Решение № 19 от 09.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. П. , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.) като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20215000600228 по описа за 2021 година Производство по Глава 33 НПК.

С присъда № 234 от 24.10.2018г., постановена по НОХД № 6500/2016г. по описа на Окръжен съд- П. подсъдимата Н. М. В. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.26 ал.1 НК и във връзка с чл.54 от НК е била осъдена на пет години лишаване от свобода.

Присъдата е била потвърдена с решение № 107/03.05.2019г., постановено по ВНОХД № 2255/2018г. по описа на ПОС.

На 01.11.2019г. в Районен съд- П. е постъпило искане за възобновяване на делото от осъдената Н. М. В. чрез защитника й адв.К.Д. с наведени основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК с подробно развити съображения за постановяване на присъдата и на въззивното решение при съществено нарушаване на процесуалните правила, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което се иска възобновяване на делото и отмяна на съдебните актове като осъдената бъде изцяло оправдана по повдигнатото обвинение, а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.

1

Представителят на Апелативна прокуратура –П. счита искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение.

П.ският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли наведените в искането основания за възобновяване на делото, приема за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

В началото следва да се отрази, че по-голямата част от изложените в искането оплаквания са свързани с необосноваността на присъдата и недоказаността на обвинителната теза, която не е касационно основание по чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК и не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.422 ал.1 т.5 НПК. Във връзка с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на първата и въззивната инстанция, следва да се прецени дали същата е съобразена с процесуалните стандарти на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК и дали вътрешното убеждение на решаващите съдилища е било съобразено с изискванията за пълно, обективно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото от значение за разкриване на обективната истина. Мотивните съображения на районния съд, както и решението на въззивната инстанция позволяват по убедителен, логичен и разбираем начин да се проследи правилността при формиране на вътрешното убеждение по правнорелевантните факти и какви са били правните съображения за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.Н. М. В..

Инстанциите по същество са обсъдили и надлежно оценили, с оглед на действителното им съдържание и смисъл, гласните доказателствени източници и изложили убедителни и логични съждения относно доказателствената им стойност и значение за изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК. Преценката на свидетелските показания, в това число на пострадалите Л., Р. и Б. е извършена както поотделно, така и спрямо писмените и веществените доказателства по делото, обсъдени са били и противоречията между доказателствените източници и съдилищата дали ясни, разбираеми и убедителни мотиви поради какви причини едни се приемат за достоверни, а други се отхвърлят. По този начин са получили отговор и всички възражения на защитата по отношение недоказаността на обвинителната теза като подсъдимата В. е могла да разбере въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е призната за виновна по обвинението за извършена измама по чл.210 от НК. Изложеното показва, че при анализа и оценката на доказателствата и формирането на изводите на съда по фактите не са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

И в искането за възобновяване защитата отново навежда доводи за нарушения, съществени, при изготвяне на обвинителния акт като твърди, че не били посочени всички съставомерни факти на деянието и конкретно 2 разграничаване на деятелността на подсъдимите Н. М. В. и Л.М.И./ относно „предварителния сговор /. Въззивният съд подробно е обсъдил това възражение и правилно не е намерил резон, че обвинителният акт не е съобразен като съдържание с разпоредбата на чл.246 НПК и принципните разяснения в ТР № 2/2002г. на ОСНК. Впрочем възражения от защитата за редовността на обвинителния акт пред първата инстанция не са правени, а и съдът / тогава не е било въведено още разпоредителното заседание / служебно не е констатирал пороци на обвинителния акт, които да го правят негодна фактическа или правна рамка на обвинението, за да прекрати съдебното производство по делото и го върне на прокурора.

На следващо място, неоснователно е оплакването в искането за нарушение на материалния закон при постановяване на присъдата и на въззивното решение. При правилно и надлежно, съобразно процесуалните правила, разкриване на фактическите обстоятелства по делото, свързани със съставомерността на деянието, както районният, така и окръжният съд са приложили законът, който е трябвало да бъде приложен. Установените по делото факти изцяло се субсумират под нормата на чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като в мотивите към първоинстанционната присъда са поднесени подробни, законосъобразни, подкрепени и от съответната практика на ВКС, доводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието, включително за всичките му квалифициращи признаци- измама от две лица след предварително сговаряне, в големи размери и в условията на продължавано престъпление.

Не се споделя от настоящата инстанция и възражението за явна несправедливост на наложеното на осъдената Н.В. наказание лишаване от свобода за срок от пет години. И двете съдебни инстанции са мотивирали размера на наказанието не с механичен или формален подход при съпоставянето на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а с оглед на действителното им съотношение, за да се разкрие конкретната степен на обществена опасност на престъплението и на подсъдимата с оглед индивидуалните особености на случая, които характеризират и личността на дееца. Степента на обществена опасност на въпросното престъпление, а и на осъдената В., е завишена от броя на пострадалите лица, начинът, по който са били манипулирани и заблудени, че ще бъдат развалени „магии“, свързани с живота и здравето им / или на техни близки родственици /, което показва проявено хладнокръвие и безчувствие, при това трайно проявени във времето, към чуждата болка и нещастие, користните подбуди за извличане на облага именно от това, като са ги мотивирали да дават пари и злата, причинената имотна вреда, която многократно надвишава критерия „големи размери“ към момента на извършване на деянието, усложнената престъпна дейност при условията на продължавано престъпление. Единственото смекчаващо отговорността на подс.В. обстоятелство е било чистото й съдебно минало, но относителната му тежест, спрямо превеса на отегчаващите данни, не е от такова естество, че да налага намаляване на наказанието или определянето му при баланс в размер на четири години и шест месеца 3 лишаване от свобода. Следователно, наказанието на осъдената Н.В., правилно определено при условията на чл.54 от НК при лек превес на отегчаващите обстоятелства, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 от НПК като съответно на степента на обществена опасност на престъплението и извършителя, на смекчаващите и отегчаващите вината фактори, отговаря на тежестта на извършеното престъпление и е съобразено с целите на личната и общата превенция по чл.36 от НК, поради което не следва да се коригира.

В искането се съдържа и недоволство относно разпореждането на съда с веществените доказателства по делото и по-конкретно с 13 бр. пендари от жълт метал. Съобразно разпоредбата на чл.301 ал.1 т.11 от НПК съдът дължи произнасяне по въпроса какво да стане с веществените доказателства по делото като тези вещи е отнел в полза на държавата, наистина без да посочи правното основание за това / очевидно като предмет или придобити от престъпление /до изменението на чл.53 НК ДВ, бр.7 от 2019г. /. От друга страна, присъдата в частта относно веществените доказателства е била изпълнена и въпросните пендари са били продадени на търг от НАП- П. / постановление №20 от 19.06.2020г. за възлагане в собственост на „Х.“ ЕООД гр.Ш.

Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение, поради което ПАС РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. М. В. за възобновяване на ВНОХД № 2255/2018г. по описа на П.ския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4