Определение № 858 от 10.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 858 гр. Перник, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500645 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производство по реда на чл.247 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 13409/03.12.2025 г. от Е. Д. М. и частна жалба с вх. № 222/16.01.2026 г. от адв. Е. А. срещу Определение № 679/05.11.2025 г. по гр. дело № 723/2025 г. на РС Костинброд, с което се прекратява производството по гр. д. № 723/ 2025 г. на РС Костинброд като недопустимо.

В частните жалби се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е смесил въпросите за редовността на исковата молба, допустимостта на иска и неговата основателност, като вместо да провери дали са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на спора, е извършил преждевременна преценка по същество. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд – Перник, като обсъди доводите в частните жалби и доказателствата по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който прегражда по- нататъшното развитие на производството, поради което са процесуално допустими чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни.

За да постанови обжалваното определение, съставът на Районен съд – Костинброд е приел, че ищецът М., макар и да е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава искът му, е посочил факти, които не обосновават „материално нарушение на правото на ЕС“. Според първоинстанционния съд изложеното от ищеца и от назначения му служебен адвокат А. представлява по същество несъгласие със съдебен акт на Софийския районен съд и доводи за неговото инстанционно оспорване, но не и твърдение за нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът е приел още, че в правото на ЕС и ООН не съществуват правила относно преценката дали една искова молба е редовна и дали с нея е предявен допустим иск.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Предявеният иск е квалифициран 1 от ищеца като иск по чл. 2в ЗОДОВ, насочен срещу Софийския районен съд за заплащане на обезщетение за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер на 24 999 лева. Искът по вид е допустим, доколкото законът изрично предвижда отговорност за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. От съдържанието на исковата молба и уточняващата молба от 31.10.2025 г. се установява, че ищецът е посочил: ответника; съдебното производство, с което свързва твърдяното увреждане; периода на увреждането; конкретното според него противоправно поведение, изразяващо се в прекратяване на друго производство и отказ за разглеждане на иск по чл. 2в ЗОДОВ; разпоредби от правото на ЕС, на които се позовава, включително чл.

47 от Хартата, чл. 4, § 3 ДЕС и чл. 19, § 1 ДЕС; вида на вредите и техния размер.

Следователно предметът на спора е индивидуализиран в степен, която позволява на съда да определи рамките на делото и на ответника да организира защитата си.

След анализ на материалите по делото първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не са налице факти за „материално нарушение на правото на ЕС“. Този извод обаче е типичен извод по основателността на иска, а не по неговата допустимост. С него съдът не констатира липса на процесуална предпоставка, а извършва предварителна материалноправна оценка дали наведените факти, ако бъдат доказани, биха могли да съставляват достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Такъв подход е неправилен. В Определение № 5570 от 8.06.2022 г. на ВАС по адм. д.

№ 5144/2022 г., III о., докладчик съдията Р.Л. е прието, че когато съдът обсъжда дали твърдяното право съществува, той се произнася по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. В същия смисъл е и Определение № 46 от 2.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 605/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., в което е подчертано, че при преценката за допустимост съдът не дължи произнасяне по въпроси, касаещи съществуването на материалното право. По тези съображения настоящата инстанция намира, че изводът на районния съд, касателно описаните факти не съставляват нарушение на правото на ЕС, не е основание за прекратяване на делото като недопустимо, а евентуално би могъл да обуслови решение по съществото на спора след надлежно развитие на исковото производство.

Нещо повече, при иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът действително следва да посочи нарушената норма на правото на ЕС и да изложи твърдения, че тя му предоставя права. Това се подчертава в Решение № 7888 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2024 г., V о., докладчик съдията Т.К.. Подобно изискване обаче касае редовността на исковата молба и очертаването на фактическото основание на иска, а не оправомощава съда предварително да разреши материалноправния спор под формата на преценка за допустимост. В случай, че съдът е считал, че твърденията са неясни или непълни, е следвало да приложи правилно механизма по чл. 129, ал. 2 ГПК, като даде точни, ясни и изпълними указания за отстраняване на нередовностите. Ако след изпълнението на указанията предметът на спора е достатъчно очертан, въпросът дали действително е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС е въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

В този смисъл е и практиката, че неизпълнението на неправилни или неясни указания не може да обоснове връщане на исковата молба или прекратяване на делото. Така например в Определение № 101 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н. е прието, че съдът неправилно е прекратил производството, без да даде възможност на ищеца да конкретизира твърденията си. Същият принцип е възприет и в Определение № 4577 от 13.10.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3715/2025 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ф.В., както и в Определение № 14466 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д.

№ 12111/2020 г., III о., докладчик съдията Р.Л., където е подчертано, че при наличие на неясноти съдът следва първо да изпълни задължението си да даде допълнителни указания, а не да пристъпва към прекратяване. Наред с това настоящият състав намира, че в случая дадените указания по редовността на исковата молба са били изпълнени в достатъчна степен. Ищецът е изложил фактическите си твърдения относно правораздавателната дейност 2 на ответника, с която свързва нарушението на правото на ЕС, посочил е разпоредби и принципи от правото на ЕС, които счита за нарушени, конкретизирал е претенцията си по размер и е очертал твърдените вреди. Обстоятелството, че част от изложената фактология е обемна или включва и неотносим материал, не прави исковата молба нередовна до степен, която да препятства разглеждането .

Поради това настоящият съдебен състав приема, че Районен съд – Костинброд е прекратил преждевременно производството, като е подменил преценката за допустимост с преценка по същество. В конкретната хипотеза не са налице процесуални основания въззивният съд да разпореди разглеждането му от друг състав, поради което делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 679/05.11.2025 г. по гр. дело № 723/2025 г. на РС Костинброд, с което се прекратява производството по гр. д. № 723/ 2025 г. на РС Костинброд като недопустимо.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия на същия съдебен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3