Решение № 12 от 21.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№27858/06.08.2025г. от П. И. Х., ЕГН: ********** и съпругата му Е. А. Х., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр. С. № 11, чрез адв. Х. срещу Решение № 746 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 2875/2022 г., по описа на ОС-Пловдив, с което се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на „Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК 825362100, (преди „Лорден Финанс С.А.“ АД), със съд. адрес: гр. П. Св. К. 2а, ет. 2, чрез адв. М. Ш., че П.

И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и двамата от гр. С. 11, ет. 4, ап. 7, със съд. адрес: гр. П. 3, ет. 1, офис 4, чрез адв. Д. Х., НЕ са собственици на следния недвижим имот: - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, район Северен, „Парк отдих и култура“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – 501.195, който имот е идентичен с имот пл.№ 195 по кадастр. план от 2001 г. на кв. „Отдих и култура - север“ на гр. Пловдив, с площ от 10 743 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на 1 трайно ползване – средно застрояване (от 10 м до 15 м); № по предходен план – 501.195, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и

***.

ОСЪЖДА П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и двамата от гр. С. 11, ет. 4, ап. 7, със съд. адрес: гр. П. 3, ет. 1, офис 4, чрез адв. Д. Х., да заплатят на „Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК 825362100, със съд. адрес: гр. П. Св. К. 2а, ет. 2, чрез адв. М. Ш., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 7 267 лв. (седем хиляди двеста шестдесет и седем лева) - разноски по съдебното производство..

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Поискано е да се обезсили Решение № 746 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 2875/2022 г., по описа на ОС-Пловдив, а ако съдът прецени, че същото е допустимо, се иска да се отмени изцяло решението и вместо това да се отхвърли предявения от ищеца отрицателен установителен иск.

В законния срок, от ищеца „Агроцвет–11“АД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения, като се иска да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В срок е подаден отговор и от К. А. Т. – трето лице помагач на страната на ответниците П. И. Х.и Е. А. Х., с който се изразява становище за основателност на жалбата, съответно се иска да се обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално да се отмени изцяло като неправилно и необосновано и вместо това да се отхвърли предявения иск.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че възраженията на ответниците и третото лице помагач за недопустимост на иска, поради направен от ищеца отказ от иск по 2 предходно дело със същия предмет, заведен по отношение на няколко лица, сред които и праводателя на ответниците К. Т., са неоснователни, по следните съображения:

От материалите по делото действително се установява, че по искова молба от 04.02.2002 г., подадена от „АГРОЦВЕТ"АД - гр. Пловдив (предишно наименование на ищеца) против К. А. Т., „БИЗНЕС БАНКА“АД - в несъстоятелност и още няколко физически лица, е образувано гр. д. № 347/2002 г. по описа на ПРС, III гр. състав. От съдържанието на исковата молба е видно, че от съда е поискано, освен обявяване нищожността на нотариален акт за продажбата от ответниците К. на имот с пл.№66 по действащия кад. план на кв.Отдих и култура гр.Пловдив и на още няколко нот. акта, също и да се установи несъществуването на правото на собственост на ответниците върху имота, представляващ имот с пл.№66 по действащия кад. план на кв.Отдих и култура - гр.Пловдив, представляващ нива от 19 900 дка. Установява се, че с молба от 07.03.2002 г. по гр. д. № 347/2002 г. по описа на РС-Пловдив, процесуалният представител на ищеца по делото „АГРОЦВЕТ"АД - адв. Д.К., е заявил, че се отказва от исканията по исковата молба и моли същата, заедно с приложенията, да му бъде върната, а делото – прекратено. С Определение от 07.03.2002г,. в сила от 30.04.2002г., съдът е прекратил производството по по гр. д. № 347/2002 г. по описа на РС-Пловдив, поради отказ от предявените искове.

От материалите по делото се установява също, че процесният поземлен имот с идентификатор ***, с предишен имот с пл. № 195, попада в площта на имот с пл. № 66, който е бил предмет на спора по гр. д. № 347/2002 г. В тази връзка са представени от ответниците 3 бр. Удостоверения, изд. от Община Пловдив, Район Северен, съотвено с изх. №: С1-94-ОК-95/13.12.2001 г.; С5-94-ОК-95/24.10.2005 г.; С794-1364/01.10.2007 г., според които поземлен имот с пл. № 66 (стар) по плана на „Отдих и култура” гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 5995/01.10.1952 г., е идентичен с имоти с пл. № 194, 195 (процесния имот) и 196 по действащия кадастрален план на „Отдих и култура” - север, местност „Мерич Алчак” - Пловдив, одобрен със Заповед № ОА1549/10.08.2001 г., като същите имоти отговарят на описаните имоти (нива от 19 дка и нива от 900 кв. м.) в Постановление за възлагане от 15.01.1999 г., на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 съдебен състав по т. д. № 134/1996 г., вписано в CB-Пловдив при ПРС с акт № 161, том 6, вх. per. № 3

5034 от 28.04.1999 г

Няма спор в теорията и съдебната практика, че при направен от ищеца отказ от иск, последващо предявяване на иск със същия предмет и срещу същите ответници е недопустимо (чл.233, изр.2 ГПК).

От материалите по първоинстанционното дело се установява, че по искова молба от 21.03.2005г., подадена в РС-Пловдив от „Лорден финанс С.А“АД (предишното наименование на ищеца „Агроцвет-11“АД е „Лорден финанс С.А“) против К. А. Т. и М.И. Т.а, е образувано гр. дело №709/2005г., предмет на което е предявен от ищеца положителен установителен иск да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на имот №195 по кадастралния план на кв.Отдих и култура-север“, гр.Пловдив, като е направено и искане, при уважаване на иска, да се отмени констативен нотариален акт №175, том II, рег.№2508, дело 375 от 2004г. на нотариус Адела Кац. В производството по така предявения собственически иск пред първата инстанция, районният съд двукратно е прекратявал производството поради недопустимост на иска, с оглед направен в производството по гр. дело по гр. д. № 347/2002 г. по описа на РС-Пловдив отказ на ищеца от предявения иск с идентичен предмет. Два пъти обаче прекратяването на делото е отменяно от въззивния съд като незаконосъбразно, като в Определението си от 21.04.2006г. по в.ч.гр.дело №748/2006г., съставът на ОС-Пловдив приема, че направеният по гр. д. № 347/2002 г. по описа на РСПловдив отказ от иск не е породил ефект, тъй като исковата молба по делото е била нередовна и след като съдът я е оставил без движение, вместо да отстрани нередовностите, ищецът е подал молбата за отказ от исковете. В крайна сметка, производството по гр.дело №709/2005г. по описа на РСПловдив е приключило с отхвърлянето на предявения ОУИ с Решение №78/13.07.2006г., но впоследствие, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстация, първоинстанционното решение е отменено с Решение №334/09.03.2010г. по в.гр. дело №2474/2008г. по описа на ОС-Пловдив и вместо това е признато за установено по отношение на К. А. Т. и М.И. Т.а, че ищцовото дружество е собственик на имот №195 по кадастралния план на кв.Отдих и култура-север“, гр.Пловдив, с площ 10743 кв.м, като част от застроено дворно място с площ 89600 кв.м по Акт да държавна собственост №1962/23.02.1994г. на Община Пловдив и е отменен констативен 4 нотариален акт №175, том II, рег.№2508, дело 375 от 2004г. на нотариус Адела Кац. Решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение №967/14.10.2010г. по гр.дело №997/2010г. на ВКС и е влязло в сила на 14.10.2010г. В мотивите на определението на ВКС също се обсъжда въпроса с допустимостта на иска, като се приемат за правилни доводите на въззивната инстанция, че след като отказът от иск по гр. д. № 347/2002 г. по описа на РС-Пловдив е направен по нередовна искова молба, като нередовността е касаела липсата на яснота по отношение на заявеното от ищеца искане и каква защита се търси, то предвид тази нередовност не е могло да се направи извод за обхвата на силата на пресъдено нещо на направения отказ от иск, поради което и такава СПН не е формирана.

В обобщение, след като по иск на ищеца по настоящото дело „Агроцвет– 11“ АД (с предишно наименование „Лорден финанс С.А“АД) е налице влязло в сила решение, с което е признато по отношение на К. Т. и М. Т.а праводатели на ответниците П. И. Х. и Е. А. Х., че ищцовото дружество е собственик на имот пл.№ 195 по кадастр. план от 2001 г. на кв. „Отдих и култура - север“ на гр. Пловдив, с площ от 10 743 кв.м , който е идентичен с имот пл.№ *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, район Северен, „Парк отдих и култура“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – 501.195, то въпросът с допустимостта на този иск, предявен по гр.дело №709/2005г. по описа на РС-Пловдив, е окончателно разрешен с положителен отговор, респ. отречено е наличието на СПН на извършен по-рано от „Агроцвет–11“ АД (с предишно наименование „Лорден финанс С.А“АД) отказ от иск за собствеността върху горепосочения имот. Това, от своя страна, означава, че възраженията на ответниците по настоящото дело и на третото лице помагач за недопустимост на предявения от „Агроцвет–11“ АД отрицателен установителен иск за собственост, на основание чл.233, изр.2 ГПК, срещу правоприемниците на К. Т. и М. Т.а, са неоснователни.

Нещо повече, на основание чл.298, ал.2 ГПК, влязлото в сила решение между ищцовото дружество, от една страна и К. Т. и М. Т.а, от друга, с което е разрешен със СПН въпроса със принадлежността на правото на собственост на процесния имот в полза на „Агроцвет–11“ АД, има действие и спрямо ответниците, като частни правоприемници на К. Т. и М. Т.а, която последица ще бъде обсъдена по-надолу в изложението при обсъждане на спора по 5 същество.

Предявеният по делото от ищеца „Агроцвет–11“АД, ЕИК: 825362100 иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.97, ал.1 ЗС е отрицателен установителен: за признаване за установено по отношение на П.

И. Х., ЕГН: ********** и Е. А. Х., ЕГН: **********, двамата от гр. С. 11, ет.

4, ап. 7, че не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № рд-1848/03.06.2009 г. на Ид на АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, район Северен, „Парк отдих и култура“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – 501.195, който имот е идентичен с имот пл.№ 195 по кадастр. план от 2001 г. на кв. „Отдих и култура - север“ на гр. Пловдив, с площ от 10 743 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 м до 15 м); № по предходен план – 501.195, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***.

В съдебната практика няма спор по въпроса, че при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Това е така, тъй като когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Ето защо, при предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на имота, като е длъжен да изчерпи всички основания за това, под страх от преклудиране на основанията, на които не се е позовал и невъзможност да се позове на тях в последващ процес. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.