са: прекратяване на производството по ИД след прекратяването му по отношение на първоначалния взискател през 2022 г. и материална нищожност на действията на ЧСИ по ИД след 28.01.2022 г., поради липса на изпълняемо право — взискатели с изпълнителен лист или друг заместващ го документ, прекратяване на производството по ИД ex lege, поради липса на притезателно право - пълно погасяване на вземанията, след 06.04.2024 година, повторно погасяване на вземането на новоконституирания взискател – М.К.А. и то в срока за доброволно изпълнение на 17.06.2024 година. Сочи, че не може да посочи цена на иска си, тъй като според ищеца липсва притезание подлежащо на принудително изпълнение право, или по-точно то няма стойност. Твърди, че не е поискал прогласяване нищожността на действията на ЧСИ. Иска съдът да приеме за установено между ищеца и ответника, че не дължи суми по ИД както поради липса на принудително изпълняемо право 3 след 28.01.2022 година, така и поради пълно изплащане на присъдените на всички присъединени взискатели суми изцяло.

С разпореждане № 2881/22.10.2024 година исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в това число: 1/ да посочи ответника или ответниците по иска с правно основание чл. 439 ГПК; 2/ да посочи цена на иска и в случай, че искът е срещу повече от един ответник - цена на исковете;

3/ да заплати държавна такса от 4% върху цената на иска по сметка на РСХасково за държавните такси; 4/ да уточни вземанията на кой ответник твърди да са погасени на 06.04.2024г., какъв е размерът на погасените вземания, по какъв начин са погасени (при прилагане на изпълнителен способ или с доброволно плащане от длъжника); 5/ да уточни в какво се изразява „повторното погасяване на вземането от взискателя М.К., какъв е размерът на вземането на този взискател по изпълнителното дело, какъв е размерът на вземането, който е „повторно погасен“, как е извършено „повторното погасяване“ - при прилагане на изпълнителен способ или с доброволно плащане от длъжника, кога е извършено първото погасяване на вземането, при прилагането на кой изпълнителен способ.

С молба с вх. № 18644/18.11.2024 година ищецът заявява, че предявява иск срещу М.К.А. и иска вместо ответника ЧСИ Н. К. да бъде конституиран като ответник М.К.А. Твърди, че не може да посочи цена на иска, счита искът за неоценяем. Твърди сумата от 1015 лева да е погасена в срока за доброволно изпълнение - на 27.06.2024 година, като пояснява, че в случая се касаело за „повторно предявяване на вземане по прекратено вече ex lege ИД“ като размерът на това вземане бил посочен в копието на ИЛ. Иска от съда да приеме за установено, че ищецът „не дължи суми по ИД поради липса на принудително изпълняемо право след 06.04.2022 година, а в случай, че съдът не уважи това искане - да приеме, че ищецът не дължи, суми по изпълнителното дело след 27.06.2024 година поради пълно изплащане на сумата по ИЛ, издаден на 27.05.2024 година по гр.д. № 256/2024 на РСХасково“.

С разпореждане № 3189/19.11.2024г. съдът е приел, че указанията не са изпълнени и исковата молба остава нередовна. Указал е на ищеца, че му дава последна възможност да отстрани нередовностите в исковата молба като: 1/ посочи цена на иска; 2/ доплати държавна такса от 4% върху цената на иска по сметка на РС-Хасково за държавните такси като приспадне вече платената държана такса от 50 лв. и в същия срок депозира платежно нареждане; 3/ посочи размера на вземането, което иска да бъде установено, че не съществува, какво представлява вземането, поддържа ли, че същото е по 4 приложен към молбата му от 18.11.2024 година изпълнителен лист № 596/27.05.2024 година на РС-Хасково за направени пред въззивната инстанция разноски или е за нещо друго, в който случай да посочи вземането по вид, размер и основание; 4/ уточни защо твърди, че не дължи сумата след 06.04.2022 година, след като сочи плащане на 27.06.2024 година; 5/ формулира петитума на иска предвид твърдението за предявен иск по чл. 439 ГПК размерът и основанието на вземането, което иска да бъде установено, че не съществува спрямо ответника М. А.; 6/ обоснове правния си интерес от завеждане на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

С молба с вх. рег. № 19445/29.11.2024 година ищецът заявява, че вземането по изпълнителното дело е в размер на 1015 лева. Твърди, че взискатели по ИД №1519/2016 г. са Банка „ЦКБ“ ЕАД, Административен съд Хасково - по реда на чл. 459 ГПК, ЗАД „Алианц“ - съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване от ЧСИ Самуил Пеев, Община-Хасково съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване от ЧСИ Захари Запрянов. Твърди, че през 2022 година ЧСИ К. прекратила делото по отношение на първоначалния взискател „ЦКБ“ ЕАД, а през м. февруари-март 2024 година ищецът е погасил задълженията си към всички останали присъединени взискатели. Вследствие на това ЧСИ К. прекратила призводството по отношение на взискателите АС-Хасково и Община-Хасково, а ЧСИ Самуил Пеев прекратил друго изпълнително производство по отношение на ЗАД „Алианц България“ АД (с постановление от 02.04.2024 година). С посочената молба ищецът П. настоява, че вземането на М.А. произтича от изпълнителния лист, приложен към уточняващата молба и поради това вземане ЧСИ е възобновил изпълнителното дело. Твърди вземането да е погасено на 27.06.2024 година в срока за доброволно изпълнение. Същевременно, сочи ЧСИ да не му е връчвал постановления за прекратяване на изпълнителното дело. Обосновава правния си интерес за предявяване на иска по чл. 439 ГПК с това, че ЧСИ К. „отказва да прекрати ИД и няма никаква гаранция дали утре няма да го възобнови с друго изпълнително основание“. Изменя петитума на исковата молба, като моли съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи суми по ИД № 1519/2016 година на ЧСИ К. след 27.06.2024 година, поради пълно изплащане на сумата по Изпълнителен лист от 27.05.2024 година по гр. дело № 256/2024 година на РС-Хасково, издаден в полза на М. К. А.

С атакуваното определение РС-Хасково е приел, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и М. К. А., че не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването му чрез плащане, вземането по изпълнителен лист № 596/27.05.2024 година, издаден в полза на М. К. А. по гр.д. № 256/2024 година по описа на РС-Хасково за сумата от 1015 лева, представляваща направените разноски пред въззивна инстанция по в.ч.гр.д. № 324/2024 година по описа на ОС-Хасково. РС е отчел признанията на ищеца в смисъл, че не оспорва да е дължал сумата 1015 лева, че е заплатил същата на 5

М.А. доброволно, на 27.06.2024 година, както и че не твърди – след плащането това вземане да се претендира повторно. От тук РС е извел, че за ищеца, към момента на подаване на исковата молба не е съществувал правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК. Останалите доводи на ищеца – за незаконосъобразност на действията на ЧСИ по възобновяване на производството по ИД, са намерени за релевантни към производството по чл.