Определение № 350 от 16.03.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350

Габрово, 16.03.2026 г.

Административният съд - Габрово - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Емилия Кирова-Тодорова административно дело № 63/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-401 от 18.02.2026 г., подадена от Т. П. М., [населено място], [ЕГН] против мълчалив отказ на Директора Дирекция «Бюджет и финанси» при О. Т. по повод негова жалба против АУЗ № АУЗЗ-57040000433-1/07.11.2025 г.

С писмо от 25.02.2026 г. О. Т. изпраща преписката по депозираната жалба, като в същата се намира Решение № 02/2026 от 20.02.2026 г. на директор Дирекция „Бюджет и финанси“ при същата община, с което е потвърден АУЗД № АУЗ-57040000433-1/07.11.2025 г. на специалист „Местни приходи“ към тази Дирекция.

С процесния АУЗД по отношение на жалбоподателя Т. М. са определени задължения – данък върху превозните средства за 2024 г. и 2025 г. по отношение на четири броя МПС, като задължението възлиза на обща стойност 148.36 евро. Против акта е депозирано възражение на 17.11.2025 г. както до кмета на общината, така и до отдел „Местни данъци и такси“ при същата. Отговор е изготвил само кмета, като в него той сочи, че въпросните четири МПС не са отписани от регистъра на КАТ и не могат да се освободят от този налог.

За да установи допустимост на жалбата и на Решението съдът взе предвид факта, че обжалването, с което за първи път Мочев е поискал отмяна на АУЗД, е възражението му от 17.11.2025 г., за което обаче няма данни кога е получено от компетентния орган в едно с преписката, а 60-дневният срок за произнасяне по жалбата следва да започне да се пресмята, съгласно нормата на чл. 146 от ДОПК, от комплектуването на преписката и изпращането й на компетентния за решаването й орган. Това обстоятелство е съществено с оглед определяне на началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване на АУЗД по съдебен ред, поради което съдът е изследвал това обстоятелство, т.к. за допустимостта на производството следи служебно.

С писмо от 04.03.2026 г. на директор Дирекция „Бюджет и финанси“ при О. Т. /л.61/ съдът е информиран, че входящите документи в общината се регистрират в официален електронен документен регистър, интегриран в използвана Административна информационна система /АИС/, управляваща документооборота на същата. Системата насочва и всеки документ към отговарящите служители. От постъпилата приложена към писмото преписка се установява следното:

Процесният АУЗД е издаден на 07.11.2025 г. и връчен на 16.11.2025 г. на адресата, видно от известие за доставка /л.67/.Срещу него своевременно е подадено възражение на 17.11.2025 г. до „Директор на отдел „Местни данъци и такси“ – Община Трявна“, като макар и неправилно изписано наименованието на съответната административна структура е ясно, че се обжалва този АУЗД и задължение на деловодството е да препрати жалбата на компетентния да я разгледа орган. На 24.11.2025 г. кметът на общината изпраща отговор на жалбоподателя, но този отговор няма статута на решение по така депозираната жалба, издадено от компетентен орган. Писмото е получено от Мочев на 28.11.2025 г. /л-.73/. На 02.12.2025 г. той депозира втора жалба, наименована „Контраписмо № 2 Жалба“ /л.74/. На 11.12.2025 г. Мочев депозира жалба в АС – Габрово против същия АУЗД, като с Определение № 70 от 16.01.2026 г. на съда тази жалба е оставена без разглеждане, поради липса на осъществен задължителен административен контрол, делото е прекратено и преписката е изпратена на директор Дирекция „Бюджет и финанси“ при Община Трявна за произнасяне. Определението е влязло в сила и с писмо от 30.01.2026 г. на съда до този административен орган административната преписка е изпратена за произнасяне. Това писмо е постъпило в Дирекцията на 09.02.2026 г., видно от обратната разписка. Жалбата против мълчаливия отказ е депозирана на 17.02.2026г., съгл. пощенското клеймо. На 20.02.2026 г. е издадено Решение № 2 на така посочения административен орган, с което АУЗД е потвърден.

Съдът намира, че е спазен срокът за оспорване на процесния акт. Срещу него своевременно е подадена жалба по административен ред, при спазване на изискванията на чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Поради липса на произнасяне от страна на компетентен орган заинтересованото лице е подало жалба до АСГ, който обаче е върнал преписката за произнасяне на компетентния орган, като не е определил конкретен срок за това. Определението на съда е влязло в сила и е задължително за изпълнение. Настоящата жалба е подадена. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ДОПК, в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Директор ДБФ е получил първата жалба на 18.11.2026 г. Съгласно чл. 155, ал. 1от Кодексът е бил длъжен да отговори в 60-дневен срок, т.е. до 17.01.2026 г. Поради липсата на отговор Мочев е подал жалба до съда на 11.12.2025 г., преди да изтече срокът за произнасяне, поради което съдът е върнал преписката на компетентния административен орган за да се произнесе на 09.02.2026 г. Следва да се приеме, че до този момент срокът за обжалване е спрял да тече, т.к. е налице подадена жалба до съда и текущо производство. Осем дни по-късно жалбоподателят отново подава жалба до съда, този път срещу мълчалив отказ за произнасяне, но от съдържанието на жалбата става ясно, че той отново оспорва АУЗД. Тази конкретизация той прави изрично в депозираното Уточнение от 11.03.2026 г., като допълва, че този по този акт е налице вече изрично произнасяне на горестоящия административен орган посредством посоченото по-горе негово Решение. Към момента производството пред съда е вече допустимо, т.к. е протекъл административният контрол по първоначално издадения ИАА и е налице такова произнасяне.

По съществото на спора жалбоподателят сочи, че оспорва в цялост АУЗД, т.к. той няма фактическа и правна възможност да притежава и ползва процесните МПС. Същите му били отнети насилствено на 20.09.2023 г. и 27.09.2023 г. в Италия, без да му бъдат издадени документи за това. Иззети били и всички документи, свързани с превозните средства и от тогава той нямал фактическа власт върху тях. От КАТ му отказали приемане на заявления за дерегистрация на автомобилите порадилипсата на такива документи и невъзможността автомобилите да бъдат представени. Данъкът се дължи само когато автомобилите се ползват, но в случая това е обективно невъзможно.

В Решение № 2/20.02.2026 г. директор ДБФ намира, че така подадената жалба е неоснователна, т.к. жалбоподателят се явява задължен правен субект, като собственик на автомобилите, като и към изготвяне на Решението процесните МПС не са с прекратена регистрация за движение по пътната мрежа на Република България в регистъра на МВР.

Съдът следва да конституира страните и да им предостави възможност да защитят позициите с в открито съдебно заседание.

Воден от изложеното и на основание чл. 154, ал. 1,чл. 153, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 107, чл. 144, във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4 от ЗМСМА, Административен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1.Жалбоподател: Т. П. М. от [населено място], [ЕГН], с адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4;

2.Ответник: Решаващ орган по чл. 159, ал. 2 от ДОПК – Директор Дирекция «Бюджет и финанси» при Община Трявна, с адрес за призоваване: [населено място], [улица].

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.04.2026 г. от 10.30 часа, за когато на страните да се изпратят призовки.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже фактите, на които се позовава в жалбата си, вкл. че не се намира във фактическо владение на процесните автомобили, че това не е станало по негова вина, че това касае процесните периоди, посочени в АУЗД.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване.

Препис от същия да се изпрати на страните, в едно с призовките.

Съдия: