Решение № 1817 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.ова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина А.ова Въззивно гражданско дело № 20241100501098 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10421/30.01.2024 г. по описа на СГС /вх. № 6842/13.07.2023 г. по описа на ЧСИ/ от длъжника Г. П. М. срещу приетите разноски по изпълнително дело № 20238490400201 на ЧСИ А. П., вписан под № 849 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, определени в покана за доброволно изпълнение с изх. № 9878/29.06.2023 г., и срещу наложения запор върху банковата сметка на длъжника в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Жалбоподателят поддържа, че определените разноски по изпълнителното дело са незаконосъобразни. Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение на страната на взискателя в размер на 600 лева е прекомерно и следва да се намали до 200 лева съобразно с чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Счита, че приетите такси в размер на 143 лева и 192 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не са необходими разноски, доколкото действия по принудително изпълнение били извършени преди изтичането на срока за доброволно изпълнение. Посочва, че съдебният изпълнител е усвоил сумата по наложения запор преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, с което е нарушил съдопроизводствените правила. Моли 1 съда да отмени незаконосъобразния акт по определяне на разноските по изпълнението, както и наложения запор върху банковата сметка на длъжника.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят П. М. М., представляван от адв.

Янчо Я., не се е възползвал от възможността да представи възражения по жалбата.

С мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е взел становище по подадената жалба, като счита последната за допустима, но неоснователна. Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, като освен действия по образуване на изпълнителното дело, в молбата си пълномощникът изрично е поискал и насочване на изпълнението срещу вземанията на длъжника по банкови сметки, като този изпълнителен способ е довел до погасяване на дължимите вземания.

Счита, че приетите разноски се дължат от длъжника и излага подробно начина, по който са формирани обикновените такси в размер на 143 лева с ДДС. Посочва, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 192 лева с ДДС е правилно изчислена върху сумата по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение. По отношение на наложения запор и усвояването на сумите по него съдебният изпълнител твърди, че действията му са извършени съобразно с чл. 507, ал. 1, чл. 508, ал. 3 и чл. 507 от ГПК, като наложеният запор подлежи на контрол по реда на чл. 435 от ГПК, единствено когато оплакванията касаят секвестируемостта на сумите, предмет на изпълнението.

Приложено е и копие от изпълнителното дело, като всички документи са постъпили пред въззивния съд по реда на чл. 436, ал. 3, изр. трето от ГПК в електронна форма чрез системата за сигурно електронно връчване.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Изпълнителното дело е образувано по молба от адв. Я.Г.Я. за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 04.01.2023 г. за сумата от 1 000 лева срещу длъжника Г. П. М.. Изпълнителният лист е издаден в полза на П. М. М., а към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено и пълномощно с обема на пълномощията, дадени от взискателя П. М. на адв. Я..

Възложено било на съдебния изпълнител да извърши справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и трудови договори, като при наличието на такива, да наложи запор с цел принудително събиране на вземането. Направено е искане и за събирането на представените с пълномощното разноски за адвокатски хонорар. В 2 кориците на приложеното изпълнително дело липсва договор за правна помощ или друг документ, свидетелстващ за размер на уговорено адвокатско възнаграждение, както и за действителното му заплащане.

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 9878/29.06.2023 г., са приети разноски по изпълнителното дело, както следва: 600 лева – адвокатско възнаграждение, 143 лева – разноски по изпълнението и 192 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Поканата е получена от длъжника на 29.06.2023 г.

На 06.07.2023 г. в деловодството на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е получено запорно съобщение с изх. № 9877/29.06.2023 г., с което на основание чл.

450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК е наложен запор върху банковата сметка на длъжника.

Длъжникът е подал жалба на 13.07.2023 г. до Софийски градски съд чрез съдебния изпълнител срещу действията му по определяне на разноските по изпълнението и налагането на запор върху банковата му сметка, която е оставена от него без разглеждане поради неизпълнение на дадени указания, като в последствие СГС е отменил разпореждането за връщане на частната жалба.

Видно от електронно съобщение от помощник – частния съдебен изпълнител до пълномощника на взискателя задължението по изпълнителното дело е изпълнено.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна. В частта, с която се иска произнасяне по приетите разноски в изпълнителното дело същата е подадена и срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител съгласно чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което е допустима. По отношение на наложения запор върху банкова сметка настоящият състав приема, че жалбата е недопустима, тъй като подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно посочени в чл. 435 от ГПК, а налагането на запор не попада в приложното поле на разпоредбата. Запорът като изпълнително действие не подлежи на самостоятелно обжалване, а подлежи на обжалване само насочването на изпълнението върху запорирано имущество, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост, каквото позоваване в настоящия случай липсва.

Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е основателна, поради следното:

3

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съгласно приетото разрешение в т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВСК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъжда, когато страната е заплатила възнаграждението, за което следва да е представила доказателство. В молбата за образуване молителят е посочил, че с пълномощното представя и разноски за адвокатски хонорар. В текста на приложеното пълномощно липсват уговорки в този смисъл, както и доказателство за действително плащане на претендираните 600 лева за адвокатски хонорар. Не е приложен и договор за правна помощ.

С оглед на това съдът счита, че не е необходимо да изследва налице ли е прекомерност на възнаграждението, доколкото няма доказателства за действителното му плащане и то не следва да се присъжда изобщо.

На съдебния изпълнител се дължат и обикновени такси съобразно с ТТРЗЧСИ, които се заплащат авансово от взискателя. В мотивите си ЧСИ А. П. е изложил как е формиран общия размер от 193 лева на обикновените такси.

Настоящият състав приема, че обикновените такси изцяло са съобразени с Тарифата.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ същата се изчислява върху материалния интерес, който включва единствено сумите по изпълнителния лист, но не и авансово събираните такса и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В конкретния случай пропорционалната такса е изчислена не само върху сумите, посочени в изпълнителния лист, но и 4 върху приетия адвокатски хонорар, който както се посочи и по-горе в решение, се явява недължим. При правилното изчисление на пропорционалната такса съдът констатира, че тя следва да бъде намалена от 192 лева с ДДС на 120 лева с ДДС.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. П. М. постановление за разноските от 29.06.2023 г., по изпълнително дело № 20238490400201 на ЧСИ А. П., вписан под № 849 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение, с изх. № 9878/29.06.2023 г. по същото изпълнително дело, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в полза на взискателя П. М. М. по изпълнително дело № 20238490400201 по описа на ЧСИ А. П., вписан под № 849 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, дължими от Г. П. М..

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника Г. П. М. по изпълнително дело № 20238490400201 по описа на ЧСИ А.

П., вписан под № 849 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, от 192 лв. с ДДС на 120 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 10421/30.01.2024 г. по описа на СГС /вх. № 6842/13.07.2023 г. по описа на ЧСИ А. П./ от длъжника Г. П.

М. в частта й срещу наложения запор върху банкова сметка като НЕДОПУСТИМА.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд само в частта, с която жалбата е частично оставена без разглеждане като недопустима, в която част съдебния акт има характера на определение.

В останалата си част РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6