Решение № 713 от 19.05.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7236/2024
- Вид
- Решение № 713
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Инес Людмилова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 713 гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430107236 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 34605/12.12.2024 г. на Д. И. П., ЕГН **********, подадена чрез ЕАД Д. М., срещу „***“ АД, ЕИК ***, с която се иска прогласяне на нищожност на договор за кредит №***/*** г., сключен с ответното дружеството, поради противоречие със закона. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от договора за кредит.
В исковата молба ищецът твърди, на *** г. е сключен договор за потребителски кредит № ***, като се договорили заемът да бъде в размер на 800 лева, размерът на годишната лихва в размер на 36.00 %, а размерът на годишния процент на разходите е 42.58 %. Съгласно чл.17 от договора страните се уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, а ако това задължение не бъде изпълнено съгласно чл. 27 уговорили неустойка, която заемателят дължи на заемодателя в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит.
Неустойката също се дължала разсрочено от заемателя, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че не е представил в срок обезпечение и му е начислена неустойка в общ размер на 216 лв. Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора, поради това, че не е спазена предвидената в закона форма, както и защото не е налице съществен елемент от договора, а именно годишният процент на разходите по кредита. Посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са влкючени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което според ищеца противоречи пряко на изискванията на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора е посочен единствено ГЛП, но не ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водели до различен размер на ГПР от посочения. Счита, че посоченият в договора ГПР е погрешен, а действителният многократно надхвърля допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на уговорената неустойка сочи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, който да отговаря на всички изисквания. Този вид договори сочи още, че са еднотипни и потребителят не може да влияе върху тяхното съдържание. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължението на 1 кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Въпреки това на потребителя се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат и ако не стори това дългът му нараства, и се стигало до свърхзадлъжнялост. Ищецът счита, че неустойката, която не е свързана пряко с претърпените вреди, без данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, води до накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции. Счита, че се достига и до заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза обаче е уговорено още едно допълнително обезпечение, от което не произтичат вреди. Тя обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Непредставянето на обещани обезпечения, съобразно чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, събирал неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски. Ищецът счита, че нито една от страните не е имала намерение да предостави/получи обезпечение, като това следвало от поведението на кредитора, а именно, че е могъл да отложи предоставянето на заема, каквато била обичайната практика. Счита още, че клаузата е неравноправна, поради което нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и същевременно клаузата не била индивидуално уговорена.
Ищецът твърди още, че кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Действителният ГПР по договора многократно надхвърлял допустимия, поради което счита, че е налице нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обуславя нищожност на договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва, в която се включва и неустойката, е изключително висока и противоречи на добрите нрави. В условията на евентуалност ищецът сочи, че ако договорът бъде приет за валиден, то отделните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, респ. чл. 146 от ЗЗП. Съгласно чл. 23 от ЗПК се дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи. В заключение иска от съда да уважи предявените искове и претендира съдебно деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва твърдението, че е сключен договор за потребителски кредит № ***, с предмет предоставяне на заем в размер на 800 лв., сключен в търговки обект на дружеството, находящ се в ***. Комуникацията започнала по инициатива на ищеца, който кандидатствал за отпускане на кредит, като попълнил писмено заявление за отпускане на потербителски кредит, след което на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включваща Стандартен Европейски формуляр (СЕФ) и ОУ. След запознаването с тази информация, ищецът изразил желание за сключване на договора, като в тази връзка му е предоставен проект на договор за потребителски кредит, с който ищецът се запознал и подписал. След подписването на договора от служител на дружеството на ищеца е предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО.
След одобрена заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, на ищеца е предоставен проект на договор №***/***г. с приложение №2 Погасителен план, СЕФ и ОУ, като на ***г. ищецът подписал договора. Ответникът посочва още, че уговорената неустойка е за неизпълнение на парично задължение за предоставяне на обезпечение. Изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Поради това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависело изцяло от волята на заемателя. Видно от договора неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено, неустойката спира да се начислява.
2
Ответникът счита, че уговорената неустойка се характеризирала с всички присъщи и функции, а причината за евентуалното и начисляване е единствено виновното поведение на ищеца. Поради това тя не противоречала на добрите нрави. В задължителната практика на ВКС се приемало, че прекомерността на неустойката не я правело изначало нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следвало да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и функции. В заключение ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на изискванията, тъй като ищецът е бил запознат с условията на договора, преди да бъде сключен и не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е могъл да открие поръчител преди това. Знаейки, че няма да изпълни задължението ищецът действал недобросъвестно, поради което е нарушил чл. 12 от ЗЗД.
В с. з. ищецът не се явява и представлява, депозира писмено становище с което счита предявения иск за основателен, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК на адв. възнаграждение на ищеца
В с. з. ответникът не се явява, в писмено становище формулира доводи за неоснователност на иска, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са постигнали съгласие да бъде сключен договор за потребителски кредит №***/***г., по силата на който ответното дружество е поело задължението да предостави на ищеца сумата от 800 лв., при ГЛП – 36%, ГПР – 42,58 %.
От заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че на *** г. е сключен посочения горе договор за кредит при ГЛП 36%, ГПР 42,58 %, за срок от 1 месец, по който са начислени 7 броя такси за удължаване срока на договора по 120 лв., или общо 840 лв. Ищцата е извършила плащане в размер на 890 лв., като погасените суми са, както следва: 26 лв. главница, 24 лв. договорна лихва и 840 лв. такса удължаване.
Непогасената сума по договор е в размер на 774 лв. главница. От заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че не са предоставени от ответното дружество договор за кредит и погасителен план, от предоставените справки не се установява каква е била дължимата неустойка по договора, няма данни за начисляване на неустойка. В с.з. относно въведеното от ищеца възражение, че ВЛ би могло да изчисли размера на неустойката, доколкото ответникът в отговора е посочил, че неустойката е в размер на 0.09% от усвоената главница, в с.з. ВЛ излага следните доводи: не е представен договор за заем и погасителен план към него, не са предоставени данни какъв е бил размерът на уговорената неустойка и каква част от нея е погасена, посочен е процентът на неустойката 0.09%, но не и нейният размер, поради което ВЛ е в невъзможност да изчисли какъв е размерът на неустойката и размерът на ГПР с включена неустойка.
С определение от 28.02.2025г. и на основание чл.190 от ГПК, е указано да да предостави справка от счетоводството за всички извършени плащания, вкл. платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по сключения договор за паричен заем, копие от договор за паричен заем, погасителен план и СЕФ, като със същото определение ответникът е предупреден за последствията по чл.161 от ГПК. В указания от съда срок, ответникът не е представил изисканите документи, което е потвърждава и от заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза, в което се сочи, че на ВЛ не са представени договор за заем и погасителен план, поради което ВЛ не е могло да установи следните факти: стойност на погасителните вноски, падеж на договора, стойност на общата договорена неустойка за целия срок на договора.
На ответника е указано на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за договор за паричен заем и погасителен план към него.
С оглед горното и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказани следните факти, за които страната е създала пречки за събиране, а именно начислена неустойка в общ 3 размер на 216 лв. по договора за паричен заем №***/*** г.
Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателствени средства и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като са последователни и непротиворечиви, и не са налице други, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.
Съдът дава пълна вяра и на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.
Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d662d9d9-88bd-4a6c-950f-910ae662397a